Спечелих първите си пари с бране на домати – 12 часа под жарко слънце за около два лева, казва синът на последния български цар
- Срещата в Лондон е голям шанс да се събере българската общност и да се покажат какви възможности предлага родината им
- Ако решението зависеше от мен и като претегля плюсовете и минусите, бих въвел еврото
- Моите деца израснаха като чужденци в Англия и когато пораснаха, всъщност я напуснаха
- Баща ми не е политик, който се стреми да спечели на всяка цена следващите избори
- Всеки път, когато посетя България, виждам, че има повече инвестиции, ресурси, компании и дейност
В деня на изборите в Лондон ще се състои най-мащабният кариерен форум за българи в чужбина. Той е част от инициативата Bulgaria wants you (“България има нужда от теб” - от англ.) на популярните телевизионни водещи Андрей Арнаудов и Иван Христов. Те са поканили за своеобразен домакин на събитието сина на последния български цар и бивш премиер на България Симеон Сакскобургготски. Княз Кирил е финансист и от години живее в британската столица. Макар да е израснал в Испания, той по-скоро се чувства българин и поддържа тесни контакти с българската общност в Англия.
- Приели сте тежка задача да убеждавате няколкостотин българи в Лондон в неделя, че България също е добро място за живот и кариера, въпреки че от две години не може да си избере стабилно политическо управление и се бори с рекордна инфлация. Кои според вас са предимствата на нашата страна?
- Много съм ентусиазиран за това събитие. Толкова хора се свързаха с мен за него. Разговарях със студенти, които започват да си търсят работа, и ми казаха, че ще дойдат на срещата. Мисля, че това е голям шанс да се събере българската общност в Лондон и да се покажат какви възможности предлага България. Става дума повече за това как хора с добро образование и международен опит да намерят интересна и предизвикателна работа, заради която да се върнат в родината.
Бих казал, че естественият инстинкт на по-голямата част от тези, които живеят в чужбина, е да го направят, защото става въпрос и за други неща като качество на живот, близост до семейство, до корени, до родния език. Когато сме в родината, приемаме тези неща за даденост, но когато сме в чужбина, стават изключително важни за нас.
Аз самият съм бил в това положение на два пъти в живота си и познавам този стремеж да си в среда, която ти е позната, хората да говорят твоя език и да обичат същата храна като теб. Затова смятам, че инициативата е много добра. Опитва се да създаде среда, в която българите в чужбина могат да разбират какви са възможностите в България, а компаниите в нея да откриват висококвалифицираните професионалисти по света, от които имат нужда.
- Доколкото знам, вие самият живеете между Испания и Обединеното кралство. Замисляли ли сте се някога да се установите в България, както го направиха майка ви и баща ви, сестра ви Калина и нейното семейство?
- Много бих искал и аз да направя същото, но мисля, че ще е възможно по-скоро, когато се пенсионирам. Моето положение е малко по-различно. Аз съм на 58 г. и очевидно бих дошъл повече да почивам, отколкото да изграждам кариера. Но това е нещо, което със сигурност бих обмислил като вариант. Досега не съм имал възможност да живея в България, не знам езика достатъчно добре, но със сигурност бих искал да прекарвам повече време там и да подобря българския си.
- Имате три деца - къде живеят те и с какво се занимават?
- Може да се каже, че моите деца също израснаха като чужденци в Англия и когато пораснаха, всъщност я напуснаха. Знаят много езици, имат различни умения и успяха да открият възможности за работа в други части на света. Най-малкият ми син все още е студент в САЩ. Голямата ми дъщеря е професионална певица и живее в Испания, а по-малката е експерт в дизайнерската индустрия. В момента си е взела 6-месечен отпуск и учи в Австралия. След това ще решава къде ще се установи.
- Какъв беше вашият бащински съвет към тях, когато трябваше да избират своя професионален път и място на живот?
- Съветът винаги беше много ясен, че сами трябва да изкарваме хляба си и каквото и да изберем да правим, трябва да живеем съобразно доходите си. Аз учих физика и когато хората учудено ме питаха: “Защо го правиш”, им отвръщах: “Искам да бъда учител по физика”.
- Вашият баща какво ви каза, когато решихте да изоставите физиката и да се посветите на сложния свят на парите?
- Вероятно е бил изненадан. Когато преминах от физика към финанси, беше доста необичайно и тогава малцина постъпваха като мен. Но това беше моята кариера и избор. Спомням си, че си казах: Ако не се получи, винаги можеш да се върнеш към физиката. Но нещата потръгнаха и продължавам да съм във финансовата сфера.
- Днес банкерството се оказва доста инфарктна работа – може да загубиш всичко за дни. Смятате ли, че последните проблеми на банки в САЩ и Швейцария могат да доведат до още по-голяма финансова и икономическа криза в Европа?
- Не мисля, че изобщо се намираме в такова положение. В момента инфлацията и растящите лихвени проценти очевидно предизвикват ефекта на доминото, който засяга различни бизнеси и дейности. В някои случаи това създава проблеми, но не мисля, че е всеобщо явление, което може да подкопае банковия сектор.
- Сгреши ли България, че отново отложи въвеждането на еврото, или това е по-разумен ход в такива непредвидими времена и липса на политическа стабилност в страната?
- Ако решението зависеше от мен и като претегля плюсовете и минусите, бих въвел еврото. Но ако погледнем положението, в което се намира България сега, това би донесло много малки ползи. Това не е нещо, което е много значително.
- Кои бяха първите пари, които спечелихте?
- Когато бях в гимназия в Мадрид, давах уроци по физика и математика на по-малки ученици. Ходех с колело до къщите им. Плащаха ми по 800 песети на час. В края на 70-те и началото на 80-те години това бяха добри пари, равняват се на около 12 лева. Първите спечелени пари всъщност бяха, когато ни изпратиха да берем домати в западна Испания. Това беше работа от изгрев до залез - 12 часа под жарко слънце. Определяха ни място на полето и трябваше да оберем доматите от него. Беше голямата горещина в края на август и началото на септември, около 40 градуса. В края на деня трябваше да си събираме пълните щайги и да ги товарим в контейнер. Идваше човек, който ги преброяваше и ни плащаше по 14 песети на щайга. Аз можех да напълня около 16-17, така че получавах неголяма сума, вероятно около два лева. Това беше доста мизерно заплащане за тази работа. Хората, които професионално се занимаваха с нея, изкарваха повече, но едва ли вземаха повече от 6 лева на ден. Така спечелих първите си пари и никога няма да го забравя.
- Като дете какъв мечтаехте да станете?
- Познат ми каза, че съм искал да бъда шофьор на камион. Тогава вероятно съм си мислил, че е страшно вълнуващо да обикаляш света с камион, но си спомням, че още от малък много се интересувах от естествени явления. Имах жив интерес към математика и физика. Доста дълго време се смятах за изследовател. Започнах да се занимавам с финанси случайно.
- Какво си спомняте от връщането на баща си в България и смятате ли, че той сгреши, като се забърка с политика?
- Не, не мисля, че е сгрешил. Смятам, че това беше начин за него да се върне в България и да се опита да направи нещо за нея, въпреки че времената бяха трудни. Но сега, когато погледнем 20 години назад, можем да кажем, че това е бил период на значителен икономически растеж и промени в страната. Не му беше лесно. Той не е политик, който се стреми да спечели на всяка цена следващите избори.
За него това беше добър начин да допринесе за развитието на страната и постигането на стабилност. Сигурен съм, че е много горд с това и до ден днешен.
- Кога последно бяхте в България и струва ли ви се, че се променя и в каква посока?
- Не я посещавам толкова често, колкото би ми се искало. Идвам горе-долу веднъж годишно. Така че имам възможност да наблюдавам как тя се променя. Виждам, че има подобрение. Осъзнавам, че тази промяна вероятно е по-бавна, отколкото много хора биха искали, но няма никакво съмнение, че посоката, в която се развива страната, е правилна. Всеки път, когато посетя България, виждам, че има повече инвестиции, ресурси, компании и дейност. Вероятно и отнема много време да достигне другите, но аз виждам подобрение.
- Когато се запознавате с нов бизнес партньор, как се представяте – българин или испанец?
- Интересно е, че се представям като българин, защото се гордея, че съм българин, но реалността е, че никога не съм живял в България. Не е като да съм истински българин, но обичам да казвам, че съм такъв, заради гордостта от историческото наследство и корените на моето семейство.
- Много хора по време на пандемията преосмислиха живота си, забавиха темпото, взеха ранно пенсиониране. Вие вече мислите ли за такова и къде си го представяте – на сърф в Майорка или на ски в Боровец?
- Още не се виждам да забавя темпото. Работата, която върша в момента, е доста интензивна. Поглъща много време и съм напълно зает. Вярно е обаче, че възможността да се работи от разстояние в случаи като моя, когато се налага да пътуваш доста често по бизнес, доведе до подобряване на качеството на живота ми. Сега мога да правя по-малко, но по-дълги пътувания и това е много по-добре. Да можеш да работиш отвсякъде и да общуваш онлайн е положително нещо.
- Успяхте ли вече да покажете България на новата жена в живота си Катрин Бътлър?
- Да, разбира се. Смешно е, че въпреки че е англичанка, е живяла в Прага в продължение на 16 г. Говори свободно чешки и познава Източна Европа много по-добре от мен. България много ѝ харесва.
- Едно проучване преди години показа, че любимият мирис от родината на българите в чужбина е този на печени чушки. Вие имате ли такъв или нещо, което най-много ви напомня за вашите български корени?
- Този мирис без съмнение е сред нещата, които свързвам с България, но много по-силен за мен е споменът от българските цветя и растения, които гледахме в Мадрид. Тяхното ухание ми напомня за моя малък български микрокосмос, докато растях в Испания като дете. При посещенията ми в България най-силно впечатлние ми направиха българските тъкани и керамика, както и традиционните носии. Имам някои от тях у дома и те ме карат най-често да си спомням за България. Освен това съм горд собственик на българска везана риза, която обличам, когато посещавам българското посолство в Лондон и различни български събития.
- Няколко пъти представяхте вашето семейство на събития в Лондон, свързани с британската кралска фамилия. Смятате ли, че тя е сериозно разклатена след смъртта на кралица Елизабет II и скандалните мемоари на принц Хари?
- Тъй като живея в Обединеното кралство, мога да кажа, че кралица Елизабет II беше много обичана от британците. И сега, когато вниманието изцяло е насочено към крал Чарлз, виждам как хората започват да осъзнават какъв невероятен човек е той. Първото му посещение в Германия беше отразено по изключително положителен начин в британската преса. Много е хубаво да се види, че неговите възможности, знания, умението му да общува с хората и да обединява, получават признание. И това е важното, иначе около кралското семейство винаги има шум.
- Наистина ли е толкова трудно да растеш като принц, когато не си престолонаследник? Вие какво детство имахте?
- Не, това изобщо не повлия на детството ми. Бих казал, че ясно осъзнавахме историческата отговорност на положението, в което се намирахме. Но докато пораствахме, беше немислимо някога да се върнем в България. Просто живеехме като обикновено семейство. Опитвахме се да получаваме високи оценки в училище и да ни приемат в добри университети. Това бяха нашите приоритети. Дали си първи, втори, трети брат или сестра в нашата йерархия нямаше абсолютно никакво значение. Нямаше никаква разлика между нас от гледна точка на възпитание, позиция или отговорности. Бих казал, че имах много нормално и щастливо детство и мисля, че съм много позитивен човек.
CV
- Роден е на 11 юли 1964 г. в Мадрид
- Княз Кирил е сред малцината, завършили квантова физика в Принстънския университет с отличие
- Специализира финанси и е работил за едни от най-големите банки и фондове
- С Росарио Надал имат три деца - Мафалда, Олимпия и Тасило. В началото на 2012 г. двамата се разделят
- В живота на княза има нова любов - бизнесдамата Катрин Бътлър
