- Прострелване не в крака, а в главата ще е посягане на администрацията на президента и премахване на служебния кабинет, коментира политологът
- Враждата между ПП и ГЕРБ е изкуствено създадена, за да се поддържа животът на българския парламентаризъм.
- Партиите се идентифицират спрямо тях, а не спрямо политики
- Костадин Костадинов е най-интересният персонаж, другите са предсказуеми. Има още потенциал, ако спре с крайностите
- Президентският режим на управление не е свързан с еднолична власт, а напротив - с лична отговорност
- А сега накъде, г-н Василев? Възможен ли е кабинет с мандата на ГЕРБ, или партиите ще се разберат от втория или третия път? Или може би изобщо няма да има редовно правителство, излъчено от 49-ото народно събрание?
- И преди резултатите от изборите смятах, че шансовете за съставяне на кабинет бяха малки. След декларацията на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” тази перспектива, изглежда, се препотвърждава.
Вариантът, че няма да се състави редовно правителство от партии, които на практика са непримирими политически врагове и опоненти, каквито са ПП и ГЕРБ, е по-скоро добра новина. Все още не бива да отхвърляме напълно възможността за съставяне на такова правителство и ако то се реализира, със сигурност не вярвам да носи сериозни белези на устойчивост. Нито, че ще има необходимия политически капитал, за да реформира който и да е сектор от склерозиралия ни държавен апарат.
- Говорите за непримирими врагове, а Бойко Борисов определи отказа на ПП-ДБ като политика на инат. Освен това двете коалиции често говорят за съвпадащи цели и ценности...
- Различията между “Промяната” и ГЕРБ не са реални. Това не са партии, които имат идеология. Различията в политическия спектрум се определят от реалните политически виждания чрез предложенията им за реформи, а такива не виждам.
ГЕРБ и ПП нямат никакви реални политики, които биха могли да ги класифицират в традиционния политически спектрум на ляво или дясно. Враждата между тях е изкуствено създадена, за да се поддържа животът на българския парламентаризъм - той не работи, не създава реално политически субекти. Партиите се идентифицират спрямо тях, а не спрямо политики.
- От какво “Промяната” и градските десни ще загубят повече - да провалят опита за правителство или да се съгласят на общи действия с ГЕРБ?
- Те са в позиция, която в шаха наричат цугцванг. Те са на ход и нямат полезен такъв. Каквото и да направят, ще бъде грешно. Ще е грешно, ако подкрепят кабинет с ГЕРБ, защото това ще ги обезличи. Ще е грешно и ако не го подкрепят и 49-ото народно събрание пропадне. Сами се поставиха в тази ситуация именно заради лишените от съдържание тези.
Ние сме в ситуация, в която едните се пишат за свестни само защото определят Бойко Борисов за корумпиран. Това е много ниско ниво на определяне на политическите жанрове в страната, затова и 60 процента от българите не отиват да гласуват. Този плосък, плитък, политически жанр не е в състояние да ги накара да подкрепят която и да е партия.
- Какво може да върне към избирателните урни всички тези хора, които отново отказаха да гласуват?
- Ако политиците приемат сериозно и говорят за проблемите, които реално седят пред обществото.
“Възраждане”, която въпреки етикета, който много често ѝ се лепи, успява да повиши своя електорален потенциал именно защото използва реални аргументи. И хората ги чуват отвъд празните приказки на Бойко Борисов и Кирил Петков. Независимо дали харесваш Костадин Костадинов, той си има собствени отличителни тези.
Крайно време е българските политически партии, особено големите, които са на първо и второ място, да започнат да присъстват в българския политически спектрум посредством реални тези, а не с измислените им евро-атлантически убеждения и ценности, които по същество не означават абсолютно нищо за голяма част от гражданите. Трябва да се спре с лишените от съдържание послания, които не могат да мотивират гражданите.
- Казвате, че Костадинов и “Възраждане” чуват хората, на какво се дължи това - на политически нюх или напасване със ситуацията и обстановката?
- Костадин Костадинов има собствени убеждения, които го отличават от останалите политически формации. Има смелостта да се заяви и да излезе напред. Дори с една непопулярна теза.
На фона на войната в Украйна да си позволиш да кажеш, че българският национален интерес е да не въвличаме страната ни във войната - това е рискова теза, но той вярва в нея. Дали хората я припознават като вярна, или невярна, тя по същество е много по-смислена, отколкото е обичайният черно-бял наратив, повтарян от част от партиите.
Костадинов е умел политик, който знае как да говори на езика на хората. Обстоятелството, че изборният му резултат расте с много, би следвало да говори на анализаторите и на обществото, че българите имат ухо за определени послания, които излизат от рамките на стандартния наратив.
- Достигна ли “Възраждане” електоралния си таван, или има потенциал да го увеличава?
- Не, не е достигнала тавана на резултатите си. Обстоятелството, че голямата част от хората не отиват до урните, говори, че в българската политика има жажда за различни от черно-белия наратив послания.
Костадин Костадинов е най-интересният политически субект в момента, тъй като знаем какво може да очакваме от ГЕРБ, ПП и БСП - те са ясни. Той има потенциал, ако се насочи в обратната посока на крайностите. В началото на политическото си съществуване той използваше крайни тези, за да влезе под светлината на прожекторите и да бъде отличен от останалите. Но вече виждате, че той започва да изглажда острите ръбове на изказванията си. Би могъл да извлече още от ситуацията.
- Помогна ли готвеният референдум за президентска република на Слави Трифонов да се завърне в парламента?
- Трудно е да се определи. Не мога да преценя много или малко се интересуват гражданите от събирането на подписи за този референдум.
Факт е, че политическата система буксува, макар малко анализатори, наблюдатели и политици да коментират тази тема. Ако 49-ото НС не произведе мнозинство и кабинет и ако отидем на шестите поредни парламентарни избори за две години, смятам, че аргументът за нефункциониращия парламентаризъм ще започне да се чува все по-ясно и отчетливо. Още повече че насреща имаме президентска власт, която се осъществява от служебния кабинет.
Тази президентска власт е предвидена по конституция, но тя започва да управлява по-дълго от редовните кабинети в последната година и половина. Мнозина български граждани се чудят как да излезем от този политически ступор. Надявам се да осъзнаят, че президентският режим на управление не е свързан с еднолична власт, а напротив - по-скоро с пряка отговорност. А отговорността, когато произвежда ефект, винаги е олицетворение на един човек, не на колективен орган, какъвто е парламентът.
- В четвъртък стотина интелектуалци излязоха с писмо, в което призоваха партиите на всяка цена да направят редовно правителство, за да спрат Радев и изместването на геополитическата орбита на България към Москва? Има ли резон в искането им?
- Това са хора, които със сигурност нямат достатъчно коректен политически прочит на събитията в България. Защото управлението на президента Румен Радев и на служебния кабинет на Гълъб Донев абсолютно по никакъв начин не означава връщане в орбитата на Москва, или както го наричат. Това е политически нонсенс и е несъстоятелно твърдение. Това са хора, които поставят политически клишета, защото нямат какво друго да кажат.
- Невъзможността за формиране на редовен кабинет даде на президента редкия шанс да управлява през няколко служебни кабинета. Това притесни много политици и се заговори за конституционна промяна, свързана с ограничаване на правомощията му и премахване на възможността за служебни кабинети. Може ли да се случи такава и това ще затрудни или улесни демокрацията у нас?
- Разбирам, че политическите партии, които се осмеляват да издигат тази теза, всъщност декларират своята политическа импотентност да понесат отговорността, която им е предвидена по конституция. За да си решат въпроса, те се осмеляват да посегнат на последната институция, която крепи държавността в момента - администрацията на президента. Това би бил един безумен и лишен от всякаква логика политически ход, който би представлявал прострелване не в крака, а в главата.
CV
Слави Василев е роден на 29 април 1984 г. в София
Завършил международни отношения в Бостънския университет в САЩ
Работил е в американския Конгрес
Бил е главен експерт в кабинета на президента Румен Радев
