В някои страни шефът на Конституционния съд извънредно оглавява правителство, а министерските секретари стават министри. Но в този случай държавата у нас би спряла, каза пред "24 часа" преподавателят по конституционно право:
- Оригинално ли е въвеждането на института “служебно правителство” в нашата конституция, доц. Киселова?
- Оригинално е, защото в предишните три конституции не е въвеждано. Например в Търновската конституция монархът има право да назначава и уволнява правителството и отделни министри. Докато при Димитровската и Живковската конституция правителствата са производни от волята на НС и сливането на държавата с партията. Както казва един унгарски политик от края на 40-те години - комунистическата партия и държавата не са едно, но не са и две.
- В публичното пространство много се говори за различни правителства като алтернатива на служебното - техническо, програмно. Каква е разликата?
- Експертното и програмното правителство са по-скоро продукт на политологията като профил на министрите. Докато служебното правителство е кабинет, който се назначава по различен от общия ред. И за по-кратък период от време и не за мандата на парламента. У нас има една особеност, която не може да се види в други държави - Народното събрание може да гласува вот на недоверие, но правителството не може да разпусне НС. И тогава, когато има сблъсък между правителството и мнозинството в парламента, ако имаше възможност правителството да разпусне Народното събрание, тогава нямаше да се стигне до вот на недоверие в някои случаи. Проблемът с оттеглянето на един министър можеше да доведе до по-бърза реакция. И преди да е внесен вот на недоверие, кабинетът можеше да поиска да се разпусне НС. Докато в България поради това, че доста по-стабилно е създадено НС, когато не може да излъчи правителство, отговорността се възлага на другия орган, който е с пряка демократична легитимност - президента. След като двата органа се избират пряко от избирателите, се предполага, че те са най-близо до настроенията на гражданите.
- А заложен ли е конституционно сблъсъкът между президент и правителство?
- Това е по-скоро въпрос на политическа аргументация, отколкото на конституционна. От гледна точка на конституцията, когато има изход от създадена криза или невъзможност да се състави парламентарно подкрепено правителство, тогава другият легитимен орган се заема с тази задача - президентът. А дали това е политически целесъобразно, е друг разговор. И той трябва да бъде предшестван от въпроса, ако няма служебно правителство, какъв би бил кабинета, който води текущите дела, докато няма парламент?
- Какви биха били другите варианти?
- Не са много. Единият е правителство в оставка - което е загубило вот на доверие или пък му е гласуван вот на недоверие, продължава да управлява. Друг вариант би бил правителството да изпревари парламента и да го разпусне - тогава се предполага, че партията, която е доминираща в правителството, има преднина на предсрочни избори. Трети вариант е конституцията да определи кои длъжности влизат в правителството - върховен съдия или председател на съд, в някои държави е председателят на Конституционния съд. Той си има и друга работа и образно казано, няма да бъде заподозрян, че прави политика. Тогава висши експертни длъжности - главни секретари в отделните министерства, биха изпълнявали текущи функции на министри. Но пък тук въпросът за отговорността става по-деликатен - държавата у нас би спряла, защото висшата администрация би била доста пасивна, не знаейки каква ще бъде политическата конюнктура.
- При хипотезата, че се тръгне към промяна на статута на служебното правителство, това може да се случи през ВНС или да се ограничат правомощията му чрез отделен закон?
- Ако се прави закон, той би бил въобще за правителствата. Или пък трябва да се помисли как да се осъществи, защото на конституционно ниво са дадени двете основни функции на правителството. Като, разбира се, не се прави разлика нито в изискванията за министрите, нито в правомощията им. Ако се тръгне към закон, то тогава биха се създали различни възможности за дейност на правителството. Много по-лесно би било, ако се създаде парламентарно правителство, отколкото да се хвърля енергия за ограничаване на служебното.
Текстът в конституцията гласи: “...въз основа и в изпълнение на законите Министерски съвет приема постановления, разпореждания и решения...”. Тоест във всеки отделен специален закон може да се предвидят правомощия за правителството, респективно какъв акт издава. И дотук, ако е имало проблеми с актовете, той би бил оспорен. Затова по същество няма проблеми със самите актове, а с политическите позиции, които президентът или служебното правителство са заели, а не с извършени действия или издадени актове.
