Епохата на нулевите лихви свърши, а с нея и “безплатното” финансиране на държавния дълг
Министерството на финансите събуди позаспалата кампания с краткия си доклад за състоянието на публичните финанси и обявените намерения за промени в данъци и разходи. Успокояването на политическите страсти е необходимо условие да се насочат усилия в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за истински рискове.
Бюджетната консолидация изисква разумно управление и контрол върху държавните разходи, особен фокус върху ефективността на публичния сектор, както и предвидима данъчна система, с ниски данъци при широка основа, добра събираемост и избягване на популистки експерименти.
Затова правителството трябва да изготви и предложи бюджет за 2023 г., заедно със средносрочна бюджетна прогноза до 2026 г. с ниски дефицити, реформи за ограничаване на ръста на разходите и мерки за събиране на приходите без повишаване на данъчната тежест. Добре е, че министърът на финансите в своя доклад поставя на дискусия рисковете за влошаване на бюджетната стабилност и се ангажира с предложения за коригиращи мерки.
Погледнат “отвисоко”, при растяща икономика в зависимост от темпа на растеж, бюджетът трябва да е с излишък, балансиран или с нисък дефицит. Затова у нас имаме редица принципи и ограничения, залегнали в Закона за публичните финанси. Дори с натрупващите се предизвикателства в глобалната икономика обаче, прогнозите сочат икономически растеж в България през 2023 г., макар и по-нисък от отчетения през 2022 г. – но нищо не дава основания да преглътнем бюджетна рамка с дефицит над 3%.
Връщайки се към политическия аспект, служебното правителство трябва да изготви и внесе в новото Народно събрание бюджет с нисък дефицит, при това с проекция за ниски дефицити до 2026 г., заедно с проекти за изменения на закони (където е нужно), които да осигурят фискалната консолидация. Добре е, че такава заявка беше публично дадена; също е добре, че министърът обмисля мерки както в приходната, така и в разходната част. А тестът за основните политически партии и коалиции не е в медийните им изяви днес, а в пленарната зала след месец и малко, когато трябва с гласа си да одобрят дисциплинирана и благоразумна бюджетна рамка.
Важно е да припомним, че към момента задачата пред държавата не е да увеличава приходите и да намалява разходите – в действителност достатъчно е общите разходи да растат с по-нисък темп от общите приходи. Можем да имаме нисък дефицит през тази и следващите годиниЫ без да се поставя въпрос за “рязане” на разходи. Но и това трябва да е безпощадно ясно – ако това се неглижира, сме много близо до значително раздуване на дефицита.
Да погледнем състоянието с приходната страна на бюджета. Приходите растат с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните – със 17,5%. В приходната част действително имаме номинален спад на приходите от ДДС през януари и това трябва да се изследва внимателно от приходните органи. Така общите приходи растат с по-нисък темп – 12,5% през януари. Но през февруари вече нарастването е с 21,6% - значително над инфлацията. За януари се вижда и солиден ръст в приходите от подоходния данък и осигуровките – логично с оглед на растящите доходи и заетост.
Същевременно трябва да се припомни, че инфлацията е помощник на финансовия министър – но този ефект в голяма степен се изчерпа през 2022 г., а през настоящата и следващата година по всичко личи, ще видим значително по-ниска инфлация. Това означава, че дори да запазим реален икономически растеж, производство, износ, ниска безработица, номиналните приходи, печалбите и доходите ще растат с по-малък темп, оттам и данъчните приходи ще растат с по-слаб темп от отчитаното през последните месеци. Отделно от това има и специфични предизвикателства извън общото очакване за охлаждане на световната и европейската икономика - износът на ток например е спаднал наполовина спрямо 2021 г. за периода от началото на януари до средата на март, при това цените са значително по-ниски, почти сигурно няма да се повтори рекордният ръст в износа на горива от рафинерията, във военната индустрия също вероятно няма да има нарастване на производството. Това ще свие данъчната основа.
Затова част от мерките, предложени от МФ, са наложителни – трябва да сложим край на данъчния популизъм с преференциални ставки на ДДС, които не дадоха съществен ефект за намаляване на цените за потребителите.
Данъкът за свръхпечалбите изисква отделен коментар. Не се разбира точно кой ще бъде облаган – от една страна, реториката е като за всички предприятия, но от друга страна, регламентът, на който се позовава министерството, се отнася само за енергийните предприятия.
Ако е за всички, това е сериозно увеличаване на данъчната тежест и на успешните компании – които незадължително са постигнали по-висока печалба заради конюнктурата, а вероятно и заради иновация, инвестиции, повишаване на производителността, откриване на нови пазари и др. под. през 2022 г. Едновременно с това държавата изсипа 8 милиарда на бизнеса през 2022 г. – и почти сигурно значителна част от компенсациите за цената на тока са се превърнали именно в тези “свръхпечалби”, които сега правителството мисли как да обложи.
В разходната страна на бюджета се обсъждат почти изключително пенсиите. Не е лошо да се припомни, че и през есента на 2021 г., и при гласуването на бюджета за 2022 г. и актуализацията му всички политически формации подкрепиха увеличенията. Сега, разбира се, никой няма да предложи замразяването им. Така че дискусията за ограничаване на ръста на разходите трябва да стъпи на разчетите с по-високи пенсии от 1 юли. Това наистина дава по-малко пространство за останалите бюджетни политики. Едва ли обаче нарастването на разходите за 2022 г. се дължи на пенсиите – и то е по-малко от нарастването на компенсациите на потреблението на електроенергия от бизнеса.
Повишаването на заплатите трябва да се прави целенасочено – във ведомства без увеличение през 2022 г. и за сметка на икономии от други текущи разходи или съкращаване на персонал. Разходите за пътни ремонти и поддръжка пък е редно да се финансират от увеличени приходи от толсистемата – какъвто всъщност е дългосрочно устойчивият модел.
Всичко случило се в последните дни върна макроикономическата стабилност и бюджетната дисциплина в центъра на политическия дебат.
