- Вариантът за евро-атлантическо мнозинство би бил по-престижният и по-легитимният и партията, която провали този вариант, ще понесе имиджови щети
- Не изключвам съюз около “хартиената коалиция”, но такъв вариант е непрестижен. Рисков е за ГЕРБ
И още акценти:
- Партиите, които поне на думи се обявяват за евро-атлантическата ориентация на страната, ще имат със сигурност над половината от местата в новия парламент
- Ролята на евентуални малки партии в парламента не би била от голямо значение, ако се запази очакваната картина ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, взети заедно, да държат над 50 процента
- Рисковете след още едни избори са шансовете за редовно правителство да са още по-малки, а България да е пропиляла огромни възможности за развитие, да бъде още по-маргинализирана в ЕС и НАТО, да бъде отделена от Румъния по пътя за Шенген, да загуби перспективата си за членство в еврозоната
- Като гледате резултатите от изборите до момента (16,00 ч - б.р.), очаквате ли развития, които не се вписват в досегашните прогнози за изхода от вота, г-н Стойчев?
- Към момента като че ли всичко се развива според очакванията, но до края на изборния ден има още много време и нещата могат да се променят.
- До онзиден социолозите говореха за едни неуловими от техните сондажи 500 000 избиратели, гласуващи в последния момент, които може да обърнат вота в полза на ГЕРБ-СДС или на ПП-ДБ, дистанцията между които непосредствено преди 2 април е 0,4-1,5%, т.е. в рамките на статистическата грешка. Кое е по-вероятно да се случи?
- Няма смисъл сега да гадаем. Резултатите от екзитполовете в края на изборния ден ще дадат относително ясен отговор на този въпрос.
- Възможна ли е в България евро-атлантическа коалиция и ако отговорът ви е “да”, защо?
- Партиите, които поне на думи се обявяват в подкрепа на евроатлантическата ориентация на страната и разчитат на избиратели с подобни нагласи, със сигурност ще имат над половината от местата в новия парламент.
Ако те искрено искат да преследват евро-атлантически приоритети, а един от тях, без съмнение, е реформата в правосъдието, формирането на правителство с подобно мнозинство би трябвало да е възможно, без това непременно да означава създаването на коалиция. Освен създаването на коалиция съществуват и други формули, по които подобно мнозинство би могло да функционира и да подкрепя евентуално редовно правителство. Включително и формулата за правителство на малцинството, което да функционира с парламентарната подкрепа едновременно на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, без между тях непременно да има коалиционно споразумение.
Вариантът за евро-атлантическо мнозинство би бил и по-престижният, и по-легитимният в сравнение с другите възможни сценарии за редовно правителство в новия парламент и партията, която провали този вариант, ще понесе имиджови щети. Това вероятно ще бъде допълнителна мотивация да се търси възможност за реализирането на подобен вариант.
Окончателните изборни резултати ще имат влияние върху шансовете за реализирането на вариант за правителство на евро-атлантическото мнозинство. Струва ми се, че тези шансове биха били по-големи, ако се направи опит за подобно правителство с мандата на ПП-ДБ.
Ако ГЕРБ-СДС се класират първи, пречките пред подобен вариант за правителство вероятно ще нараснат, защото след евентуален отказ на втората сила да подкрепи правителство с мандата на първата може да се очаква, че почти автоматично ще последва отказ на първата да подкрепи правителство с мандата на втората. Евро-атлантическо правителство с третия мандат вероятно няма да може да се създаде, защото е напълно възможно той отново да отиде при БСП.
- Ако все пак бъде съставена евро-атлантическа коалиция или друг вариант на евро-атлантическо мнозинство, ще платят ли партиите, които участват в него, висока цена на местните избори?
- Според мен на местните избори избирателите ще оценяват не толкова формулата, по която е създадено евентуално ново редовно правителство в страната, а неговото поведение и резултатите, които то постига. Напълно е възможно партиите в едно редовно правителство, макар и постигнато с компромис, да получат бонус на местните избори, а не непременно да платят цена. Разбира се, че ако се стигне до правителство с подкрепата едновременно на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДП, това би усложнило местните избори в големи градове като София и вероятно би оказало влияние върху характера на кампанията, но това е разговор за бъдещето.
- Какви други са възможните съюзи, които може да излъчат редовен кабинет след вота?
- Другият възможен съюз е този около така наречената хартиена коалиция, т.е. около старите партии ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП. Подобен вариант не е изключен. Той обаче би бил доста по-непрестижен и допускам, че потенциалните участници в него ще се въздържат от неговото обсъждане, докато не бъдат изчерпани всички възможности за формирането на евро-атлантическо мнозинство.
Подобен вариант не би инжектирал легитимност в ГЕРБ, към каквато лидерът на партията се стреми, нито в очите на симпатизантите на партията, нито сред външните наблюдатели. В този смисъл напълно е възможно в ГЕРБ да преценят, че подобен сценарий би бил по-рисков за тях, отколкото да поемат отговорността за нови предсрочни избори и още един служебен кабинет, назначен от президента.
- “Възраждане” каква роля би могла да играе?
- Деструктивна.
- Малките партии ли ще решат проблема със съставянето на мнозинство?
- Ние не знаем окончателните резултати. Възможно е най-малката партия в парламента да бъде БСП. Тя би била необходим партньор при формиране на евентуално редовно правителство при варианта на така наречената хартиена коалиция.
Ролята на евентуални други малки партии в парламента не би била от голямо значение, ако се запази очакваната картина ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, взети заедно, да държат над 50% от местата в новия парламент.
Ако тази картина се запази, наличието или отсъствието на други по-малки партии в парламента не би имало голямо значение от гледна точка на възможностите за формиране на правителство. Те ще останат същите и страната, както и в случая с предходния парламент, ще остане отново пред избора да има редовно правителство с подкрепата на ГЕРБ или служебно правителство, назначено от президента.
- Какви са рисковете, ако и този път се окажем без редовно правителство?
- Рисковете са след още едни избори шансовете за редовно правителство да са още по-малки, а междувременно България да е пропиляла огромни шансове за своето развитие, да бъде още по-маргинализирана в ЕС и НАТО, да бъде отделена от Румъния по пътя за Шенген, да загуби перспективата си за членство в еврозоната и да изпадне в безвремие с непредвидими последици. Разочарованието от евентуален нов провал на шансовете за създаване на евро-атлантическо мнозинство в парламента сред най-активната част от населението може да тласне много хора към това да търсят по-добър живот за себе си и за децата си зад граница. Цялостната уязвимост на европейския проект на страната рязко ще се увеличи.
- Кое според вас би било изненада на този вот?
- Не виждам да се очертава голяма изненада, която принципно да промени картината и вариантите за създаване на правителство. Възможно е обаче да има малки изненади, свързани с подредбата на партиите в парламента и конкретния резултат, който получават.
