Пуснаха таласъми в кампанията - проблемът им е, че не са достатъчно страшни за хората, казва в интервю за "24 часа" социалният психолог
Още акценти от интервюто
- Политиците мобилизират гласове, като събуждат страхове, а не през логичните теми на избирателите
- Едните се представят като носители на корекомското, но корекомът е държавно предприятие, зад което стои властта
- Може да има ръст на гласовете заради хартиената бюлетина, но не и сред твърдо решилите да гласуват
- Не правят нищо на финалния спринт на кампанията и посланието към избирателя е: “Ако ние не сме заинтересовани, защо на теб да ти пука?”
Има непукистко примирение към злоупотребата с власт - “щом някой бърка в меда, защо да не си оближе ръката?”
- В анкета на “24 часа” над 2/3 от гласувалите не вярват, че политиците работят за хората. Близо 41% смятат, че политиците слушат най-много лобистите и бизнеса, а 34,41% - чуждите посолства. Как си обяснявате това отчуждение между обикновените граждани и политиците?
- Една от най-лошите черти на съвременното масово общество е неопределеността в избора на оптимална линия на поведение. Високата изменчивост на социалните образци и условията на съществуване способстват за възникване на чувството на неувереност и несправедливост. Което води до недоверие в съществуващите социални институции, както и към елитите, включително политическите.
Така че в някаква степен случващото се в България не е нещо нечувано и невиждано. Ако погледнем към типични културни образци, ще видим, че дори емблемата на демокрацията - САЩ, страда от същите заболявания. Говорим за убеждението, че определени държавни решения са неизбежно свързани със съобразяване с лобита от гледна точка на финансови и икономически интереси.
Ако се върнем на идеята за масовото общество, негова важна черта трябва да се смята индивидуалният избор на линия на поведение. Ако поведението на тълпата се определя като неустойчиво и епизодично, то масовото поведение се проявява и осъществява като сбор от отделните индивидуални действия. И понеже в България процесите се движат паралелно с глобалните, виждаме тенденцията поведението да е неустойчиво, груповото поведение да е несинхронизирано, а по-скоро да е просто сбор от индивидуалните поведения - всеки да мисли само за себе си, от политика до обикновения избирател. Ако говорим за това, че на глобално ниво политиката отразява бизнес интересите, отколкото тези на обикновения човек, много типично за тукашния тип мислене е един свръхтолеранс към отклоненията на политиката. Говорим за онова непукистко примирение със злоупотребата с власт, което идва не толкова от незаинтересованост и безсилие на обикновения човек, колкото от простичкото оправдание, че “щом някой бърка в меда, защо не си оближе и ръката?”, или “и аз да бях, и аз щях да го направя”.
- А всъщност това, което говорят политиците, съвпада ли с онова, което вълнува хората? От едната страна чуваме тревоги за цените, доходите, спекулата, а в менюто ни се предлага Шенген, еврозоната, съдебната реформа или пък борбата с новия таласъм - джендъра...
- Таласъм е много хубава метафора. В основата на колективното поведение лежи някаква загуба или страх от загуба на ценности например. Тоест плашенето, че нещо ще ти бъде отнето или че ще загубиш нещо важно. По смисъла си обаче политическото поведение е колективно, но е повече еднопосочно - от политическите формации към избиратели, отколкото обратното. Колкото и да се представя на обикновения човек като двустранен процес, колкото и политиците да ни залъгват, че се интересуват от нашето мнение и живот, като смисъл това говорене е еднопосочно. И затова политиците влизат като субект на политиката, докато избирателите влизат в ролята на неин обект. Едните са посланиците, а другите само възприемат посланията. Няма как здравият разум да очаква дневният ред на едните и този на другите да се препокриват напълно. За мобилизация на гласове не е нужно да си логичен или да говориш това, което обикновеният човек сам знае. Напротив - трябва да отключиш страховете му, които са ирационални. Защото се предполага, че това ще го накара да отиде до урните.
Човек знае, че под леглото му няма нищо освен прах, но въпреки това се притеснява, че таласъмът ще излезе оттам. Проблемът в тази кампания е, че таласъмите, които се използват, не са достатъчно способни да предизвикат реален страх у хората. Каква ценност е свободното придвижване на хора в рамките на шенгенското пространство за човек, който има транспорт от селото до града само два пъти в седмицата? Каква ценност е за пенсионера съдебната реформа, при положение че него би трябвало да го вълнуват престъпниците? При еврозоната е малко по-сложно и там виждаме как някои формации много добре се намърдаха в тази тема и умело я използват като плашило.
- Тогава каква изборна кампания наблюдаваме? Все пак говорим за пети поред избори за две години. Различава ли се с нещо от останалите, или става все по-вяла?
- Ако може с една дума да се опише, то наистина тя е вяла. Не можем да кажем дали е от умора - и у политици, и у избиратели, или от убеждението, че това няма да са единствените избори и е много вероятно да има вот 2 в 1 есента с местните. А те са по-важни за партиите, защото местната власт разполага с доста повече властови ресурси, отколкото централната.
- И въпреки това партиите как са се позиционирали - какви роли са заели?
- Опасявам се, че всяка партия играе една-единствена роля - на един самотен човек, който е седнал сам в купе на влак. Във вагона има и други хора, но всеки един е сам в купето си. Ако си ги представим като хора, всяка партия е влязла в едно купе и си пътува самостоятелно. Тя съзнателно е преминала през целия влак, за да намери празно купе, в което да седне сама, защото иска да е сама. И лошото е, че съвсем съзнателно партиите търсят това удобство на пътуването сам в купе - без другите да им пречат. И просто чакат да им дойде гарата, да слязат от влака и да си свършат пътуването.
Това важи както за сигурните участници в следващия парламент, така и за формациите, които са на ръба на 4-процентната бариера. Дори партиите, които са буквално на ръба и влизането им зависи изцяло от тези няколко седмици преди изборите, не правят нищо за финалния спринт. А сигналът, който се подава на обикновения избирател, е: “Ако ние не сме заинтересовани, тогава на теб защо да ти пука?”.
- Значи е малко вероятно да говорим за правителство, ако се придържаме към метафората, че всеки сам си стои в купето?
- Ситуацията е или-или. Затова може да говорим за вероятности. Поне за мен далеч по-вероятно е да не се случи правителство или поне да не се случи стабилен кабинет. Формациите още отсега си задават хоризонт, че дори да се състави, то ще изтърпи до местния вот. Освен ако нещо изключително извънредно не се случи, или дори, ако щете, да няма активна намеса отвън, нещата няма как да се получат в този вагон. Но едва ли на някого му е чак толкова до България, че да се меси в нашата вътрешна политика.
- Според много анализатори паритетът между формациите, които се борят за първото място, олицетворява битката не само между два вида избиратели, а борбата между глобалното и местното. Според вас това така ли е?
- Може би има основание да се приписва глобализмът на ПП, особено предвид факта, че ядрото на тази формация е от хора, върнали се от чужбина. В този смисъл те би следвало да носят глобализма в кръвта си.
Но опитът през последните десетилетия в българския политически живот показва, че много често зад видимия параван, колкото и глобален да е той, стоят местни фактори. Такъв пример имаме с Национално движение “Симеон Втори” - Симеон Сакскобургготски беше използван като формалния параван, който да демонстрира евро-атлантическата ориентация и европейската визия на българското общество. А всъщност се оказа, че зад него стоят едни много местни, тукашни хора. Тоест в случая първосигнално възприемане, че едните са носители на модерността и на чужбинското, на корекомското, а другите - на тукашното, местното. В случая корекомът, който ни представят, е държавно предприятие, зад което стои властта. Още от същото е вероятно най-подходящият израз, с който ще са характерни тези избори. Това, което виждаме в последната година и половина като поведение от страна на ПП, не ни дава основания да смятаме, че те са крайно нови и безкрайно различни.
- Очаквате ли повече хора да се върнат пред урните? Или по-скоро битува мнението, че това ще са едни преходни избори преди местния вот през есента?
- Статистически има вероятност накрая да се отчете повишаване на интереса към изборите от гледна точка на това, че всички са вперили погледи към хартиената бюлетина и смятат, че тя ще реши проблема. Аз не смятам обаче.
Може би ще има малко повече гласове от гледна точка на това, че с хартиените бюлетини по-лесно се контролира вотът. По тази линия може да има известно повишаване на активността. Но дори да се отчете ръст, ще има не чак толкова силен интерес от страна на тези, които принципно биха гласували, независимо как. Едното повишаване ще бъде за сметка на намаляване в другата част на гласуващите. И е много вероятно процентите да не бъдат видимо различни накрая, когато се тегли чертата. Най-притеснителното в цялата ситуация е, че политиците не се и стремят да повишат активността на избирателите и да мобилизират хората.
CV
Роден в Пловдив през 1977 г.
Завършил е психология в Софийския университет
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение
Автор на редица научни трудове и публикации
