20 години по-късно - Вместо демокрация, иракчаните получиха въоръжени шиитски милиции и организирана политическа мафия
Раида Ахмед е високообразована иракска гражданка. На въпроса на интервюиращия журналист за мнението й относно демократичната промяна, настъпила в Ирак 20 години след свалянето на Саддам Хюсейн, тя отговаря: "Войната не направи нищо, освен да добави още жертви, сираци и мъка. Мразя Саддам, мразя Америка и мразя правителството." А на следващия въпрос, как оценява сегашната политическа ситуация, отговорът й е също толкова еднозначен: "Иракчаните искаха да оцелеят, затова се качиха в пробитата лодка, но едва по-късно откриха, че е пълна със змии. Опитваме се да оцеляваме по пародоксален начин, но вътрешно сме разнебитени."
Всичко започна от терористичните атаки от 11 септември във Вашингтон и Ню Йорк, които поразиха с драматизма си душите и умовете на американците и въпросът, повдигнат по това време сред американските елити, беше: Защо ни мразят?
"Големият Близък изток" и изграждането на нови общества
Търсенето на отговор на този въпрос доведе до много дискусии и обсъждания сред неоконсервативните среди в управлението на Щатите преди 20 години. На близката на Пентагона изследователска институция RAND Corporation бе възложено да проучи какво трябва да се направи, за да се предотвратят подобни атаки от страна на ислямския тероризъм срещу Съединените щати и Запада. Резултатът бе доклад, озаглавен "Разпространяването на демокрацията в Големия Близък изток и изграждането на нови общества".
На 9 май 2002 г. в Университета на Южна Каролина президентът Джордж У. Буш обяви желанието на своята администрация да развива партньорски отношения с Близкия изток. Тогава неговата речта направи впечатление с поетичната си форма. Преди това Буш вече бе изразил подкрепа за проекта за свободен обмен между страните от Близкия изток, както и за повече реформи в в сферата на правосъдието и администрацията на арабските държави. Идеята за демократични реформи в тази част на света бе представена като приоритет за националната сигурност на Съединените щати, тъй като се смяташе, че демократичното развитие на Близкия изток ще сложи край на международния тероризъм.
В лекцията си пред студенти от университета в Кайро, няколко месеца след терористичните атаки от 11 септември, бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс каза: "През последните пет десетилетия всичките администрации на САЩ са подкрепяли диктаторските режими в близкия Изток, за да запазят стабилността в региона. Това се случи за сметката на правата на човека и демократичните принципи." В речта си тя сподели, че това, което американските политици са осъзнали, след престъпленията в Ню Йорк и Вашингтон, е, че всъщност са загубили стабилността, демокрацията и човешките права. "За това оттук нататък ще направим всичко възможно, за да разпространяваме демокрацията в региона, дори на власт да дойдат хора, които не са по вкус ни", допълва тя.
Ето защо Пентагонът бе убеден, че войната срещу Ирак е само първият епизод от поредицата подобни актове, които ще променят в нужната посока целия "Голям Близък изток" (включващ Северна Африка и собствено Близкия изток). На дневен ред бе поставена задачата за изграждане на общества от нов тип на основата на съвременните западни ценности.
По-конкретно, проектът предвиждаше постигането на следните цели: политически плурализъм, свобода на медиите и изразяване, защита на правата на човека, жените , децата и малцинствата, участие на религиозни и етнически малцинства в управленските органи, реформиране на сектора за сигурност, отделяне на религията от държавата, създаване на свободна пазарна икономика, справедливо разпределение на богатството между всички социални и национални компоненти, осигуряване на тяхното участие в изборните ръководни органи, изграждане на свободни от политическа намеса институции на националната сигурност, гарантиране 25-процентна квота за участие на жените в ръководните органи на страната и др.
