Има два сериозни и два по-екзотични сценария
Очаквано темата за държавния бюджет стана водеща веднага след изборите. Гласуваният удължителен закон в края на миналата година дава срок от около два месеца на новия парламент да приеме държавния бюджет за 2023 г.
Отново сме в ситуация, в която служебният кабинет мисли дали и как да внесе собствен проект на държавния бюджет, докато очаква евентуално партиите да се разберат за кабинет.
Миналата година президентът чрез думите си и действията на своите министри на практика каза на депутатите: Ако искате бюджет, трябва да направите правителство. Днес имаме сходна ситуация, в която лидерът на партията, спечелила изборите, казва: Ако искате да гласуваме бюджета, трябва да намерим формула за правителство.
Вече две години наблюдаваме една игра на котка и мишка между партиите и бюджета, а резултатът е по-висок дефицит, липса на адекватна средносрочна рамка, забавяне на публични инвестиции, в т.ч. пълен батак с изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост и в крайна сметка спад в доверието на всички външни наблюдатели, в т.ч. чужди инвеститори, кредитни агенции и т.н.
Иначе варианти за действие има – макар да не са еднакво разумни.
Очевидният е да има парламентарно излъчено правителство, което в рамките на няколко седмици да внесе свой пакет данъчни закони и бюджет.
Вторият е служебният кабинет да внесе свой проект, а парламентът да го гласува скоростно преди предсрочни избори през юли.
Третият вариант е да имаме удължителен закон на удължителния закон – т.е. същото като есента, още 3-4 месеца продължение на бюджета за 2022 г. с евентуално разрешаване на няколко специални казуса.
Разбира се, може и нищо да не се прави – тогава след изтичане на действието на удължителния закон държавата функционира по общия ред на Закона за публичните финанси.
Ако депутатите не се обединят около ясни и твърди мерки за свиване на дефицита и премахване на бюджетния популизъм – такива са възможни дори в последните два, макар и екзотични варианта – доверието в устойчивостта на фискалната позиция на България ще бъде сериозно разклатено. Още повече, ако самоопределящите се за проевропейски коалиции са искрени в заявената посока към членство в еврозоната, те трябва да дадат не само яснота за бюджетните параметри за 2023 г., но и да гарантират предпоставки за устойчиво нисък дефицит и в средносрочна перспектива.
Иначе служебният кабинет може и да публикува тригодишна прогноза с някакви числа за приходи и разходи, но всичко ще изглежда тотално откъснато от политическата реалност и ще “увисне” пред всеки сериозен партньор, кредитор или инвеститор.
В дните след изборите Министерството на икономиката публикува проект на Закон за надценките на хранителните продукти. Ход, който показва, че служебното правителство не желае да отстъпва напълно дневния ред на партиите и ще дава жега по своята водеща тема.
Законът, който дава правомощия на Комисията за защита на потребителите да глоби с 2 на сто от реализирания оборот големите хранителни вериги, е всичко на всичко 12 члена и две страници. Няма мотиви. Няма оценка на въздействието.
Няма дори дефиниция на понятието “надценка”.
Казано е какво е “годишен оборот” и “обратни услуги”, но вносителят на закон за надценките е забравил дори да дефинира понятието “надценка”. Двете страници законопроект и приложението с изброени 17 вида храни, както и липсата на мотиви и оценка на въздействието, създават впечатлението, че покрай многобройните медийни изяви на водещите институции по темата просто на чиновниците не им е останало време за работа по законопроекта.
Многократно сме коментирали вредността на всякакви опити за намеса в конкуренцията на пазара и свободните цени, каквито често “изплуват” на дневен ред като инстинктивен рефлекс на политиците и бюрократите, които искат да покажат ангажираност и по-възможност да си гласуват нови правомощия.
