При дефицита на кадри и в България бизнесът ще се принуди да въвежда гъвкаво работно време
Половин век след въвеждането на 5-дневна работна седмица в България вече на дневен ред е дебатът дали е дошло времето за 4-дневна работа. Скорошна разработка на в. “24 часа” показа, че все повече европейски компании и държави експериментират с 4-дневна работна седмица. В Америка също множество бизнеси тестват по-кратка работна седмица и въпросът се обсъжда все повече сред работодатели и служители. Дори и в България имаме вече успешни примери с подобна иновация на ниво компании.
Редица компании, които са тествали 4-дневна работна седмица, продължават да използват този модел. Например във Великобритания половината от работодателите, участвали в експеримента, отчитат, че производителността на бизнеса се запазва, а другата половина дори отчита повишение. С други думи, служителите вършат повече работа за по-малко време.
По-интересно е, че при по-къса работна седмица значително намаляват ползваните болнични, с - 65%, а служителите са по-малко претоварени и по-удовлетворени от работата и личния си живот. Съответно по-малко служители напускат, което също подобрява производителността и атмосферата на работното място.
Това, разбира се, са експерименти с ограничен брой компании, които най-често са се включили доброволно и начинът им на работа позволява лесно да се въведе по-кратка седмица. С други думи, рано е да вадим генерални изводи за цялата икономика и за всички браншове и сектори. Дори и сред служителите, които като цяло са много оптимистични за 4-дневната седмица, има такива, които не са съвсем ентусиазирани – защото както винаги, дяволът е в детайлите.
Един сравнително лесен модел за въвеждане на 4-дневна работна седмица е да се запази същият брой отработени часове, но те да се отработват за 4 дни вместо за пет. Т.е. вместо пет дни по осем часа да се работи четири дни по 10 часа – и така петият ден да стане почивен. Това е накратко белгийският модел, който дава на служителя правото на избор. Ще го наблюдаваме с интерес, тъй като това вече не е експеримент с отделни компании, а национална политика. И тук вече ще установим какъв дял от служителите предпочитат този модел, как влияе на отделните компании и на националната икономика.
Още отсега можем да да кажем, че не всички ще предпочетат 4-дневна работна седмица с по-дълги работни часове. Особено някои от работещите с деца, които трябва да ги вземат от детска градина или училище, може би предпочитат да работят пет дни, но да си тръгват всеки ден по-рано от работа. Но пък млади хора, които обичат да пътуват, могат да предпочетат 4-дневната работна седмица и да имат всяка седмица по три почивни дни за пътуване.
В България модел за 4 работни дни по 10 работни часа не е съвсем възможен – Кодексът на труда го позволява, но само за кратко време. Така че формално не можем да го приложим, макар че неформално може да се прилага особено в по-гъвкави бизнеси. Някои служители сами преминават към по-къса работна седмица, като просто си вземат отпуск или болничен и така си удължават уикенда. Това е проблем с болничните, с който НОИ безуспешно се бори от години и няма никакви изгледи да се пребори. Друг начин, по който фактически се намалява работната седмица, е по-ранно приключване на работа в петък. Това е официална политика в много европейски страни – в България е неофициална, но все по-масова, съдейки по задръстванията на изходите от София всеки петък следобед.
Въобще дори и без законова регламентация много служители си издействат по-кратка работна седмица и работодателите нямат много опции да се противопоставят, особено в среда на дефицит на кадри. При рекордно ниска безработица и в САЩ, и в Европа, и в България силата на работниците и служителите все повече ще се увеличава и те ще диктуват работната седмица, като същевременно ще натискат и за вдигане на заплатите. Ако един работодател не им дава гъвкаво работно време, ще се преместят при друг, който ще им го даде.
Но освен 4-дневна работна седмица с по-дълги часове има и по-радикални варианти, които изправят косите на част от работодателите. Например 4-дневна работна седмица при запазване на 8-часов работен ден и запазване на заплатата. Т.е. работникът работи 20% по-малко, но получава същата заплата. Това е възможно само при повишена производителност – което в някои експерименти наистина се реализира. Особено ако служителите са по-удовлетворени и по-отпочинали при кратка работна седмица, те съответно ползват по-малко болнични и имат повече енергия, което наистина може да вдигне производителността им.
Но кратката работна седмица изисква и много повече усилия от работодателя. Особено в бизнеси от сектора на услугите, които работят по 7 дни в седмицата, трябва да се направи график на работните и почивните дни, така че във всеки един момент да има достатъчно служители на работа, но и всеки от тях да има своите три почивни работни дни. Сложно е, но не е невъзможно. Все пак имаме заводи, които поддържат трисменен режим на работа и успяват да си напаснат графика така, че по всяко време да имат достатъчно персонал.
Същият подход, с график на работни и почивни дни, може да се приложи и в други сектори. Например един служител в магазин може да работи от понеделник до четвъртък, а друг от четвъртък до понеделник – а следващата седмица обратно.
Но докато спорим за 4-дневна работна седмица, една друга революция се случи заради пандемията – това е работата от вкъщи. Преди работа от вкъщи беше някаква малка ниша, за която само бяхме чували, но никой не я беше виждал. Сега милиарди хора по света тестваха този модел и на някои много им хареса. Толкова им хареса, че не искат да се откажат от работата вкъщи.
Например по данни на социалната мрежа Linkedin само 16% от работодателите предлагат обяви за работа от вкъщи – но 52% от кандидатите за работа кандидатстват точно за тези обяви за работа от вкъщи. Тоест работодателите постепенно искат служителите да се върнат в офисите, но не всички служители са съгласни на това. Ние имаме едно цяло ново поколение от млади служители, които ценят високо работата от вкъщи и не са готови да се откажат от нея дори при много по-висока заплата.
Духът беше изпуснат от бутилката и не може да се върне обратно. За добро или лошо, младите усетиха вкуса на работата вкъщи, хареса им и няма да се откажат. Например, за да върне повече хора в офисите бизнесът е принуден да прави отстъпки – по-кратка работна седмица, хибридна работа (някои дни в офиса, други - вкъщи), бонуси, допълнителни придобивки като занималня за децата в офиса и т.н. Така че, ако някой направи революция в работните дни, това ще е младото поколение. Което не е учудващо, така стават всички революции.
