Разговор за КМГ с председателя на Българската национална асоциация „Един пояс, един път“ проф. Захари Захариев непосредствено след приключване работата на двата най-важни политически форума в Пекин – „двете сесии“, за визитата на председателя Си Дзинпин в Москва и за отношенията между Китай и САЩ в контекста на последните събития, пише радио Китай.
Проф. Захариев, какви според Вас са най-важните резултати и какво е значението на проведените в Пекин „двете сесии“?
Проф. Захари Захариев: Традиционните две сесии, които се провеждат всяка година през месец март в Пекин, през настоящата 2023 г. се определят като изключително важни - както по отношение обхвата на темите, които се дискутираха, така и по отношение на решенията, които се приеха. А всички те са в контекста на състоялия се в края на миналата година 20-конгрес на ККП. Определено можем да кажем, че „двете сесии” кодифицираха политическите постановки на този конгрес. До голяма степен също така, можем да твърдим, че решенията, които бяха приети по време на форумите, ще определят пътя на Китай през следващите четири години.
Кои от решенията на форумите са сред най-важните от политическа гледна точка, както и в контекста на широкия международен интерес?
Проф. Захариев: От политическа гледна точка и в контекста на широкия международен интерес към двата форума, това е преизбирането на Си Дзинпин за Председател на КНР и Председател на Централната военна комисия. Другото, което е обект на множество коментари от страна на международните наблюдатели, е утвърждаването на досегашния ръководител на Шанхай Ли Цян за нов министър-председател на Китай, както и изборът на редица други ръководители на основните институции на КНР.
Според мен от особено значение в работата на двете сесии е и програмната реч на новия министър на външните работи на КНР Цин Ган. Тази реч беше очаквана с интерес, защото тя трябваше да маркира външно-политическата стратегия на страната през указания вече период. Смятам, че е много важно да подчертаем, че тази реч имаше особено значение и в контекста на публикуваните преди сесиите два основни документа – инициативи на КНР по „болния“ въпрос за изграждането на нова система за сигурност в света и китайската инициатива за преодоляване на глобалната конфронтация в резултата на военния конфликт в Украйна. Освен тази Инициатива за глобална сигурност, която предопределя до голяма степен външнополитическите активности на Китай в посочения период, в същия контекст трябва да разглеждаме и китайската инициатива за преодоляване на кризата и военния конфликт в Украйна.
Това са два взаимно свързани документа. Едновременно с това, програмната реч на новия министър на външните работи Цин Ган има изключително значение и по някои въпроси от текущата политика – имам предвид отношенията със САЩ, с ЕС и не на последно място – посоките, в които може да се очаква развитието на отношенията между Китай и основния му стратегически партньор – Русия.
В тази връзка, нека се спрем накратко върху посещението на Си Дзинпин в Москва от 20 до 22 март. Как бихте коментирали тази визита?
Напълно логично е да се вземе решението, че първото посещение на Президента на КНР Си Дзинпин в чужбина, след преизбирането му, да бъде именно в Москва. Формулата за „всеобхватно стратегическо партньорство“ между двете страни е сама по себе си уникална за световната дипломатическа и политическа практика и въвежда в международен политически оборот не само едно ново понятие, но и съдържа съвсем нови практически измерения в две основни насоки. Едната от тях сочи, че отношенията между двете страни ще се развиват така, че да обхванат абсолютно всички сфери от живота и от международните взаимоотношения. Едновременно с това, обаче, неслучайно, тази формула, освен че включва термина „всеобхватна“, съдържа и прилагателното „стратегическа“. Тоест, тя не е конюнктурна, не е ориентирана за ограничен период от време, а се превръща в определяща ос във визията на двете страни за развитието на международните отношения през 21 век.
Казвам това, защото главният сигнал, който това посещение на президента Си в Русия носи, е, че вече е налице вторият полюс в нарушената след рухването на СССР световна популярност и че светът трябва да приеме този факт като определящ за международните дела.
Не случайно се спрях на приетите в навечерието на „двете сесии“ два документа – Инициативата за сигурност и Инициативата за преодоляване на войната в Украйна и стабилизирането на международните отношения, тъй като това ще бъде до голяма степен и определящата тема в разговорите между президентите на двете страни.
Веднага трябва да отбележим и факта, че в изявлението на министъра на външните работи на Китай беше подчертано, че тази визита ще бъде съпроводена и с осъществяването на консултации между президентите на Китай и на Украйна. В този смисъл, можем да очакваме, че тази визита трябва да донесе и известна надежда, че в близко бъдеще може да има решение на този, вече глобален, конфликт. Появява се надежда, че бихме могли да обърнем руслото на развитие на международните отношения към ожесточаване на „студената война“ в обратната посока – тази на диалог и конструктивност, включително и по отношение на общата политика на Запада срещу Русия. Това има огромно значение за целия свят, но веднага бих искал да кажа, че тези инициативи и усилията на Китай в тази посока, са непосредствено свързани и със състоянието и перспективите за развитие на китайско-американските отношения.
В тази връзка, появиха се информации, че предстои онлайн разговор между Си Дзинпин и Джо Байдън, след визитата на китайския председател в Москва? Моля коментирайте накратко отношенията между Китай и САЩ в настоящата ситуация?
Проф. Захариев: Определено мога да кажа, че нещата до този момент не са особено оптимистични, защото – при наличието на добри и позитивни сигнали от страна на Пекин към Вашингтон, точно обратното се наблюдава в другата посока – от Вашингтон спрямо Пекин. Доказателство за това е планираното посещение на съвместна делегация на представители на Републиканската и на Демократическата партия в Конгреса на САЩ в Тайван.
На този етап като че ли позаглъхна първоначалната идея за посещение на президента на Тайван в САЩ и разговорите й с новия председател на Камарата на представителите. Спомняме си, че първоначалната идея беше точно обратната – че новият председател на Камарата на представителите ще посети Тайпе. Тоест, сега има известно „смекчаване” на позицията на Вашингтон в тази посока, но самият факт, че твърдо се върви през април към посещение на тази съвместна делегация на Конгреса на САЩ в Тайван, показва, че едва ли в близко бъдеще можем да очакваме обрат в китайско-американските отношения. Цялата отговорност, както подчертава и Китай, пада върху правителството на САЩ. Едновременно с това се очакват и някои нови допълнителни ограничения и разширяване на санкционните списъци на Вашингтон по отношение на икономическите връзки между САЩ и Китай. Ситуацията не изглежда добре, не толкова от гледна точка на отношенията между САЩ и Китай, колкото и за цялостната атмосфера на несигурност в световен мащаб. В този план лично аз не съм особено голям оптимист и мисля, че засега нещата не са тръгнали напред в положителна посока на възстановяване климата на доверие и на диалог в широк международен план. Той дава своето негативно отражение, както на ниво двустранни връзки и санкционни политики в международните отношения, но влияе отрицателно и върху възможността по никакъв начин да не се позволи военният конфликт в Украйна, който на практика вече прерасна – условно казано – в конфликт на Запада срещу Русия, и от там спрямо Изтока, да доведе светът до ръба на катастрофата от термоядрен конфликт.
Усилията, които Китай предприема в тази посока са изключително важни, защото те сочат потенциални възможности за възстановяване хармонията в международните отношения, на базата на китайското виждане „че всички сме в една лодка“ и от всеки един от нас зависи доколко устойчиво ще плава тази лодка в бурното море на сериозните, цивилизационни глобални предизвикателства на нашия свят.
