Или защо петите избори няма да приключат като четвъртите
Досегашните социологически проучвания дават на ГЕРБ и ПП/ДБ общо над 50 на сто от вота, следователно сборът от техните мандати би трябвало да надхвърли 120 и дори 130 – предостатъчно за спокойно и дълго съвместно управление. Само да има коалиция.
И точно това е голямата загадка на близкото бъдеще. Може ли утре да е възможно нещо, което бе напълно невъзможно вчера? Могат ли две партии, които се мразят неистово и си дрънкат пред носа белезници, изведнъж да се вземат в благословен от Бога, т. е. от Запада, съюз?
Преди 3 месеца това бе абсурд. А днес?
Днес според мен вероятността е доста по-голяма и ето 3 причини да бъдем оптимисти. Или песимисти, зависи от коя страна на барикадата се намира уважаемият читател.
Първо, негодуванието на избирателите взе да достига опасни размери. Търпението се изчерпа. Разбира се, само по себе си това не значи нищо, тъй като българският политик е над душевните вълнения на простолюдието.
Но негодуванието взе да се материализира във възхода на “Възраждане” и това вече представлява реална опасност за двете водещи партии, както и за евро-атлантическата ориентация.
Ако и 49-ият парламент се окаже запъртък, наесен тази “Възраждане” може да стане я първа, я втора, с което или ГЕРБ, или ПП/ДБ ще слезе един етаж по-надолу и евроатлантизмът ще претърпи поражение.
Това би трябвало да насърчи скараните партийни лидери да се прегърнат и да минат под венчилото.
Втората причина е, че президентското правителство взе да се окопава трайно в изпълнителната власт, да разполага свои кадри, да сключва дългосрочни договори, изобщо да заема плацдарм, от който утре може да тръгне с летящ старт една мощна президентска партия.
Заемайки сдържана позиция за войната в Украйна, г-н Радев застава много по-близо до традиционните нагласи на населението, отколкото евроатлантиците. Неговата още неизлюпена партия би могла да спои в русофилски съюз и БСП, и нейните напиращи отломки.
Ами ако утре номер 1 и номер 2 се окажат този съюз и
“Възраждане”? Не, това е недопустимо. Пълен стратегически провал за “партиите на войната”, както ги наричат техните душмани.
И третият мощен фактор в полза на коалирането, разбира се, са партньорските служби и посолства. Това вече не е някакво културно побутване, това е ръгане с остена.
Очевидно е, че търпението на цивилизования свят към дефицита на натовски ентусиазъм в българската власт се изчерпва. Предишните 2 фактора умножават третия по 10. Сега е моментът, утре поне единият редут ще е превзет. Никакви колебания, никакви размисли – веднага минавайте под венчилото!
Външният остен на българската политика има един много силен коз – следващият списък “Магнитски”, за който така често се намеква в дясното кьоше. Ако този коз се удари в масата, евронатовската идентичност на ГЕРБ ще се пропука. Това на всяка цена трябва да се избегне и единственото спасение е в коалиционната кошара.
Тези три стимула за коалиране така нараснаха
и се изостриха,
че вече доминират над дребните различия и обиди. Ние, пенсионерите, сме учили, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. След 4 парламентарни аборта петият път ще е решаващ.
“След дългото утробно хранене – описва алегорически Хегел появата на новата реалност – първото вдишване прекъсва постепенността… извършва се качествен скок и сега детето се е родило…” Така и българската политика би трябвало да се освободи от тежката бременност на 2 април.
Ако е така, то битките, на които досега бяхме свидетели, ще се окажат ритането на плода, което говори, че той е жизнеспособен и няма търпение да види бял свят. Вярно, това ще е брак по принуда, в който едната партия може да стане жертва на домашно насилие. На първо време знаковите лидери ще минат на заден план. За Бойко Борисов е ясно, че ще “води изотзад”, както на времето се изрази Обама.
Държавният департамент на САЩ включи в своя годишен доклад ареста на г-н Борисов като грубо нарушение на човешките права – а това е силен намек, че и Кирил Петков вече не трябва да бие на очи. Бойко Рашков вече едва ли ще е вътрешен министър. Повече ще му отива посланик в Москва.
От кой отбор ще е премиерът?
Много зависи от това, чия партия ще излезе с едно рамо напред на 2 април. Засега всички агенции с изключение на обичайната заподозряна дават на ПП/ДБ минимално предимство от половин – един пункт. Това също е качествен скок на родната социология – подобно единодушие в рамките на милиметъра не сме наблюдавали през целия преход!
Обнадеждаващо е и това, че шефът на “Информационно обслужване” бе на предизборно посещение в САЩ. Значи резултатът ще е правилен.
Така че, ако хвърляме ези-тура, аз лично бих заложил 10 лева, че бъдещият премиер ще е някой от по-малко експонираните бивши министри на ПП. Няма да е Кирил Петков, нито пък Асен Василев, макар че вторият може да се върне на предишния си скромен, но влиятелен пост.
Но ако сравним прогнозите на социолозите с резултатите от предишните избори, оказва се, че коалицията ПП/ДБ взема с два пункта по-малко. Т.е. сбъдва се правилото, че при коалирането 2 плюс 2 е по-малко от 4.
Защо тогава двете партии се обединиха? Целта явно е да имат процедурно предимство при избора на председател на парламента, при първия мандат за правителство и при разпределението на министерските постове. Получава се така, че
ПП/ДБ заплащат по-силната позиция в изпълнителната власт с по-слаба позиция в законодателната власт
С малко наистина, но до есента то може да се окаже решаващо. Дали си струва? На първо време това значи, че ПП/ДБ няма да имат достатъчна мощ при изчегъртването на главния прокурор, освен ако Бойко Борисов не даде едно рамо. Което едва ли ще се случи, освен ако не му бъде направено предложение, на което не може да откаже.
Но най-сериозното изпитание за този принудителен брак ще са местните избори наесен, когато брачните партньори ще влязат в смъртен двубой.
Разбира се, тези хипотези се градят върху наличните прогнози на социолозите, които според тях не са никакви прогнози, а моментни снимки на нагласите. Всичко се случва. Днес на снимката виждаме брюнетка, а след две седмици същата жена е блондинка. Днес евроатлантик, утре евроазиатец. Едно е ясно, българската политика е като коте, което се е качило върху висока ограда и се колебае на коя страна да падне – на лявата или на дясната?
