Няма да има мир, докато не се появи нов диктатор
Не бъдете наивни. Ако ГЕРБ и ПП-ДБ се разберат за правителство, това не означава край на политическата криза – тъкмо обратното, тя още повече ще се задълбочи. Отпочинала и освежена, след някой и друг месец тя ще избухне със земетръсна мощ.
Тази криза не е някаква лека настинка, та да отмине с чай и аспирин. Тя бе породена от дълбоки противоречия между групировките в родния елит, когато вече се изчерпа екстензивният етап на прехода – не остана какво да се приватизира, а навиците бяха вече затвърдени и трябваше да се задоволяват. Експроприаторите започнаха да се експроприират взаимно. Аз лично бих сложил за начало на този взаимно изяждащ етап фалита на КТБ през 2014 г., но истинският пир започна с арестите на групата олигарси преди 3-4 години.
Това разруши олигархичния консенсус,
на който бе стъпило управлението на ГЕРБ. Разбира се, в битката веднага се втурна и грантоедната общност, чийто дълбок код е да клати националната държава. За да се стигне до мир, първо трябва да имаме категоричен победител, а победеният да стане курбан.
Временното примирие, на което сега се надяват умните глави, само ще засили желанието за бойни действия. Поне 6-7 огромни богатства в момента висят в опасност и насърчават бойния дух на претендентите. Как смятате, дали от днес за утре ще мирясат?
Представете си например една тенджера под налягане с развален вентил, който не пропуска излишната пара – рано или късно капакът изхвърча и оплесква цялата кухня. Но вместо да спре котлона или да смени вентила, домакинята криво-ляво закрепва капака и продължава да готви. И после същото, и още веднъж, и още веднъж – и така вече 5 пъти. Трябва да си ударен с паве по главата, за да смяташ, че този път ще е различно, този път капакът ще си остане на мястото.
Уви, точно такива очаквания ни създават професорите по медиите – проявете мъдрост, направете един експертно-програмен кабинет и нека лидерите се оттеглят в сянка поне докато парламентът приеме така неотложните решения…
Сред тези неотложни решения сигурно ще са уволнението на Гешев, ратификацията на Истанбулската конвенция, закриването на Мариците, новите заеми, забраната на референдума за еврото, танкове и самолети за Киев и още поне 100 повода партиите да се хванат за шиите още по-настървено. Но
истинският casus belli ще са местните избори наесен
Те са фундаментални, тъй като могат да прехвърлят не само субсидиите и клиентелата, но и 150-250 хиляден електорат от ГЕРБ към някоя от другите партии. Тук най-гладни ще са ПП и “Възраждане”, но БСП спокойно може да атакува изотзад в някои от по-малките селища, ДПС ще си пази своето, а ИТН ще се навърта като кебапчийско коте и ще ръмжи. Резултатите от парламентарните избори показват, че ГЕРБ губи в София, Пловдив, Варна, Русе. Но дали ще се остави на милостта на съдбата? Едва ли. ГЕРБ ще тръгне в такава свирепа атака срещу евентуалния си коалиционен партньор, че ще му разкървави носа, ако дотогава не го е задушил в прегръдката си.
Истинското сражение тепърва предстои и затова аз не виждам как една коалиция може да оцелее до есента. Ако изобщо се случи.
Днешната българска криза има 2 възможни решения, но те нямат нищо общо с коалиционните утопии. За първото съм писал много пъти – да се смени избирателната система, така че до играта на властта да се допусне нов играч, българският народ. Той веднага ще въздаде справедливост.
Второто е под една или друга форма
да се върне авторитарният режим,
чрез който България се управляваше 12 години с едно кратко прекъсване. Новият тартор на държавата може и да не е Бойко Борисов, може и да е Радев, Костадинов или защо не Нинова, но началникът на държавата трябва да стъпи здраво на върха на йерархичната пирамида и да раздава правосъдие на порции. Само тогава политическият елит ще миряса.
Аз не съм любител на диктатурите, но чета история и се интересувам. Партийнолистовите избирателни системи неизбежно водят натам – партиите полудяват, държавата изпада в хаос и накрая идва здрава ръка.
Така идват на власт Хитлер, Мусолини, Дьо Гол, полковниците в Гърция, Берлускони в Италия и още много други спасители на нацията. Точно така се стига и до преврата от 1934 г. в България, който, естествено, приключва с едноличната власт на Борис III, въпреки че той самият в началото се дърпа.
Я е отказал – я остава без корона
Когато нормалните процедури създават хаос, идва ред на ненормалните. Неслучайно вече две години ни управлява генерал Румен Радев, а парламентът е в хронична абдикация. Това е и причината, поради която Бойко Борисов въпреки всичко може пак да вземе властта – на него му отива да е вожд. Като навири брадичка, не ви ли прилича малко на Мусолини? Види ли го в тази поза, народът си казва - той е човекът!
В ГЕРБ не може да има спор кой е човекът. В ПП обаче е обратното – тази партия е като двуглав орел, който живее в партньорство с всички прелетни птички. Вместо вътрешнопартийното двувластие да удвои партийната мощ, то удвоява ахилесовите пети. Забелязва се и една ахилесова глава.
За да оцелее в предстоящите сражения, тази партия според мен трябва първо да победи себе си, като въведе единоначалието.
Лидерът трябва да коли и да беси
Учете се от Борисов – къде отидоха Цветанов, Цачева, Фидосова и още десетки други партньори в ранните успехи? Авторитарният лидер винаги стъпва на главите на тези, които са му помогнали в началото. Те знаят, че той е уязвим, че има човешки слабости. А партийният лидер трябва да е митологичен и свръхестествен, защото тежките битки тепърва предстоят.
