- За нова партия трябва неомаскарена харизматична личност. Не знам коя би могла да е - Кубрат Пулев, Манол Пейков, Кристалина Георгиева?
- И още акценти:
- Свалянето на кабинета “Петков” с вота на недоверие показа, че и ИТН бързо са научили задкулисните игри
- Ако хората бяха чак толкова недоволни от служебния кабинет, активността на 2 април щеше да е по-висока
- ГЕРБ, БСП и ДПС биха могли да съставят достатъчно голяма коалиция със 128 депутати
- Ако изборите действително не променяха нищо, нямаше да има вълна от бомбени заплахи в училищата през последната седмица на кампанията
- Всеки от петте вота за парламент даде шанс на различни формации да съставят кабинет, удави го страхът от провал на някои партии
- Освен че хората се умориха да гласуват за две години пет пъти, има и друг прочит на резултатите от вота, след който извън урните пак останаха 60% от избирателите - че май не искаме редовно правителство от тези партии. Какво чакаме да стане, доц. Пампоров?
- През последните две години наблюдавам един много интересен феномен. “Старите партии” - ако мога така условно да нарека ГЕРБ, БСП, ДПС и ДСБ - са успели през последните десет години да формират около себе си кръгове от партийно пристрастни политически анализатори. Всеки един от тези кръгове, разбира се, в медийното пространство влага усилие да обясни колко добри са едните и колко лоши са другите. Но въпреки това всички те сякаш имат един общ интерес и той е да откажат обикновените хора да гласуват и съответно до урните да отидат само твърдите електорати. Затова от две години слушаме една и съща “експертна плоча” и тя е “повтаря се същият резултат”. Ами не, скъпи колеги, резултатът всеки път е различен и дава различни възможности за коалиране или съставяне на правителство на малцинството.
Ако изобщо има някаква константа, това са резултатите на ДПС и на ГЕРБ. Но ако изборите действително не променяха нищо, нямаше да има вълна от бомбени заплахи в училищата през последната седмица на кампанията. Всяко едно от тези завъртания даде шанс на различни формации да съставят кабинет.
През април 2021 г. ГЕРБ се изплашиха да съставят правителство на малцинството с подкрепата на ДПС. През юли 2021 г. ИТН имаха шанс за правителство на малцинството, с подкрепата на БСП, ДБ и “Изправи се! Мутри вън!”, но също избягаха от отговорност.
През ноември 2021 г. с отговорността се нагърбиха “Продължаваме промяната”, но в момента, в който засегнаха скритите корпоративни интереси, беше намерен начин да се прекрати съществуването на това правителство. Забавното е, че онези, които го свалиха, всъщност не искаха властта, защото след февруари 2022 г. започна икономическата криза в Европа, породена от военните действия в Украйна и санкциите срещу Русия. Единствената истински патова ситуация се получи през октомври 2022 г., защото двата лагера - на “статуквото” (ГЕРБ-ДПС) и на “промяната” (ПП-ДБ-БСП) бяха с привидно изравнени позиции. Разбира се, в този случай БСП се оказаха троянският кон на статуквото и бързо се реконфигурираха в “хартиената коалиция” с ГЕРБ и ДПС. От тази гледна точка тези три партии заедно избягаха от отговорността да управляват. Така че не мога да се съглася с вас. Хората гласуват и искат правителство, но страхът от провал на управлението кара някои партии да бягат от отговорност.
- Защо отказът на ПП-ДБ да обединят усилия с ГЕРБ-СДС за редовен кабинет сякаш отсега обезсмисля всякакви опити той да се случи с други партии?
- Възникването на “хартиената коалиция” показа, че ГЕРБ, БСП и ДПС могат успешно да правят задкулисни договорки. Свалянето на кабинета “Петков” с вота на недоверие показа, че и ИТН бързо са научили задкулисните игри. В този смисъл отново не мога да се съглася с вас. В 49-ото НС ГЕРБ, ДПС и БСП могат да сформират една достатъчно голяма коалиция от 128 депутати и да съставят правителство. С подкрепата на ИТН дори то може да разчита на 139 депутати. Ако го опаковат като “антикризисно”, “анти-Радев” или “отново стабилност” можем да имаме правителство още с първия връчен мандат.
Изобщо не е необходимо да се подава топката към ПП-ДБ и евентуално след това да им се приписва вина.
- Неотдавна в интервю за “24 часа” анализатор контрира масовото схващане, че такава коалиция ще подлее вода на ПП-ДБ на толкова важните за тях, а и за всички местни избори, като заяви, че това може да им донесе бонус, вместо да платят солена цена. Защото не е ли цената излизане от политическата криза?
- Както ви казах в началото, има най-различни експертни мнения. Някои твърдяха и че ПП-ДБ сами ще спечелят над 50%, ако се коалират. Фактът обаче е, че “Продължаваме промяната” се роди като антитеза на ГЕРБ. Ако ти си заявил, че си създаден, за да промениш “модела ГЕРБ”, а в един момент станеш част от него - това е политическо самоубийство. Кой ще им повярва след това? Сигурно ви прави впечатление и че когато нямат какво да кажат срещу ДБ, някои анализатори веднага започват да наричат Христо Иванов “министър на Бойко”, макар че той самият се опитва вече шеста година да избяга от този образ. Е, защо изобщо да допускаме, че този човек също ще приеме да се коалира с ГЕРБ? Това е наистина нелогично. Всъщност ПП-ДБ направиха огромен пробив именно от гледна точка на местните избори. Към момента изглежда почти сигурно, че следващите кметовете на София, Пловдив и Русе ще са от тази коалиция, а оттам до победа в Бургас, Стара Загора и Плевен например има само една крачка.
- Излизането от разказа “искаме редовно правителство” може да коства на всяка партия загуба на електорат, смятат социолози и анализатори. Съгласен ли сте?
- Ще си позволя да не се съглася с тях. Ако хората бяха чак толкова недоволни от служебното правителство - първо, щеше да има много по-висока изборна активност, както беше през 2001 и през 2009 година. Второ - щеше да има улични барикади с “Молотов” и самозапалвания, както през февруари 2013 г., когато кабинетът “Борисов 1” се видя принуден да подаде оставка. Нека си го кажем с ръка на сърцето, за “редовно правителство на всяка цена” говорят единствено анализатори, които са негативно настроени към президента Радев и привиждат в него проводник на руски интереси.
- В медиите прелитат всякакви политически гадания ще имаме ли кабинет, няма ли да имаме. Борисов обаче се зарече да го направи. Ще успее ли?
- Предстои да видим как ще го опакова. Иначе да, ГЕРБ има няколко възможности да направи кабинет още с първия мандат.
- Въпреки че от ПП-ДБ отрекоха всякакви слухове за напрежение и разцепление в редиците си, този разказ продължава упорито да присъства в медии и кръгове. Какво може да донесе това, ако се окаже истина?
- Христо Иванов може да е наивен идеалист в много отношения, но едва ли е толкова глупав, че да рискува моралния си интегритет. Не може до вчера да си говорил как няма да правиш никакви компромиси с ГЕРБ, как няма да влизаш в коалиция с ГЕРБ, а днес да влезеш в преговори за правителство. Ако има пропукване в ПП-ДБ, то по-скоро може да дойде от отделни депутати, членове на ДСБ, която все пак е в едно и също политическо семейство с ГЕРБ в Европарламента. Вече видяхме колко хлъзгаво се изказа Радан Кънев, който заяви, че коалицията с ГЕРБ е невъзможна, но имало “формули за правителство”.
- Анализатори посочват 3 до 4 сценария за редовен кабинет, вашите какви са?
- Каквато и да е формулата, ГЕРБ и ДПС ще трябва да свалят картите на масата. Оттам нататък зависи кой ще събере достатъчно властова алчност, за да се присъедини към тях - дали БСП, или ИТН с няколко “независими” депутати от ДСБ - ще видим. Факт е, че през последните 12 години Борисов показа, че знае как да примамва и да отцепва депутати от други партии. Но пак повтарям: ГЕРБ, ДПС и ИТН свалиха от власт правителството на Петков, което се справяше нелошо към онзи момент. Нека сега да са така добри да поемат отговорност и да съставят правителство, а не да се опитват да прехвърлят топката към ПП-ДБ.
- Какво да очакваме от модното поведение “няма да управляваме в коалиция с никого, но ви обещаваме много неща”? Демонстрираха го и ИТН, и “Възраждане”, и ПП-ДБ.
- О, дори един независим депутат може да направи много неща, ако прояви достатъчно законодателна инициатива. Струва ми се, че “Продължаваме промяната” бяха твърде неопитни - и като процедурни хватки, и като познаване на социалния контекст. Последната година и половина обаче вече имат формирана експертиза, включително и от неправителствени организации, които ги подкрепят, така че могат да свършат много неща. Същото, разбира се, важи и за ИТН, и за “Възраждане”. Въпросът е кое в крайна сметка ще победи в пленарна зала - дали модерните, прогресивните и проевропейски политики, или ретроградните, консервативни балкански нрави.
- Как следващи предсрочни вотове могат да пренаредят българската политическа карта?
- Това все още е рано да се каже. Много зависи от тези няколко месеца, в които ще има парламент и съответно кой какво ще каже и ще направи в него. Много е вероятно БСП да продължат да губят гласове, защото Нинова отказва да поеме отговорност. Най-вероятно “Възраждане” ще увеличи още малко подкрепата си, освен ако ВМРО не реши все пак, че е време да се върне в играта. Но най-вече зависи от това какви са партийните стратегии за местните избори и съответно кога ще е предсрочният вот - дали през юли, или отново ще имаме “две в едно”.
- Социолозите твърдят, че по-висока активност обикновено предизвикват нови партии. Има ли изгледи да се появи такава?
- Нови партии се появяват и умират с всички избори. Затова и бюлетините всеки път са с различна дължина. Високата изборна активност, свързана с нова партия, обаче изисква две условия. Първото вече го казах - тежка икономическа и социална криза, която да отприщи масов афект и съответно висок протестен вот. Второто е появата на нова, т.е. неомаскарена харизматична личност, която да стане лице. Не знам кой би могъл в момента да мобилизира такъв вот - Кубрат Пулев, Манол Пейков, Кристалина Георгиева? Вероятно едно т.нар. тласкащо изследване би могло да покаже. Майките от “Системата ни убива” фактически опитаха, но сякаш в техния случай имаше аура на жертва, а не харизма на победител.
CV
Алексей Пампоров е магистър по културология и доктор по социология
Работи като доцент по социология в Института по философия и социология при БАН
Специализирал е демография в института “Макс Планк” (2003-2005)
Чете лекции по “Ромска история и култура” и по “Демография и публични политики” в СУ “Св. Климент Охридски” и в ПУ “Паисий Хилендарски”
