"Преди години, в зората на демокрацията, съм изнасял лекции, на семинари за обучение на кметове от цяла Европа. Включително и от Германия, Испания, Гърция.
За моя изненада след лекциите ми получавах 500 дойче марки (тогава нямаше евро). Изненадан, отказвах, но те твърдо - г- н Панайотов, само се разпишете тук, че сте ги получили, а след това, ако желаете скъсайте парите.
Сега безплатна лекция. (Основно за партийните активисти).
Аксиома 1.
Силата на партията се определя от политическото доверие сред избирателите. (Има изключения, но те водят до временни, конюнктурни успехи).
Аксиома 2.
Политическото доверие се определя от
а). Висока, чиста, обществено приемлива кауза.
б). Хората, които я представят, защитават.
б 1). Всичките тези партийно активни хора - всеки един от тях допринася, или отнема доверие. Активистcтът в селото може да спечели доверието на 20-50-100 избиратели или да отблъсне 20-50 или 100 избиратели. Активистът в града може да спечели 500- 1000 или 5000 гласа, но може и да отблъсне толкова.
Но най-много доверие за партията (десетки, стотици хиляди може да спечели лидерът и тези около него или да отблъсне толкова).
Спирам с аксиомите. Има и други, но не сега. Въз основа на тези две аксиоми следва:
Груба грешка е демократичната коалиция да остане в парламента. Каузата и искреността изключват това. Останете ли в парламента, доверието ще се срути, а след това се сърдете на себе си.
ПП - симпатични сте ми. Кирчо има качества на лидер. Но много около него като професионалисти, специалисти са много добри, но за политически лидери не стават. А това означава - да се оттеглят от политическото ниво и да приемат функции в експертното ниво.
ДСБ - Боли ме за вас. Чувствам ви най-близки. Носталгия. С много от вас сме водили битки. В трудните времена. Боли ме. Но. Ноооо...
Председателят ви не е лидер. Той не печели доверие. Той губи, и то много. Отдавна трябваше да го смените. С него ще загинете. Боли ме за вас. Феновете.
Да, България. За тях няма да си хабя думите. Не партия. Пародия. Пародия с жалък председател.
В резюме. Напускате парламента, след клетвата веднага. Ясно заявявате - защо и започвайте предизборна кампания. Търсете хора. Стойностни. Такива, които ще ви донесат доверие, едни в село, други в града. Може би ще напиша и за говоренето. Най-важното за получаване на съгласие, съгласието, след което идва доверието. За трите вида български език. Но друг път евентуално. Сега стана много дълго.
Много здраве от село. Живея в рая."
Това написа в своя фейсбук профил емблематичният кмет на Дупница при управлението на СДС и активен участник в протестите срещу правителството на Жан Виденов д-р Панчо Панайотов.
Панчо Любомиров Панайотов е роден на 1 октомври 1948 година в град Рила. Завършва средно образование в родния си град през 1966 г.
Завършва Медицинската академия в София през 1974 г.
Избран е от листата на СДС през 1991 година за кмет на Дупница. Като такъв връща старите имена на града, улиците и площадите. Демонтира паметника на Станке Димитров и на негово място построява шадраван. Старата търговска улица е обособена като пешеходна зона. Мандатът му изтича през 1997 година.
Народен представител от ОДС в 38-ото НС. Подава оставка на 11 октомври 2000 г. Веднага след края му д-р Панчо Панайотов отива в здравната каса и поисква списък на всички села, които си нямат лекари. Дали му го и тръгва да обикаля из страната. Работил като лекар в с. Дойренци (обл. Ловеч), с. Нова махала (Пещерско) и с. Сърница (Девинско), с. Златия (Ломско).
От 2012 г. работи в „Бърза помощ“ в град Рила, а през март 2018 г. инициира създаването на „Дясна народна партия“
