Отбранителната политика е изключително сложна материя. Добре, че точно в този момент решенията лежат на плещите на човек, който професионално е израснал в редиците на българската армия. Преценката България да не участва в инициативата на Европейската комисия за производство на снаряди е функция на две ясно разбираеми обстоятелства.
1. Българската отбранителна индустрия е на максимума на производствения си капацитет. Българският военно-промишлен комплекс НЕ може да увеличи производството на боеприпаси без сериозни инвестиции. В тази връзка, посещението на Тиери Бретон преди три дни беше именно, за да може България да потвърди желание и готовност да участва в тъй наречение план “European Peace Inivitative”, който ще бъде отговорен за повишаването на европейските отбранителни сподобности. И бъдете сигурни, че служебният кабинет е потвърдил на ЕК, че нашите военни заводи ще участвст в този план и ще се модернизират.
2. Предвид точка 1, България НЕ МОЖЕ да се включи в поръчките на ЕК за производство на снаряди за Украйна БЕЗ ДА ЗАСЕГНЕ собствените си отбранителни възможности. Ако знаехте това, което знам аз и имахте възможност да разберете какъв е натискът отвън към всичките държави от ЦИЕ за предоставяне за отбранителни възможности към Украйна, без изобщо да се замислят за цената тези решения за съответната държава, щяхте да носите сегашното ръководството на министерство на отбраната на ръце. Защото там, сега, повярвайте ми, седят хора, които разбират от материята.
Не само това, тези хора са свободни да взимат решения без да се съобразяват с предизборната кампания и празните, безпочвени твърдения на някои от гръмките участници в нея. Ей така, вметвам и това за размисъл.
(От фейсбук)