Тези хора са не се чувстват представени във властта, мотивират ги емоции - ярост, гняв, яд
- Честите избори и кризата тласкат избирателя или към политическа миграция, или към лагера на апатичните. Част от все по-намаляващия брой гласуващи взема решение кого да подкрепи в 12 без 5. Колко са, г-жо Славкова?
- Те са около 20% от всички гласуващи, както показват данните от последните екзитполове на “Тренд”. В тази група 10-11% решават за кого да гласуват в дните преди вота, останалите 10% - в самия ден на изборите.
Честите вотове и най-вече липсата на ефективност на политическите взаимодействия между кандидатите за властта допринесоха за силно намаляване на избирателната активност. На този фон тези 20% гласуващи в последния момент имат особено значение.
- Постоянен ли е този дял на всички избори до момента?
- Със сигурност се е променял в годините. При появата на нови силни политически играчи, а също и в кризисни моменти на разочарование числеността на тази група набъбва. Честите избори, както вече казах, също са фактор, затова не намалява.
- Какви мотиви ги движат?
- За част от тях е характерна политическа неангажираност, но в същото време искат да гласуват. Мнозина в тази група не се чувстват представени във властта, ориентират се кого да подкрепят през последната седмица преди изборите. Характерно за вота на част от избирателите в тази група е, че е преобладаващо протестен и под влияние на емоции - разочарование, недоволство, ярост, яд, гняв. Изборът им е за формация, в която привиждат възможност да надделее в надпреварата за властта. Такъв електорат обикновено принадлежи към периферията. По тази причина ние, социолозите, трудно успяваме да ги уловим в сондажите си. Обикновено отговарят или че няма да гласуват, или че още не са решили за кого, или че са решили, но не са сигурни дали твърдо за точно тази формация. Това ни обърква и спира да даваме предварителни данни за изхода от вота.
- Какъв е социалнодемографският им профил?
- Тези хора са политически мигранти - често променят решението си за кого да гласуват и не са лоялни към една партия. Нямат твърди политически пристрастия - може да гласуват и за формация без никакъв политически опит, която се е появила преди седмица.
Съставът на тази група е по-скоро от по-млади хора, които отиват да гласуват за първи път. Възрастовият ѝ диапазон е от 18 докъм 40 г.
Няма особена динамика в състава ѝ по пол. Тук преобладават хора със средно или основно образование. Но като цяло те присъстват и в столицата, и в областните градове, и в по-малките населени места.
- Няма ли все пак някаква предвидимост къде ще се излеят гласовете на тези политически мигранти според поведението им на предишни вотове и след като прогнозите са за същата избирателна активност като на 2 октомври - грубо между 2,5 и 2,7 млн. пред урните?
- Трудно предсказуемо е тяхното поведение. Изключително важни са последните дни на кампанията, която традиционно продължава месец - казвам го неслучайно, защото вече е съсредоточена в последните две седмици.
Тъкмо заради тях в този период политическите формации много внимават да не направят грешки, защото може да ги отблъснат. Освен това самите партии са наясно с дела на твърдите си привърженици много преди изборите. И с приближаването на вота става много по-важно мобилизирането на периферията. А при прогноза 2,5 и 2,7 млн. пред урните на 2 април тъкмо тези 500 хил. души могат да наклонят везната в една или друга посока.
- Какви са сценариите ви за разпределението на този немалък вот?
- Според мен висок дял от тази група политически мигранти със сигурност ще пуснат бюлетина за един от двата големи опонента на предстоящите избори. Въпросът е каква част.
- Да калкулираме ли и гласовете от чужбина?
- Когато става въпрос за паритет като сегашния между двете големи коалиции, вероятно 100-150 хиляди гласа, които може да дойдат от чужбина, ще са важни и ще влияят.
Спомнете си как “Възраждане” получи около 18 000 гласа от българи зад граница на последните избори.
Но и със задграничен прираст победителят далеч не е сигурен. Дори не съм сигурна, че на 2 април в 20,00 ч вечерта социологическите агенции ще могат да обявят коя политическа сила е първа. Това обяснява защо са толкова важни гласуващите в 12 без 5.
Разбира се, в контекста на преливане в една или друга посока всичко може да е причина да се гласува или не. Например, ако избухне голям скандал в посока, която накърнява имиджа на някоя от политическите формации, това може да провокира част от тези 20%, а и от негласуващите да пуснат бюлетина за конкурента. И още много сценарии може да се разиграят. Като прибавим умората от честите избори и безплодността им, със сигурност политическите формации се страхуват да не объркат кампаниите си така, че вместо да спечелят, да изгубят гласове. Затова си мисля, че сега едва ли ще рискуват с по-екзотични идеи.
- Ваш колега беше стигнал до извода, че ПП-ДБ имат интерес от нови предсрочни парламентарни избори наесен, защото нямат структури по места като ГЕРБ. ПП-ДБ обаче са силни в социалните мрежи. Кое ще надделее при мобилизацията на гласове в оспорвания вот на 2 април?
- Двете коалиции говорят на различни езици и на различни електорати. Затова залагат на различни подходи. ПП и ДБ градят кампанията си основно през социалните мрежи, защото това е начинът да стигнат до електората си.
Докато резултатите на ГЕРБ не само през октомври, но и назад във времето, са добри в по-малките населени места. Съвсем естествено комуникацията с този електорат да бъде “на живо”, през партийни обиколки из страната.
- Фактор за надмощие на единия от опонентите ли е връщането на хартиената бюлетина?
- Проблематична е прогнозата колко от тези 600 000 избиратели, които отпаднаха от изборния процес по най-различни причини в сравнение с вота през 2017 г., когато нямаше машинно гласуване, ще се върнат пред урните на 2 април. Според нас, социолозите от “Тренд”, възвращенците заради хартиената бюлетина ще са около 150 хиляди.
- Всякакви социологически анкети преди вота показваха, че хората искат сигурност, редовен кабинет, комуникация между партиите, предвидимо бъдеще. Каква тежест имат тези надежди в избора за кого да гласуват?
- Партията, която създаде усещането, че ще направи всичко възможно да се реши политическата криза, вероятно ще спечели битката на 2 април. Защото в сравнение с проучвания на “Тренд” и на другите ни колеги социолози преди изборите на 2 октомври, когато политическата криза не заемаше челни позиции като проблем, след неспособността на 48-ото НС да излъчи кабинет, вече говорим за втора позиция на разрешаването на политическата криза след инфлация и обедняване. Това е сериозен знак, че българите вече сериозно проблематизират отсъствието на редовен кабинет в страната ни.
CV
Родена е през 1989 г. в Сапарева баня
В СУ завършва социология и политически мениджмънт
Работила е в екипите на големи социологически агенции
Съосновател е на Изследователски център “Тренд” през 2016 г.