Да затвориш български клуб в Скопие, е все едно да търсиш китайски ресторант в Пекин
От цялата дандания около българските клубове в Скопие най-странна е позицията на Италия. Интересно е докога правителството на Джорджа Мелони ще търпи подигравките на съседите. Реално ситуацията с Ванче Михайлов си е директно обвинение за колаборация с фашистите, което е недопустимо. Защото Ванче си живя спокойно старините край Рим, издаваше вестници и книги, а Бенито Мусолини увисна на въжето.
Или с други думи, в момента Северна Македония поддържа тезата, че в Италия не правят нищо за загърбване на миналото. И си помагат на фашагите да живеят спокойно. Ако това не е престъпление...
Интересно защо и българските власти не са сигнализирали Рим за проблема. Това си е световен скандал. Да не говорим за Германия, където темата е доста тежка. Или пък в САЩ, където Михайлов имаше доста тесни връзки. И всичко това за тях е фашизъм. Ай, стига, бе! Само да има кой да ги информира и съседите сами излитат от европейската орбита. И Европската униja ще бъде гледан през крив макарон. Без да има нужда от българско вето. Другите ще ни свършат работата.
Да обявиш някого за фашист толкова години след края на Втората световна война, си е престъпление срещу човечеството. За което няма давност.
Реално най-добрата диагноза на македонизма поставиха феновете на сръбския “Партизан”. На мача от евротурнирите те посрещнаха съперника с гръцки знамена и скандирания “Стара Сърбия, никога Македония”.
След това “гробарите”, както са известни запалянковците, издигнаха банери и изписаха: “Група със сръбско име, възхваляваща български войник, тежко е с такава криза на идентичността в главата”.
Прякорът на “Вардар” е “комити”, което била сръбска дума, а българският войник, разбира се, е Гоце Делчев.
И това им го казаха хората, които са създали Македония. Направили са им азбуката, избили са доста българи, за да се появи една нова нация с претенции за древност. И продължават да подклаждат македонизма на всички нива. След като и те им го казаха, интересно какво още им остава.
Цялата ситуация със затварянето на българските клубове от Скопие, изглежда точно като вица с един, който се оплаквал, че така и не намерил в Пекин китайски ресторант, за да опита местните ястия, и останал гладен. Навсякъде пишело ресторант. Български клуб в Македония е абсолютно същото.
Историческата вина на комунистическия режим в България е безспорна. Точно той по някакви причини създаде македонизма и сега всичко ни се връща. И това трябва да се знае от бъдещите поколения. Може би трябва да се разбере и от българските политици.
Не може в радиото в Скопие да има повече записи на песните на Александър Кокарешков, отколкото в Българското национално радио. Не може да не каним всеки политик от съседната държава да се поклони пред гроба на Георги Петров в Централните софийски гробища. Нищо че го знаят като Гьорче и са кръстили квартал в Скопие и дори и футболен отбор на него.
В крайна сметка сега е моментът да накараме другите да ни свършат работата. Италианци, германци и прочее. А ние тихо да си стоим отстрани и да се радваме на глупостта на един народ. В крайна сметка и той ще поумнее. Когато стане по-малко от албанците.
