- Македонско месо отива в наши кланици и оттам излиза като българско, казва съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация
- Всяко дълбоко замразяване влошава минимум с 30% полезните качества на мръвката
- Г-н Караколев, на какви цени ще се продава агнешкото за Великден - живо тегло от фермата и в търговската мрежа?
- Цените на дребно от фермите са между 10 и 12 лв. за килограм живо тегло. Изкупната цена варира между 8,50-9 лв./кг живо тегло. В търговската мрежа се виждат цени от 25-26 до 28-29 лв. в някои от веригите, но това са различни разфасовки, котлети.
Трупно върви около 26-27 лв. Когато е заклано във фермата, овцевъдът го продава на 24-25 лв., защото разликата между живо и трупно месо е около 50%.
- Има ли достатъчно българско агнешко за празниците?
- Миналата година останаха нереализирани 20 хил. агнета при фермерите. Едната причина е в няколко партиди внос от Северна Македония.
По наша информация количествата, които са внесени м.г. точно преди Великден, са над 200 т месо, което, приравнено към агнета, е около 20 хил.
Българското производство на агнета се напасна през последните години и задоволява потреблението
у нас. Всеки такъв нишов удар неминуемо рефлектира после върху намаляване на производството.
Фермерите, които м.г. не са успели да продадат агнетата си, са загубили много, защото българинът не консумира охотно агнешко след 24 май. Затова те са принудени да реализират тези агнета на много ниски цени, буквално на загуба. Вероятно тези фермери сега са ограничили своите животни.
Втората причина е войната в Украйна. Високите цени на енергоносители, фуражи, всичко поскъпна в пъти.
- Мислите ли, че тези цени са поносими за българите?
- Има българи, които могат да си го позволят. Въпросът е колко са те. За това може да направим някаква равносметка, след като приключи кампанията.
През 2022-а цените бяха идентични с тези.
Поскъпването е около 1 лв. на килограм - максимум 2 лв., което не мисля, че е фатално. Но се наблюдава намаление на консумираното агнешко месо.
Малки магазинчета, квартални месарници изразяват безпокойство, че ще трябва да записват, да не би да заредят месо и то да не може да се продаде. Създава се една истерия в цените, но в крайна сметка производителят трудно може да регулира този процес.
Ако през м.г. не беше влязла тази държавна помощ заради войната в Украйна, която тушира рязкото поскъпване, сега вероятно месото щеше да е още по-скъпо.
Съответно много хора щяха да приключат с тази дейност, защото
българските животновъди са много зависими от фуражи. Те нямат земя,
на която да си произвеждат фуражите. От няколко години настояваме за законодателни промени - да се дава приоритетно земя от Държавния поземлен фонд на животновъдите.
- Откъде освен от Северна Македония се внася месо у нас и има ли опасност и засечени опити то да се предлага като българско?
- Внася се дълбоко замразено агнешко от Нова Зеландия или от Австралия. Внася се също така и румънско. Практиката е румънските агнета да се вкарват живи в България и да се колят в наши кланици. Как се предлагат в магазинната мрежа, е малко спорен въпрос.
Факт е, че и македонското месо, което влиза, отива не само в магазините, но и в кланици. Това само по себе си трябва да говори, че от кланиците излиза като българско.
Идентификацията на месото е на 4 места на трупчето - спокойно те могат да бъдат изрязани и вкарани в някакво друго производство, а останалата част, която няма идентификация, да се продава като българска.
- Ще ограничат ли вноса от Северна Македония тези проверки, за които се договорихте с министъра на земеделието?
- Тези практики ще бъдат драстично ограничени. Трябва да не пропускаме факта, че РСМ не спазва европейски регулации. Когато се натрупа един комплекс от такива фактори, те безусловно влияят на цена и ценообразуване.
30% е по-ниска цената на македонското агнешко. Не за друго ЕС е наложил мита на всички стоки, които не се произвеждат в общността. Защото в нея има ограничения откъм ползвани антибиотици, ваксини, компоненти във фуражите. Това всичко влияе върху цената.
В един момент идва месо от пазар, който не спазва такива регулации и съответно не плаща и мито. Затова е такава цената. Нормално е когато влиза месо 30-40% по-евтино, всички да се хвърлят на него. Забравяш за българско, забравяш за качество и купуваш. Ето защо не си го произвеждаме сами.
В момента масово месото по селата се зарежда от града, това е срамно
- Тези новозеландски, австралийски, румънски агнета различават ли се по вкусови качества от българското?
- Различават се. Месото приема вкуса на храната, която е консумирало животното. Ако то е яло определени фуражи, треви, които не са познати като вкус на нашите географски ширини, естествено вкусът е различен.
Някои казват: “То не мирише като нашето.” Други намират, че мирише на антибиотици. Всеки различно го окачествява, но вкусът е различен от този, който ние сме възприели.
Всяко едно дълбоко замразяване неминуемо влошава с минимум 30% всякакви полезни качества на това месо. С какъвто и произход да е, в замразеното месо тази есенция от вкусове, която прави едно месо интересно, се губи.
Румънските породи пък са аборигенни породи в по-голямата си част и при тях месото е една идея по-жилаво. Има треви оттатък Карпатите, които са горчиви.
Агнешкото нагарча, то има съвсем други вкусови качества, защото е пасло нещо различно. При всяко живо същество различни вещества от храната се отлагат в мускулатурата.
Допреди 5-6 години прасета се хранеха с черва от кланиците, с картофи, с вафли. Така в сланината и пържолите се усещаше привкус на вафли.
- Добре, ако сме си купили замразено новозеландско все пак, как да го приготвим, за да е вкусно?
- С много силни подправки трябва да го задушим, с тежки аромати като в азиатската кухня. Да не казвам, че в тия държави използват масово натриев глутамат, който при нас се влага в малотрайните колбаси. И най-лошото месо, като му сложиш от него, ти се струва топ.
- А кое месо ще препоръчате за пълнено агне?
- Най-хубаво си е българското, само че от малко по-голямо животно. Поне около 30 кг живо. Това значи трупче
с тегло 14-15 кг - това е най-добро за пълнена плешка
Примерно в Италия, Хърватия, Испания ядат леки агнета - до 12 кг максимум. Те са още бозайници, неотбити агнета. Докато в Англия, Германия, Румъния и останалите държави предпочитат тежки агнета.
Те са на границата с шилета - 45-50 кг живо тегло.
В разфасовки ни пробутват такова месо за агнешко. В магазинната мрежа просто се обявява агнешко, но категорията избягват.
От големите агнета е по-добре да се вади котлет. Ние ядем по средата - около 25-30 кг живо тегло. За чеверме обаче трябва около 40 кг живо тегло. Тогава става най-сочно и вкусно. То се върти 4-5 часа и ако е малко, няма толкова мазнини и бързо изгаря.
