- От хиляди клубове само двата български са закрити - в момента РСМ е един музей на Титова Югославия
- Нелепо е Иван Михайлов да бъде оценяван като фашист. Да не говорим за цар Борис III, казва историкът
- Проф. Павлов, защо Северна Македония закрива български културни клубове, как гледате вие на тази ситуация?
- Това е едно изключително недалновидно и абсурдно решение на властите в Република Северна Македония, тъй като вече беше изяснено от редица анализатори и наблюдатели, че от хиляди клубове само двата български клуба са закрити. Нека да не забравяме, че има още един, на името на цар Фердинанд, който изобщо не беше разрешено да бъде създаден. Т.е. целият този закон има репресивна сила само върху сдруженията на македонските българи. Това само по себе си е изключително лош знак от страна на Македония и въобще за нейната ориентация към Европейския съюз.
Ако някой е потърпевш от този акт, това са македонските българи, разбира се, но най-вече самата Северна Македония. Предполагам, че властите там рано или късно ще го осъзнаят. Освен ако нямат намерение да бойкотират собственото си влизане в ЕС, изчаквайки някой отвън да им подскаже какво да правят. Разбира се, този някой са Белград и Москва. Така или иначе, Северна Македония е поела по един определен път, който ще нормализира нещата. Просто няма никакъв избор. Тази политика от страната на управляващите, да не говорим за т.нар. опозиция там, сама по себе си е контрапродуктивна за самата Северна Македония.
- Защо реагират остро на името на Ванчо Михайлов? Припомнете кой е той.
- Ванчо Михайлов или Иван Михайлов, или Радко. Имаше едно сдружение на покойния Паунковски, което се казваше Радко - един от псевдонимите на Иван Михайлов, което, макар и с хиляди перипетии, беше разрешено. Реагира се така, защото се събужда югоносталгията. В момента РСМ е един абсурден музей на Титова Югославия. Подобно отношение към Йосиф Броз Тито и неговия режим няма дори в Сърбия. Това само по себе си се нуждае от някакъв политически психолог или психиатър дори. Стари мантри, които събуждат някакви югоносталгични настроения сред част от населението. За младите поколения в Македония това рано или късно ще бъде оценено като пълна глупост.
Иван Михайлов, лидерът на същата тази партия ВМРО, на която Кристиян Мицкоски твърди, че е наследник, целия си живот го посвещава на свободата на Македония. Да бъде оценяван като фашист, като нацист е абсолютно нелепо. Да не говорим за цар Борис III.
Нека да припомня, че в тези дни, когато ние отбелязахме 80 г. от спасяването на българските евреи, там отново беше активирана тази вече толкова омръзнала на всички мантра, че България е нацистка държава и е пратила в концлагерите 11 343-ма евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско. Нещо, което самите процеси срещу нацистките военнопрестъпници в Германия го опровергават. Много добре знаем, че тези територии са администрирани от Германия. Там българската държава не е в състояние да направи каквото и да било. Но ето, тези антибългарски мантри продължават да се експлоатират и това само по себе си вече е и трагично, и комично. Но очевидно хващат все още някаква вяра в част от населението на РСМ.
- Докъде ще доведе ескалацията в тези отношения?
- Очевидно е, че винаги може да стане още по-зле. Нека не забравяме, че имаше провокация и срещу новооткрития държавен български клуб в Скопие.
След като бяха нападани, имаше опити да бъдат палени, стреляно бе по тях и какво ли не, аз не виждам какво повече трябва да стане. Мисля си, че вече самото въображение на провокаторите започва да се изчерпва.
- А дали не трябва да търсим повода за нагнетяване на напрежението във вътрешнополитически контекст? Заради българите в конституцията там се говори за предсрочни парламентарни избори още тази година.
- Въпросът е основателен. Доколкото антибългарската карта там е основна и за управляващи, и за опозиция, напълно възможно е по този начин управляващите да се доказват в антибългаризъм, който не отстъпва на този от т.нар. опозиция. Само по себе си това също е абсурдно, защото не може такава тема да бъде основна. Жалко е, че Македония продължава да живее някъде десетилетия назад. На фона на световните икономически процеси това, което се случва там, е абсолютен анахронизъм. Това е издигане в култ на Титова Югославия и на възможно най- мракобесните времена. Нашата дипломация трябва да го осмисля и да взема адекватни мерки.
- Оптимист ли сте, че българското малцинство ще бъде вписано в конституцията на РСМ?
- Категорично възразявам, че там има българско малцинство. Има македонски българи и те от гледна точка на науката даже са мнозинството от населението. Около 1,2 млн. души по последното преброяване са хора с българска кръв. Македонските българи се използват като разменна карта в борбата срещу опозицията и това е изключително жалко. Да не говорим, че то страшно много компрометира и власт, и опозиция в очите на целия свят. А предполагам, и в очите на собствените си нормални граждани, тъй като не може омразата към нещо да бъде движеща сила за каквото и да било. Да се надяваме, че в недалечно бъдеще самият македонски политически и културен елит ще осъзнае в каква абсурдна ситуация вкарва собствената си държава.
- Адекватна ли е реакцията на българската държава?
- Българската реакция като цяло е добре мотивирана от страна на външното министерство, от отговорни фактори, но тя както винаги е закъсняла. Основната слабост за мен е, че ние нямаме ясна, последователна стратегия към Северна Македония. Поне на мен не ми е известно. Затова от време на време общественото мнение се изненадва от подобни ексцесии, а те са част от същността на македонизма. Това България трябва твърдо да го отблъсква по всички възможни начини, включително и чрез интервенции в ЕС.
- Има ли нови инициативи на вашия неформален кръг “За Македония” за нормализиране на отношенията?
- С проф. Николай Овчаров, с проф. Ана Кочева, с доц. Спас Ташев реагираме, когато е необходимо. Не сме политически обвързани, но смятаме, че България трябва да бъде много по-активна в политиката си към Република Северна Македония. В европейски и световен мащаб да се изобличават лъжите, които продължават да бъдат представяни като истина. Това, което предложихме и инициатор беше проф. Николай Овчаров, е да се направи серия пътувания на български експерти, които да разяснят на европейската общественост, пък защо не и в Скопие, каква е българската позиция. Засега не виждаме никаква особена реакция от страна на държавата. Да се надяваме, че ще имаме редовно правителство и то ще осъзнае необходимостта от достойна защита на българската позиция и най-вече на македонските българи.
- Работи ли в момента смесената комисия по историческите и образователните въпроси?
- Тя си има своите срещи, но те са сравнително редки във времето. Македонската страна ги бойкотира в продължение на година, вземайки предвид пандемията, пък и вътрешната обстановка. Работи, но с много бавни темпове и там вината е на македонската страна. Най-вече на обвързаността на т.нар. македонски експерти с политическата позиция на страната, което е недопустимо, когато става дума за експертна работа и за нарушаване на Договора за добросъседство и приятелство. В него тези неща са записани категорично - говора на омразата, неверните факти в учебниците, общите чествания. Видяхме какво стана с честването на Гоце Делчев.
- Да, обаче Ковачевски настоя за зачитане правата на македонското малцинство в България и поиска излъчване на държавната им телевизия у нас.
- В България всеки може да бъде какъвто си иска. В нашата конституция няма такъв текст за малцинства. Това е по-скоро за вътрешна употреба, не е за България. Да се излъчват тяхната телевизия и нашият Канал 1 са много стари идеи, на повече от 25 г. Нека да видим някаква воля там, да се даде достъп до повече български телевизионни програми, тъй като в РСМ може да се гледат повече от 20 сръбски програми, десетина черногорски, хърватски, словенски. В психологически план там хората не са излезли от Югославия.
- Ще търсим ли помощ от Европа за правата на македонските българи?
- Ние не бива да търсим помощ, напротив, ние сме пълноправен член на ЕС и на НАТО. Ние трябва категорично да настояваме за защитата на собствените ни права и най-вече за историческата истина и правата на човека. Там се нарушават човешките права и това цяла Европа би трябвало да го разбира. Забранява се на нашите сънародници да имат клубове с имена, които те са избрали. Пробутват им се някакви овехтели, плесенясали мантри за фашисти, нацисти и тем подобни, които не отговарят изобщо на историческата истина. И тук бих насочил към една позиция на Института за исторически изследвания, подписана от 55 учени, за съдбата на евреите от Македония.
Бих цитирал и писателя Младен Сърбиновски, един от най-големите автори в Македония и България, който никога не е крил това, че е човек с българско самосъзнание. Той в романа “Шашма”, издаден от ВТУ преди години, показа с много сериозни проучвания, че в Македония няма реакция на изселването на евреите. Там гражданското общество е потиснато от сръбската власт. Титовите партизани и борци не правят нищо, за да облекчат съдбата на тези хора. Тези неща трябва да бъдат окончателно изяснени и да не се четат като дявола Евангелието. Навремето с Румен Леонидов и други бяхме издигнали идеята Сърбиновски да бъде предложен за Нобелова награда. Продължаваме да настояваме с мои колеги, писатели, учени България и Северна Македония заедно да предложат Младен Сърбиновски за Нобелова награда. Това е един писател от балкански и европейски мащаб, който винаги е страдал от това, че защитава истината - ето една идея, която може да ни обедини!
- Каква реакция очаквате от Европа?
- След като Северна Македония сега ще предостави хеликоптери на Украйна, след като предостави 4 самолета Су-25, всъщност Република Северна Македония, която почти няма армия, оказва много по-голяма и явна за света военна помощ, отколкото България. Не казвам, че въпросът за оказване на военна помощ за Украйна трябва да бъде свързан с македонския проблем, но, както виждаме, той се свързва от само себе си. Мисля, че част от тези жестове на македонската страна са свързани с това тя да изиграе по-добре картите си пред Европа, за разлика от България.
Ние сами се компрометираме с някои действия пред нашите евроатлантически партньори, докато РСМ използва това и се представя един вид като много по-лоялен член на НАТО и кандидат за ЕС.
