Три неща изразяват разочарованието у избирателите - спадащата избирателна активност, гласуването за протестни партии или вот “Не подкрепям никого”. В момента виждаме и трите варианта
- Г-н Смилов, “24 часа” попита различни хора какво смятат за петите поред предсрочни парламентарни избори. Очаквано пенсионерите искат увеличаване на пенсиите. Според обикновените работници като фризьорките в обществото са настъпили анархия и разочарование. Според други политиците не трябва да искат, а да могат, както и да спрат ругатните. Общото между всички е, че въпреки критиките те пак ще отидат да гласуват. Колко може да продължи това разминаване между политиците и обикновените граждани?
- Първо, трябва да видим характера на тази пропаст, защото има някакви разделителни линии в партийната система, които е добре да бъдат удържани. Лош вариант би бил, ако се сформира безпринципно правителство. Затова е важен балансът между тези две неща.
Разбираемо е, че след пет поредни избора
хората искат правителство и натискът върху политическите партии е голям
Но ако ги питате на какви компромиси са склонни, те биха отговорили, че не биха приели определен вид коалиции. Имаше изследвания, които показваха точно това – мнозинството от хората не биха приели една или друга коалиция без съществени уговорки и отстъпки.
Това е ситуацията и тя не е много променена спрямо 48-ото Народно събрание, уви. Но определено натискът върху политическите партии, особено върху тези, които излязат първи, ще бъде много голям. И
хората разумно очакват вече да има правителство
- За какво ще гласуваме на 2 април, кое е по-различното от предходните четири избора?
- Различен е интензитетът, с който хората искат сформиране на кабинет. За съжаление, политическите играчи не са се променили много.
В началото имаше две основни кампании - първо се тръгна в антикорупционна посока с втория списък “Магнитски”. Това е една от централните теми. Другата бе за инфлацията и финансовото състояние на държавата, и по-конкретно кой носи отговорност за него.
По отношение на антикорупционната част нямаше много голямо развитие. Общо взето, аргументите са ясни и няма някакво развитие на позициите между партиите - там
имаме позиционна война
За сметка на това имаше развитие на инфлационния фронт, ако мога да използвам тази метафора. То почна със странните твърдения на служебния финансов министър Росица Велкова, че България е изправена пред финансов колапс, както и че има голяма дупка в бюджета.
В края на седмицата обаче пак Росица Велкова, този път подкрепена от министър-председателя Гълъб Донев и президента Румен Радев, излезе с точно обратното твърдение – че страната е в много добро финансово състояние, както че събираемостта на данъците е рекордна - с 1 млрд. повече от очакваното. Поне на този фронт се изясни фактическото състояние на нещата и получихме конкретни отговори.
Оттам нататък какъв ще е ефектът върху крайния резултат, е трудно да се каже. Но поне от гледна точка на рационалността от гласуването това беше важно.
- И как си обяснявате факта, че все повече хора декларират, че ще гласуват с “Не подкрепям никого”?
- Три са нещата, които са израз на разочарование. Едното от тях е спадащата избирателна активност. А след пет поредни предсрочни парламентарни избора в рамките на 2 години могат да се очакват такива знаци. Второто е гласуването за протестни партии. А третото е избирането “Не подкрепям никого” в бюлетината. В момента ние виждаме и трите варианта. Но най-тревожният е ниската избирателна активност. Въпреки това трябва да изчакаме да видим какъв е резултатът - социолозите прогнозират горе-долу същото като на предходния вот.
- Залогът достатъчен ли ще е да върне хора пред урните, или наистина хоризонтът е местният вот?
- Ако се запази същата активност и няма съществен спад спрямо предходните избори, скоро може да кажем, че това означава по-голям интерес у гражданите за изборния процес. Но все пак трябва да имаме предвид контекста. Именно защото това са петите избори и
самият факт, че около 40% гласуват, е доста добра атестация
– хората не са се отказали от демокрацията. И нещо друго – нямаме някакви абсолютно антисистемни играчи. “Възраждане” се доближава до тази категория, особено по отношение на геополитическата ориентация на страната. Но въпреки това и те приемат правилата на демокрацията.
- В този ред на мисли оптимист ли сте за правителство и около какви приоритети трябва да се фокусира - за обикновените граждани сякаш по-важни са високите цени, а не приказките за борба с корупцията?
- Оптимист съм. Но и на предните избори бях оптимист, така че сега съм в някакви граници.
Има политически играчи, които смятат, че корупцията не е интересен предмет, а за хората са важни други неща – например цената на сиренето. Това е циничен аргумент, защото двете неща са свързани. Като има сериозна корупция, цените стават високи. Най-малкото хората плащат по пет пъти за ремонт на магистрали, а биха могли да платят веднъж или два пъти най-много. Този тип аргументи по-скоро обслужва една част от политическия спектър.
И да въртим аргумента, че, видите ли, хората не се интересували от корупция, а от нещо друго – е част от предизборната пропаганда. И друго – как пък хората няма да се интересуват от това, което е станало по казуса “Горанов” например. Има ли човек, който не се интересува? Аз съм скептичен по отношение на такъв тип аргументация и не приемам, че хората няма да се интересуват.
А фокусите за бъдещия кабинет пак са два. Разбира се, единият е
геополитическата ориентация, което става спешен приоритет
Другият е антикорупционната тематика и воденето на политика, която удържа европейските приоритети на страната, като тук включваме членство в еврозоната. Те трябва заедно да бъдат изпълнявани.
Това са приоритети пред държавата, независимо от дневния ред на различните партии – те трябва заедно да вървят напред. А ключът към съставянето на правителство е такава формула, която да даде възможност на всичко, което е важно, да се движи. Защото и сега има управление, което движи едни приоритети, но за сметка на други.
CV
Даниел Смилов е роден през 1970 г. в Бургас. Завършва английската езикова гимназия в града. Изучава специалност “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”, впоследствие доцент по теория на политиката в катедра “Политология”. Има докторати от Централноевропейския университет в Будапеща и Оксфордския университет. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии.
