Искаме училището да прилича повече на Академията* и по-малко на трудова фабрика в XXI в.
В училището трябва да се раждат нови идеи или изобщо нови неща, а за тази цел трябва да има свобода и плоска структура
У нас при класациите на училищата се вземат предвид само оценките от взетите изпити, без да се отчита огромната разлика между учениците, които учат в тях
Когато се оценява работата на учителя, трябва да се отчита добавената стойност, която той дава. На Запад това се нарича added vallue и си има методи, чрез които да се изчисли
Случаите на скарлатина и варицела нарушават процеса на обучение, както и работата, тъй като родителите трябва да гледат децата
- Наскоро проверка на “24 часа” установи, че от общо 2347 директори на училища в цялата страна 1357, или около 60% от тях, управляват поне десетилетие, а някои дори стигат и три. Дългият стаж на директора значи ли автоматично добро управление и какви трябва да са критериите за успешно управление, д-р Томов?
- Дългият стаж на директора може да бъде нещо хубаво и нещо лошо. Тъй като директорите се избират от горе - от министерството, ние няма как да знаем дали е нещо хубаво. А и да се справят лошо, ние няма как да го знаем, защото в този случай пък мнението на учителите за тях изобщо не се отчита. Ето защо трябва да се демократизира избирането на училищни директори и те да се избират с участието на учители и родители. По този начин може да се създаде квалифицирано мнозинство от учители, които да са съгласни с политиката на дадения директор. А и ще се създаде обратна връзка между участниците.
- А какво смятате за идеята за мандатност на директорите?
- Би било хубаво да има някаква мандатност. Но пък, ако се избират от долу, когато има съгласие между учителите, ако има публичност и отчетност, може и да не е необходима. Мандатността зависи от други неща, сама по себе си може да е добра и лоша. Според мен процедурата трябва да е по-демократична. И когато учителите избират директора, те съответно ще са солидарни с неговата политика, т.е. ще я одобряват. Затова трябва да участват. Все пак искаме училището да прилича повече на Академията* и по-малко на трудова фабрика в XXI в. Или поне гимназиалното да е по-близо до университетското образование, да са като колежите в САЩ. Tова означава демократизация и по-малка йерархия по вертикала - отгоре-надолу. По този начин процесът ще е двупосочен. Един от главните проблеми на образованието у нас е, че структурите са прекалено вертикални. Академията не е съвместима с такъв тип армейска структура, защото тя печели от гъвкавостта, и свободата.
По принцип в училището трябва да се раждат нови идеи или изобщо нови неща, а за тази цел трябва да има свобода и плоска структура. Същото нещо трябва да важи и при учителите - да се отчитат и оценяват спрямо начина, по който работят и контактуват с учениците.
- Как си представяте да се оценяват?
- Има много начини да се измери това нещо – може да е чрез анкети, директни въпроси, анонимни анкети с анонимни мнения или пък с външна анкета от хора, които не са от училището. Въпросът е да се приложи. По принцип има и неформален начин да се отчита мнението на учениците - обикновено в училищата, в които се преподава добре, се отчита мнението на учениците как гледат на даден преподавател. Въпреки това трябва да имаме предвид, че не трябва само мнението да им се зачита, тъй като нещата не са чак толкова прости. Един преподавател може да повиши нивото на учениците, но да има в началото брожения, че ги е карал повече да учат.
- Съвременният ученик има достъп до голямо количество информация, с която не знае какво да прави. А учителят трябва да им помага да я усвоят, за да я превърнат в знание. Как се справя българският учител по този въпрос?
- Трудно е да се каже. Когато се оценява работата на един учител, трябва да се отчита добавената стойност, която той дава. На Запад това се нарича added vallue и си има методи, чрез които да се изчисли. Например ако един клас от ученици не са с конкретен преподавател, а с друг, или ако не са от едно, а пък от друго училище, какво биха научили като алтернатива? От друга страна, има елитни гимназии, в които влизат ученици след изключително сериозно пресяване, с медали от всякакви състезания и част от тях се отказват от точните науки след това, което са учили там. Затова тук трябва да зададем въпроса дали има положителна добавена стойност, ако гледаме съвкупността на нещата. Може и да е отрицателна добавената стойност. Или да е по-малка, отколкото изглежда. В България се вземат предвид само оценките от взетите изпити, когато се правят класации на училищата, без да се отчита огромната разлика между учениците, които учат в тях, и броят часове, който имат. Въпреки това има статистически методи за оценка, има си ноу-хау, но в България не се прилага.
- А какви трябва да са качествата на успешния учител и доколко образователната система му позволява те да се развият?
- Според мен един успешен учител е някой, който вдъхновява учениците. Ние трябва да мислим дългосрочно – не само какво ще научат децата сега, днес и тук да могат да правят, а доколко те ще останат заинтересувани към това, което правят извън училище и след училище - дали ще следват висше образование в дадена област, какво и как ще работят след това. Т.е. учителят не трябва да ги учи само на разни факти, а как да разсъждават и как да се оправят и адаптират в един динамичен свят. И най-вече да запази желанието им да осмислят всичко това. Тази концепция се разбирала много добре още в Древна Елада. Сократ казва, че учителят носи огън - огън, който трябва да се предаде на ученика. А към момента подходът у нас е да жертваме утрешния ден заради настоящето - отново давам пример с училищата, които много сериозно подготвят учениците, но впоследствие ги отказват от развитието в съответното направление.
Движещата сила е на принципа “да вземем сега този медал, да спечелим това състезание, да се чуе добра реклама за това училище сега”. Това води до много тежко натоварване и до неправилно преподаване. Така например информатика от университетско ниво се преподава в V клас, което е неприемливо. Това може да породи един-два златни медала, но цената е 160 деца, които после не искат да я учат изобщо. Този метод цели много малък брой деца да станат шампиони в състезания. Което обаче, като се използва материал, който е обикновено за края на гимназията или дори за първи курс в университета, отказва повечето деца изобщо от предмета.
- Имате ли наблюдения върху пороците при преподаването на други предмети?
- По биология например се учат просто факти, а не разсъждения. Ако отворите лекциите от 2009 г. на “Станфорд” на Робърт Саполски – един от най-големите биолози - той извежда учениците си, учи ги да разсъждават, а не да учат наизуст факти. Например при нас биологията се учи на следния принцип - за всеки отделен вид дърво трябва да се знае всичко, но без да се знае защо. Защо например едните са иглолистни, а другите широколистни. Вместо извеждане, моделиране и разсъждения в уроците, се преподава, като се наливат факти. Но това е, защото самата система е направена да оценява количеството факти.
- Това го има и с историята – учат се отделни епизоди, а не самите процеси?
- Именно. Не е като истинската история - да се навързват логично нещата и да се обясняват процесите. Защото не се учат процеси, а факти, които на всичкото отгоре се прескачат. Децата могат да запомнят дадено нещо, когато срещнат даден модел и получат обяснение. А след това да бъдат научени, че има несигурност в данните и обясненията, че изникват нови исторически данни, че миналото не е сигурно, а се преосмисля, че съществуват алтернативни обяснения за един процес или събитие. Знанието не е информация, а е развиваща се система, която произвежда нова информация. Методът на преподаване трябва да търси начин да обясни хронологично това, което се случва, но и взаимната връзка с другите науки. Например, когато говорим за история, трябва да имаме предвид, че в нея има наука. Една от най-големите фигури в историята е Исак Нютон, който е по-важен от много царе. Има история на развитие на науката, историята на обикновените хора, как са живели, какво са носили, с какво са се хранили. Същото важи и при физиката и математиката, които също са свързани. Затова поне в горната част на гимназията образованието трябва да се отвори към академизъм – да се говорят и обсъждат нещата, учениците да участват в изследвания на учени, да се включват в творческа дейност, да се пита за тяхното мнение. Когато учениците се чувстват зачитани, те са много по-активни в час. И тук отново се връщам на идеята, че структурата ни е прекалено йерархична, което е подходящо за армията, но не и за създаването на мислещи хора. В крайна сметка в армията не трябва много да се мисли, защото, ако войниците мислят твърде много, войската няма да е успешна.
- Вие бяхте един от хората, които наблюдаваха отблизо епидемията от COVID-19, и като преподавател, и като учен. Сега виждаме ръст на случаите на скарлатина както у нас, така и в световен план. Кои мерки трябва да се вземат в училищата както по отношение на организация на часовете, така и за превенция от разпространение, д-р Томов?
- Дългосрочна мярка, която трябва да се предприеме, е да се оправи качеството на въздуха в училищата и детските градини. Защото това са местата, от които тръгват всичките вълни. Случаите на скарлатина, а и огромният скок на случаите на варицела нарушават процеса на обучение, както и работата, тъй като родителите трябва да гледат децата, а и самите те да се лекуват. За да се оправи качеството на въздуха обаче, са необходими пари. Това, което може да се направи по-бързо, е да се върнем обратно към идеята, че трябва да се носят маски на обществените места – магазини, училища, болници, градски транспорт. Това, което правят в Япония или в Южна Корея. Затова причината Япония да има по-малко починали, отколкото в България, с 20 пъти повече население от нас и 4 години по-висока средна възраст на населението, без локдауни, е 100-процентното носене на качествени маски – не само хирургически, висок клас. Отделно от това у нас сега има хора след прекаран ковид, особено без ваксина, които са податливи към всякакви други инфекции. Случаите на скарлатина скочиха многократно. Това не е нормално, никога не е било и може да се обясни с потиснатия имунитет на преболедувалите от ковид, който успешно атакува лимфоцитите. Затова имаме допълнителни инфекции и случаи, за които преди не са били необходими антибиотици, а сега трябват повече от един вид. Освен срещу епидемии, намаляването на въглеродния диоксид чрез качествени пречистватели на въздуха ще доведе до много по-будни и по-здрави ученици. А сега са заспали, защото, както знаем, въглеродният диоксид натравя. От друга страна, в момента има птичи грип сред животните, който вече преминава трайно към бозайниците. Рано или късно ще прескочи към хората, а леталитетът му е над 50%. Ако въздухът в училищата е пречистен, няма да има такива големи вълни.
- Ковид сякаш вече не е тема, но кой е главният урок, на който ни научи? Или главният урок, който отказваме да научим?
- Отказваме да мислим, че сме свързани с другите хора. Не искаме да приемем, че това, което правим, се отразява на други хора, които не виждаме. Още Катон Стари е казал, че несправедливостта, която върши един човек, може да не навреди на него, но вреди на цялото общество. Ние си мислим, че всеки човек е самодостатъчен, че зависи само от себе си. Хората, особено младите, са убедени, че са безсмъртни – не могат да си представят, че ще изпаднат в ситуация, в която ще имат нужда от помощ. Затова и не искат да помагат на другите. Можехме да спасим 50 хиляди живота, без да има каквото и да е затваряне, само с основни мерки като ваксинация и маски. Рано или късно ще стигнем до по-сериозна епидемия като птичия грип или мутация на ебола – лесно предаващ се вирус с висока смъртност. А смъртността не ограничава разпространението на един вирус, защото хората пътуват страшно много и бързо. Затова трябва да мислим за бъдещето, тъй като това беше тестова пандемия, а много държави не се справиха - дори и Китай накрая.
*Платоновата академия, известна още като само Академията - древногръцката философска школа, основана през 387 пр.н.е. в Древна Атина от Платон.
CV
- Роден e през 1982 г.
- Работил 10 години в софтуерната индустрия
- Преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури “Свети Константин-Кирил Философ”
- Преподавател в департамент “Информатика” в Нов български университет
- Интересите му са в областта на теорията на управлението, теория на вероятностите, приложна статистика, философия на науката, история на математиката
- Работи две години в Центъра за анализи и управление на рискове с Иван Костов по проекти, свързани с енергетика и иконометрия
- Участва в екип, изследващ ефектите на пандемията от COVID върху общественото здраве
- Автор на серия от статии, свързани с политическия консерватизъм и управление на риска
- Носител на редица отличия, сред които и първо място на наградите на БАИТ за 2021 г.
