В един от редките си публични коментари шефът на израелското разузнаване „Шин Бет“ Ронен Бар предупреди, че разделенията, предизвикани от предложените поправки на законите на съдебната власт, могат да доведат до „катастрофа, от която Израел трудно би се възстановила.“ Същата загриженост за последиците от т.нар. „съдебна реформа“, която израелското правителство се опитва да прокара в Кнесета, споделят в публикация в „Таймс ъф Израел“ бивши и настоящи ръководители на сектора за сигурността в Израел.
От самото си сформиране, правителството на Бенямин Нетаняху, което включва партията Ликуд и радикалните религиозни десни партии, се сблъска с поредица от кризи. Този път обаче кризата е не само вътрешнополитическа, а и обхвана отношенията на Израел със Запада и особено със Съединените щати, които са негов стратегически съюзник. Както е известно, от създаването на държавата Израел през (1948 г.) САЩ са гарант на неговата стабилност исигурност, предполагащи постоянно надмощие над околните арабски държави в икономическата, технологичната и военната област.
През цялата си история Израел използваше защитния щит на САЩ, включващ политическа, дипломатическа и военна помощ, включително и въздушни мостове при конфликтите със съседни държави. Това е уникален случай на партьорство, в което едната държава е стотици пъти по-голяма от съюзника си, в замяна на което по-малкия партьор се държи като щат на Америка.
В този контекст трябва да се разглежда сегашнотонапрежение между правителството на Нетаняху и администрацията на Байдън. Вашингтон е категорично против опитите на израелскотоправителство да промени политическата система в Израел, да подкопае законодателната власт (Върховния съд), да отмени " закона за разединението" и да узакони еврейските колониина Западния бряг. Особено неприемливо за американската страна е сформирането на милицията "Национална гвардия" начело секстремисткия министър Бен Гвир (лидер на Партията на еврейската сила), както и изявленията на друг негов колега – лидера на Религиозната ционистка партия министър Смотрич – за необходимостта от заличаване на село Хавара и отричането съществуването на палестински народ.
Израз на американското раздразнение е фактът, че в разрез с практиката всеки новоизбран израелски министър-председател да направи визита във Вашингтон, Байдън не покани Нетаняху, а публично настоя той да се откаже от предлагането на конституционни поправки. В отговор Нетаняху заяви, че „Израел е суверенна държава, чииторешения зависят от волята на своя народ, а не отнатиск от чужбина, включително от най-добри приятели“. Още по-откровен бе гореспоменатиятминистър Бен Гвир: „Байдън и неговата администрация трябва да разберат, че Израел не е поредната звезда в знамето на Америка.“
Тези изявления на Нетаняху и неговия министър накараха израелския анализатор Амос Харел да заяви: „Нежеланието на Белия дом да покани Нетаняху във Вашингтон е втората плесница, която премиерът получава на международната арена. След сформирането на коалицията преди три месеца Нетаняху искаше да бъде поканен на официално посещение в две страни -Съединените щати и ОАЕ. Но Абу Даби покани бившия премиер Бенет, вместо Нетаняху, като жест на недоволство от политиката на последния спрямо палестинците.“
Напрежението в отношенията Вашингтон-Тел Авив се дължи на затвърждаващото се убеждение у администрацията на Белия дом, че Израел не съдейства на американската политика в региона, и че поведението му застрашава сигурността насамия Израел, като по такъв начин поставя на карта и дългосрочните американски интереси.Завръщането на Нетаняху на власт ( сегашният му мандат е третият от 2006 г. насам) отношенията му с Демократическата партия се влошиха и поради натрупаните идейно-политически различия. Това бе характерно и за администрацията Обама, която призова Израел да спре заселванията в окупираните палестински територии и да реактивира мирния процес. Това се случва и днес при управлението на Байдън, който още като вицепрезидент на Обама беше изразил критичното си отношение къмполитиката на Нетаняху.
Нетаняху и гневът на Америка
Това, което изостря проблема днес за администрацията на Байдън, е, че правителството на Нетаняху не само провежда откровено антипалестинска политика, но дори проявява враждебност и към половината от израелското население, както и към политиката на САЩ в региона. Всичко това се случва в изключително драматичен период, свързан с , руската инвазия в Украйна и окупацията на част от територията й, а в регионален план – с усилията по осуетяване стремежа на Иран да се превърне в ядрена държава.
След като по време на първия си мандат (1996-1999 г.) Нетаняху подкопа споразуменията от Осло, като същевременно насърчи заселването на евреи в арабската част на Йерусалим и на окупирания Западен бряг, по време на втория симандат (2009-2021 г.), той застана зад „Закона за Израел“, обявяващ страната за еврейска нация(2018 г.) в ущърб на палестинците. Пореден удар срещу израелската демокрация бе по-нататъшното укрепване статута на религиозните партии в израелското общество през неговото управление.Третият си мандат Нетаняху получи чрез коалиране с религиозни и екстремистки формации, които съзнателно се стремят към изостряне на вътрешнополитическата ситуация. Приоритетите на неговото правителство днес са атакуване на съдебната власт и превземане на Върховния съд, от една страна, и торпилиране на мирния процес и диалога с палестинците с аргумента, че Палестина – от реката (р. Йордан) до морето принадлежи на държавата Израел, от друга. На израелските евреи се заявява, че са в правото си да се заселят върху цялата територия на тази уголемена чрез окупация държава. В защита на тази екстремистка политика бяха засилени репресиите с помощта на новосъздадената Национална гвардия начело сминистър Бен Гвир.
В тази ситуация администрацията на Байдън пое курс към възпиране на този процес, който според САЩ ще доведе до промяна в характера на Израел и до неговото откъсване от западните ценности (демокрация, либерализъм и модерност). Това беше подсилено от изявленията на екстремистката деятелка Смотрич (заемаща поста министър на финансите и на отбраната) за необходимостта от заличаване на села Хавара близо до Наблус , както и на тезата й, че палестинският народ е измислено понятие.Израелският анализатор Бен Каспит резюмира американската позиция по следния начин: „Аконаистина имате нужда от Съединените щати, дръжте се подобаващо. Не може на конференцията в Акаба да се споразумеем за едни политики, свързани с палестинците, и на следващата нощ вие да изгорите палестинското село Хавара, реализирайки на практика думите на вашия финансов министър, че то трябва да бъде заличено“.
Друг коментатор - Йоав Лимор във в. Израел днес – заключава: „Западният свят намира за трудно да си сътрудничи с правителство, което се смята за разрушител на демокрацията“.
Израел като поредният регионален проблем?
Досега вътрешнополитическата ситуация в Израел не беше сред най-наболелите регионални проблеми. Днес обаче регионалните процеси все повече са повлияни от вътрешния конфликт в Израел, който навлиза в най-трудните фази от своята история. Но този път врагът е вътре, а не извън границите на тази държава. Тъй като Бенямин Нетаняху не е в състояние да се справи със сегашните предизвикателства, той тласка страната си към вътрешен колапс. В този процес изходът от битката около Върховни съд и, следователно, битката за върховенството на закона, се превръща в жизненоважна за преодоляване на политическа безизходица, която може да доведе и до гражданско неподчинение.
Разбира се, сегашната криза има по-дълбоки корени. Според много анализатори, занимаващи се с израелските въпроси, трябва да се върнем доста по-назад във времето, за да разберем случващото се пред очите ни. Може би не е нужно да припомняме бурните дебати относно идентичността на нововъзникналата държава и характера на нейната конституция по времето на първия лидер на страната Бен Гурион. Със сигурност обаче настоящата криза е пряко следствие на процеси, ускорени от убийството на бившия министър-председател Ицхак Рабин (1995 г.), с което бе нанесен съкрушителен удар и на мирния процес. Оттогава датират и опитите от страна на представители на светските политически партии да изтрият от общественото съзнание това травмиращо събитие, придавайки му криминален характер. Тази подмяна бе наложителна, за да се оневинят истинските виновници, което да позволи кооптирането на крайната религиозна десница в политическия мейнстрийм.
Като насърчава по-нататъшното израелско заселване върху окупираната палестинска земя и същевременно освобождава заселниците от военна служба, Нетаняху превръща тази общност в привилегирована каста, отличаваща се с враждебност към институциите в самия Израел. Този процес се засили особено след като част от заселниците бяха принудени да напуснат старите си колонии в сектора Газа по времето на Ариел Шарон, когато Израел прекрати присъствието си там. Днес обладаните от месиански идеиизаселници са използвани като инструмент срещу политическия истеблишмент и гражданското общество и неговите организации, обвинявани че са свързани със западни институции. Не е изключено утре тези радетели на трайното колонизиране и присвояване на палестинските територии да задават тона на израелската политическа сцена.
Случващото се може да бъде обобщено с метафората „заселнически колонии нахлуват в палестински градове“. Това е крайният резултат от процеса на радикализация и фанатизъм, чието начало бе положено с убийството на Рабин. С годините пропастта между демократичната и религиозната идентичност на израелското общество се разшири драматично. Това е сблъсък между дълго сдържаното напрежение между привържениците на светската демокрация, които виждат в нейните институции основанието на вътрешнополитическата идентичност, необходима за обединяването на нацията и интегрирането на имигрантите от еврейската диаспора по света, от една страна, и религиозната идентичност, която едновременно легитимира окупацията и превръща заселниците в преден фанатизиран отряд на крайната десница, от друга. Тази двойна природа на израелската национална легитимностсега експлодира пред очите ни.
Десните религиозни партии срещу Израел
Както е известно, крайнодесните религиозни политици не признават държавата Израел и не служат в нейната армия. Във фантазиите си те са призвани да изиграят ролята на мост към въжделения „Израел на царството“. Поради това перспективата за постигане на мир е считана за най-голямата заплаха за реализирането на техните планове. Характерни в тази връзка са думите на министър Смотрич: „Палестинци, или капитулирайте, за да останете в пределите на страната, или ще бъдете унищожени или прогонени извън нея!...Окупацията не е срамен акт, а божия воля. Държавата се опълчи на Господ, предавайки земята (на палестинците) и отменяйки заселническите планове“.
От години тлее криза, сменят се правителства, появяват се нови политически субекти – всичко това е част от турбулентната история на страната. За пръв път обаче днес виждаме резервистите и военнослужащите да заявяват на командирите си, че занапред няма да изпълняват заповедите им, ако законът за "съдебната реформа" бъде приет. Същевременно жените се солидаризират с тях, обличайки червени мантии; капиталът бяга от страната; транспортът предоставя безплатни места за демонстрантите и най-важното –профсъюзните лидери на „Хистадрут“ са редом с представителите на IT- сектора в протестите срещу властта.
Ситуацията се усложнява и след възникването на конституционна криза, след като Ликуд гласува за предотвратяване отстраняването на министър-председателя по обвинения в корупция и разреши на държавни служители да приемат дарения. Още по-неприемливо е разрешаването осъдени престъпници да служат в кабинета.
Подобно на ислямистите в арабско-ислямския свят, и крайнодесните религиозни партии в Израел предпочитат „демокрацията за еднократна употреба“, която да им позволи да продължат своя поход за разтурянето на държавата. С други думи, демократичният механизъм им е нужен за да се докопат до властта, след което да си останат завинаги там. Подобно на Иран на айатолласите, и израелските религиозни дейци се стремят към заменяне на светски Израел със своя религиозна фунтаменталистка държава. Той използва демократичните инструменти на преобладаващия режим, но в подготовката за фундаменталистка революция по модела на иранската революция, той се държи напълно откъснат от нея.
Младежта пред сложен политически и обществен избор
Кризата рефлектира и върху младото поколение. Младежите са раздвоени между традиционния култ към силен във военно отношение Израел, от една страна, и либерал-демократичните ценности, от друга. Със задълбочаването на кризата възниква риск от преход от илюзиите за военното превъзходство като панацея за проблемите, към илюзията за колонизацията като единствен възможен изход от сегашната задънена улица.
Съединените щати водят дипломатическата кампания за преодоляване на този разрив. Докато Нетаняху говори с американците за Иран, американски официални лица говорят за опасностите от превръщането на Израел в един нов Иран.
Но правителството на Нетаняху остава решено да постигне три противоречиви и невъзможни цели: използване на законодателство за премахване на правилата, по които функционира израелският политически модел, конфронтиране едва ли не с целия свят и разгромяване на протеста. Неслучайно, през седмицата на най-острото вътрешнополитическо противопоставяне в Израел президентът Байдън изнесе дълга телефонна проповед на Нетаняху, изтъквайки предимствата на демокрацията. Но изглежда, че думите не са достатъчни. Законопроектите, внесени от депутатите от коалицията, успяха да настроят срещу Израел и приятелските правителства във Франция, Египет, Йордания, Обединените арабски емирства и Съединените щати, да не говорим за по-нататъшното влошаване на отношенията с палестинската автономна власт на Западния бряг. Усложнена бе и перспективата от договаряното установяване на дипломатически отношения със саудитците. Така че, ако въпросното законодателство не бъде оттеглено в последния момент, правителството на Нетаняху ще пропилее големия дипломатически успех от предишния си мандат, а именно т.нар. „Споразумения на Абрахам“.
Мнозина си въобразяват, че най-важният фактор, който би могъл да спре Нетаняху и неговите религиозни съратници, е икономическият спад в страната. Експерти изчисляват, че приемането на проектозаконите за съдебната власт ще струват на страната стотици милиони шекели. В последния доклад на Института за изследване на националната сигурност на Израел се изразява „стратегическа тревога във връзка със съдебната реформа“, която „ще влоши морала и способностите на сектора за сигурност, ще подкопае способността на Израел да се изправи срещу враговете си и да поддържа подкрепата на своите приятели, особено на Съединените американски щати. А в икономическо отношение ще нанесе удар в частност на свръхмодерния технологичен сектор“. След като Нетаняху се гордееше, че е израелският вариант на „моделаТачър“, в разгръщане възможностите на технологиите и капитала, с последните си ходове самият той подрязва корените на своя успех.
В известния си роман „Al-Zuhair“ известният писател Пауло Коело цитира поговорката, според която има времена, когато хората са разкъсвани, и други – когато техните парчета отново са съединявани в хармонична мозайка. В случая не става дума за „безшевно“ възстановяване, защото дори да зараснат, раните ще личат, както и при залепените късчета счупено стъкло. Подобно предупреждение отправи и бившият израелски президент Реувен Ривлин в известната си реч в град Херцлия през 2015 г. В нея той подчерта, че нарушаването на хармонията между различните групи в Израел е по-опасно за него от бомбата на Иран.
Нетаняху отложи, а не отмени внасянето на проектозаконодателството и опозицията добре разбира това. Така че може да се предполага, че ако преговорите не постигнат нищо, протестите ще се завърнат с още по-голяма сила на следващия рунд на конфронтацията.
