Ние, историците от Национален кръг „За Македония”, отдавна предупреждаваме, че спорът ни с Република Северна Македония, не е толкова за тяхната, колкото за нашата, българска идентичност. Защото самият генезис на т. нар. „Македонска държава” предполага кражба на българска история. Именно това е причината край Вардар да се надава такъв вой след цялостното успокояване на ситуацията през лятото на 2022 г. при приемането на френското предложение.
Пример за присвояването на история е забраната на българските клубове в РСМ заради имената им. Набързо сформираната в югозападната ни съседка Комисия за употреба на имената на личности дава отрицателно становище за употребата на името на Иван Михайлов за название на българското сдружение в Битоля. Веднага след това министърът на правосъдието на РСМ Кренар Лога подписва решение за заличаването на Културния център „Иван Михайлов” в Битоля от Централния регистър на РСМ. Аргументите са, че намесването на личността на изтъкнатия революционер е „провокация за националното чувство на македонския народ“. Ставало въпрос за човек, изповядвал „фашистка идеология, отричаща съществуването на македонския народ, а същевременно с това предизвиква нетърпимост и омраза в македонското общество“.
Междувременно от Централния регистър на РСМ съобщават, че е взето решение да се отхвърли молбата на българския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид за разяснение относно изискванията на новия Закон за сдруженията и фондациите. Бил изтекъл 30-дневния срок, в който трябвало да представи изисканата документация съгласно новоприетите разпоредби. От Централния регистър информират за това Министерството на правосъдието на РСМ, което буквално преди ден взе решение за дерегистрация на сдружението.
Това е окончателният край на този толкова мразен от македонистите клуб. Срещу българския културен център „Цар Борис III“ в Охрид вече имаше множество атаки. Още при официалното откриване на клуба през октомври миналата година тълпа от няколкостотин озверели „родолюбци” се беше събрала пред сградата на сдружението, хвърляйки яйца и камъни и скандирайки „бугари-татари“ и „фашисти“. По-малко от два месеца по-късно имаше ново нападение, при което прозорците на сградата бяха счупени от трима маскирани мъже, а два дни по-късно последва и стрелба срещу клуба. Кулминацията дойде на 19 януари, когато секретарят на клуба Християн Пендиков бе брутално нападнат от няколко мъже, вследствие на което получи тежки наранявания по главата, гърдите и вратните прешлени.
Но къде е мястото на историята във всички тези вандалщини? В края на краищата става дума за много важни и заслужили личности като българския цар Борис ІІІ и дългогодишния ръководител на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов, борел се срещу сръбския гнет в Македония. В това отношение е достатъчно да погледнем състава на мракобесната Комисия за употреба на имената на личности, сякаш излязла от най-тъмните недра на тоталитарната държава. Неин председател е проф. д-р Сашо Цветковски, член-кореспондент на Македонската академия на науката и изкуствата (МАНУ). В Комисията участват още петима души – по един от министерствата на правосъдието и на културата, един от Института по национална история и двама представители на същото това МАНУ!
Ето колко е важна ролята на „скопските историчари”. Тяхна крайна цел е да се изтрие всичко българско или то да бъде показано на света в силно негативна светлина. В тази насока те не се свенят да вършат откровени фалшификации. Достатъчно е да се посочи северномакедонската филмова продукция „Трето полувреме”. Ще припомня, че през 1942 г., когато по време на Втората световна война Вардарска Македония е администрирана от Царство България, скопският футболен клуб „Македония” играе срещу ФК „Левски” в рамките на държавното ни първенство. Срещата започва с голям скандал, защото играчите на „Македония” вдигат ръцете си в пламенен хитлеристки поздрав. Футболистите на „Левски” обаче демонстративно държат ръцете си плътно край тялото, за което са глобени с 10 000 лв.
Но нали, според северномакедонската пропаганда, ние, българите, сме „фашисти“ и „нацисти“. Ето защо преди няколко години там бе заснет въпросния филм „Трето полувреме“, където историческата истина е показана точно наобратно. Продукцията разполага с огромния за нашите ширини бюджет от 2 150 000 евро и е обявена за „проект от национален интерес“. Във филма българите са представени като зверове-окупатори, искащи да убият треньора-евреин на македонския отбор, докато зрителите по трибуните скандират против „българската фашистка окупация“.
Само преди няколко дни Скопие отново поиска извинение от България, че по време на Втората световна война не са били спасени от хитлеристките лагери живеещите във Вардарска Македония евреи. За да докажат това още преди време бе изфабрикувана гигантска фалшификация. В различни северномакедонски медии често е показван вагон от открития през 2011 г. Музей на Холокоста в Скопие, с който уж са извозвани към концлагерите тамошните евреи. Но доц. Спас Ташев представи неоспорими документи, че по секретните инструкции на германците охраната и транспорта на евреите са били германски. Нацистите не искали други държави да знаят накъде се движат депортираните, за да не разберат каква е била ужасната им съдба.
Тук „скопските историчари” проявяват очевидно недоглеждане и до 2012 г. държат в Музея на Холокоста вагон с лого на „Български държавни железници” във вид на стилизирани криле, което е създадено чак по време на социализма през 1964 г. Когато в българския печат се появява статия по въпроса, в музея спешно прерисуват логото. Но гафът става пълен, защото македонистите отново грешат – пишат Bulgariа на английски, а през въпросния период вагоните на БДЖ се обозначават на френски – Bulgarie. На всичко отгоре на задната част на вагона са открити следи от съзнателно изтритото лого на „Югославските железници”.
Тези два примера са напълно достатъчни, за да илюстрират опитите на РСМ да „пренапише” историята. В случая става сума за събития от по-ново време, но същото в пълна сила се отнася за епохите на св. Климент Охридски, на цар Самуил или на братя Миладинови. И всичко това е свързано с преиначаването на историческите факти с цел да бъдат фалшифицирани в ущърб на България.
За някои български политици историята е твърде далечно и отвлечено понятие. Но какво да кажем за изказването на премиера Димитър Ковачевски отпреди няколко дни. В прав текст министър-председателят на РСМ поиска да бъде признато македонско малцинство в България. Според Агенция „Макфакс”, той ни призовава да спазваме решенията на Европейския съд по правата на човека, в които уж се твърдяло, че в страната ни са „нарушени правата на македонците”.
Е, какво още трябва да се случи? Ясно е, че за северните македонци договорите нямат никакво значение. Ние, историците от Национален кръг „За Македония”, вече нееднократно предлагаме на политическите партии и на Президента на Р България натискът върху РСМ да бъде усилен. В този натиск е изключително важна ролята на историци и филолози, които трябва убедително да изложат пред света българските позиции. Защото „скопските историчари” и политиците на РСМ ще продължават да крадат българска история и да ни обвиняват във всички грехове на земята.
