За разлика от 48-ото народно събрание, този път президентът Румен Радев даде знак, че няма да бави рулетката с мандатите за правителство, като свика депутатите още преди Великден
Сряда, 12 април, ще е първият работен ден на 49-ото народно събрание, реши президентът Румен Радев в понеделник. И изненада депутатите, защото никой от тях не очакваше да се съберат в Страстната седмица точно преди Великден. При това на Велика сряда - в деня, в който Юда е продал Христос за 30 сребърника.
На Велика сряда приключва голямото великденско чистене на къщата, символ не само на нуждата от подреден дом, но и на очистената от грехове душа, готова да срещне възкръсналия Спасител. Дали умишлено Радев е търсил точно тази символика?
Дори и да не е така в действителност, президентът гарантира страстно начало на новия парламент. Депутатите или ще трябва да излъчат бързо правителство, или поредните предсрочни парламентарни избори ще са в края на юли, което е достатъчно далеч от местните през октомври.
Именно бързане от страна на президента, за
да съкрати възможностите за разговори около бъдещо редовно правителство,
заподозряха от основните партии, след като в неделя вечерта бяха уведомени неформално за намеренията на държавния глава. Въпреки че официално “Продължаваме промяната” и “Демократична България” отказаха оферта за правителство с ГЕРБ преди още Бойко Борисов да им я отправи, победителите от вота на 2 април продължават да опитват да водят разговори за кабинет с техния мандат. Бързото свикване на парламента обаче съкращава времето за совалки.
Радев е убеден, че и този парламент няма да излъчи правителство, и заради това избързва с процедурата, за да не съвпаднат местните избори с предсрочни парламентарни, тълкуват част от новите депутати. Според тях държавният глава се притеснявал, че служебното му правителство ще се озори с провеждането на два толкова сложни избора едновременно. Докато бързото свикване и последвало скоростно връчване на трите мандата за съставяне на правителство водят към предсрочни избори в края на юли.
След като отнесе остри критики, че в 48-ото НС умишлено разсрочи процедурата, Радев сега не иска да поеме отново вината. Тогава той забави свикването на парламента, а след това разтегли максимално рулетката с връчването на мандатите, за да даде на партиите достатъчно време да се разберат за правителство. Но макар да не свършиха работата, за тези 4 месеца депутатите получаваха заплатите си. А те не са никак малки. Да, приеха някакви закони, но далеч не свършиха всичко, което трябваше. И накрая всички обвиниха Радев, че умишлено е бавил изборите, за да управлява по-дълго чрез служебното си правителство.
Затова сега президентът явно е решил да не бави процедурата. И ако няма да има правителство - да се отива по-бързо на избори.
Да, обаче депутатите имат някои механизми и сами да отложат малко процедурите. Веднага след като се закълнат, те трябва да си изберат председател, за да може официално да стартира работата на този парламент.
Въпрос на парламентарни сметки и хватки е дали това ще се случи бързо. Изборът на председател и ръководство на НС обикновено приключва в рамките още на първото заседание, но както видяхме в 48-ото НС - може да отнеме и 3 дни. И тъй като конституцията не казва какво се прави в патова ситуация, в която никой от кандидатите не може да събере достатъчно гласове, се наложи да се спира часовникът и самото първо заседание безпрецедентно да продължи 3 дни.
Реално новият парламент ще заработи след Великден. Едва тогава може и да стартира процедурата с мандатите.
Както и да се върти рулетката обаче, депутатите трябва задължително да свършат поне две важни неща в този мандат - да приемат бюджета за 2023 г. и законите, необходими за отпускането на следващия транш по плана за възстановяване. В най-оптимистичния вариант работата по тях може да започне след 15-ина дни. Защото, за да започне работа, парламентът трябва да приеме правилника си, а след това да излъчи и постоянните си комисии. Там също се очаква голямо зацикляне - в 48-ото НС пълното им окомплектоване отне три седмици.
Но да се върнем на мандатите. Очакванията са този път Радев да не бави консултациите с политическите сили преди връчването на първия мандат на ГЕРБ. В конституцията няма записани срокове, в които да се случва това. Досега консултациите се провеждаха в рамките на два дни, но последния път президентът ги разсрочи в рамките почти на месец. Сега явно няма да е така.
Ако консултациите се проведат до края на следващата седмица, Радев може да връчи първия мандат на ГЕРБ още на 24 април. Но при условие, че ГЕРБ номинират кандидат за министър-председател, който да получи мандата. След това Бойко Борисов и партията му имат седмица, за да номинират премиер и правителство.
Веднага след изборите Борисов даде знак, че е готов на всякакви компромиси, за да има такова. Отправи дори оферта към “Продължаваме промяната” и “Демократична България” - че е готов на всички реформи, ако трябва и от кметове да се лиши, но да се разберат за кабинет. В петък обаче ПП и ДБ категорично заявиха, че не само няма да подкрепят мандат на ГЕРБ, но и всякакво правителство с участието на партията.
Същевременно Борисов се отказа да иска от конгреса си да се свали забраната за сътрудничество с БСП. А пък “Позитано” 20 още не е задвижило процедурата, с която ще свика вътрешен референдум, за да се вземе решение с кой може да се коалира столетницата.
Така вариантите за подкрепа на излъчен с мандата на ГЕРБ кабинет, дори и експертен, не са големи, сочат сметките. Което обрича първия мандат.
Също толкова “продънен” се очертава вторият, който може да бъде получен от кандидата за премиер на ПП-ДБ между двата майски празника - 1-и и 6-и. И макар през цялата кампания да говориха за правителство на малцинството, като призоваваха ГЕРБ да ги подкрепи, но да не участва, всъщност от ПП и ДБ панически се ужасяват да получат непоискана подкрепа и от ДПС например, разкриха запознати. Още повече след като Борисов в прав текст им заяви, че ако не подкрепят неговия мандат - да не очакват рамо от него за техния, защото
няма да им помогне, за да вършат “безобразия”
Така се стига до третия мандат, при който въпросът е на кого ще бъде връчен. След като четири пъти в последните 2 години го дава на Корнелия Нинова, а тя все го връща, може би сега Радев ще предпочете друга партия. Която и да е обаче, прогнозата не е оптимистична. И напомня за 2021 г., когато избраното на 4 април 45-о НС работи само 9 дни, а следващите избори бяха на 11 юли.
ЩАБ НА “24 ЧАСА”
1. Какъв сигнал дава президентът със свикването на парламента по време на Страстната седмица?
2. Значи ли това, че ще ходим на избори през юли?
Потърсихме политолозите доц. Татяна Буруджиева и доц. Даниел Смилов.
Доц. Татяна Буруджиева:
Бързането е
оправдано, ако
целта е нов вот
1. Ако сравним с изборите през октомври - тогава се даваше сигнал да се направи правителство, разтягайки процедурата и бавейки въртележката на мандатите. По тази аналогия може да заключим, че президентът бърза и няма да даде възможност на партиите за по-сериозни разговори за кабинет.
2. Бързането е единствено оправдано, ако не се състави правителство, да може изборите да са в края на юли.
Доц. Даниел Смилов:
В това НС има
мнозинства, но
им трябва време
1. Сигналът на президента е, че иска бързо правителство и бързо протичане на цялата процедура. И ако това НС не може да сформира кабинет, да се мине към нови избори. Контрастът с миналия парламент е доста странен - предния път процедурата бе много разтеглена, но това не е аргумент в посока този път да бъде скъсена отвъд границите на разумното.
2. Ако това НС не успее на сформира правителство, при бързи темпове на самата процедура може да се стигне до избори през юли. Но е твърде рано да се говори за такъв сценарий, защото в този парламент има възможни мнозинства и правителства. И те трябва да бъдат обмислени добре и да се даде достатъчно време на партиите да успеят да минат през различните алтернативи. НС трябва да се опита да отговори достойно и да отсрочи рутинните си дейности за другата седмица.
