Партиите разбраха - с над 3% дефицит няма да има стабилно правителство, казва икономистът от Института за пазарна икономика
Още акценти:
- Нормализиране на ДДС чакаме отдавна, но не си представям как ще се въведе данък “свръхпечалба”
- Като изтъкваме ръста на средния доход, да сме наясно, че голям дял там всъщност
е на ударното повишение на пенсиите - 70% през 2022 г. спрямо 2020 г.
- 38% ръст на цените на млечните продукти и яйцата е притеснителен
- Не очаквайте спад на цените до края на годината
- В сегменти като млечни продукти, яйца, изглежда, има проблеми с пазара и
конкуренцията
- Служебното правителство ще изготви бюджет за 2023 г. с дефицит 3%, но постижим ли е той, г-н Николов?
- Дефицит от най-много 3% не само че е постижим, но и трябва да е задължителна цел на всяко бъдещо правителство, което иска да управлява повече от няколко месеца.
Не е само въпрос на членство в еврозоната, въпреки че неспазването на който и да било от критериите от Маастрихт би означавало поредно забавяне в изпълнението на тази дългосрочна цел. Дори по-важно е поддържането на стабилни публични финанси, което е гарант за стопанската стабилност на страната, включително и от гледна точка на възможността да посрещнем бъдеща криза с фискално пространство за мерки и подпомагане, където се налага. Балансирането на бюджета ще бъде плод най-вече на свиване на обема и обхвата на извънредните мерки, както и оптимизиране на разходите.
Партиите, които си го поставят за цел в остатъка от кампанията, имат какво да спечелят - видяхме ясно колко остро реагира както обществото, така и експертната общност на каквато и да било идея за влошаване на бюджетните условия, промяна на курса към еврото или други подобни. Не че това изглежда изобщо възможно, с оглед на икономическите реалности, но отзвукът беше изключително показателен.
- Необходимо ли е затягане на коланите и добри ли са мерките, за да се съберат още 6 млрд. лв., обявени от финансовия министър Росица Велкова?
- “Затягане на коланите” може да означава много неща - свиване на разходи или ограничаване на ръста им. Най-вероятно през 2023 г. няма да видим повишения на социалните разходи, сравними с увеличенията на пенсиите от миналата година.
Що се отнася до мерките - нормализирането на ДДС чакаме отдавна, ниските ставки бяха въведени като антикризисна мярка в отговор на конкретни стопански условия, които вече не съществуват, и отпадането им е логично.
По-скептичен съм към въвеждането на понятие за “свръхпечалба” - много е трудно дори дефинирането на такава, камо ли приложението. От гледна точка на пазарната икономика е много странно това - държавата да смята, че някой печели твърде много, и съответно да го наказва, като социализира част от печалбата му. По тази причина и не си представям как ще види свят тази мярка.
- НСИ отчете 16% инфлация през февруари спрямо февруари 2022 г. и 0,8% спрямо януари - има ли сигнали, че инфлацията забавя темпове?
- По всичко личи, че вече сме задминали пика, който беше през есента на 2022 година. В никакъв случай обаче не можем да твърдим, че покачването на цените се забавя особено бързо, а и прогнозите на институциите сочат към по-бърз ръст на цените в сравнение с този, с който бяхме свикнали доскоро, през следващите няколко години. Най-добрият сигнал от последните данни е чувствително по-бавният ръст на цените на транспорта и горивата – 8% на годишна база спрямо 16% при общия индекс, тъй като този компонент се отразява рано или късно на цените на всички отделни стоки.
Повод за притеснение е обаче чувствително по-високият ръст – цели 24% за година при храните и безалкохолните, и по-конкретно 38% при млякото, млечните продукти и яйцата. Този ръст не е нечуван за последните месеци и далеч не е най-високият в ЕС, но бързо растящите храни се отразяват най-пряко и непосредствено на домакинските бюджети.
- Какви са сценариите за инфлацията до края на годината - ще има ли укротяване, може ли да очакваме намаление на цените?
- Рано или късно повишените – някои биха казали най-накрая нормализирани – лихви ще се отразят върху ценовата динамика, в никакъв случай не се намираме в ситуация на “изтървана” инфлация, която да стигне до трицифрени числа. Тук-там намаления виждаме в отделни групи стоки – през февруари на месечна база поевтиняват облеклата, падат разходите за жилища, за обзавеждане и стоки за дома, най-чувствително газообразните горива – при тях спадът е с 20% на месец.
В този смисъл тук от значение е и личното потребление, тъй като отделните домакинства се влияят по различен начин от отделните компоненти на ръста на цените. Обръщане и негативни стойности на общия индекс на потребителски цени, което би означавало и намаление на общото ценово равнище до края на годината, изглеждат малко вероятни на фона на голямата стопанска несигурност и условията на пазарите на редица суровини.
- Какви са причините - външни и вътрешни за тези високи темпове на инфлацията?
- Както винаги е комбинация. През 2021 г. говорихме най-вече за влиянието на отложеното потребление в хода на корона кризата и натиска на по-високите доходи, съчетани с въздействието на плановете за възстановяване на европейско ниво. Към това през 2022 г. се добавиха и шоковете на енергийните пазари, и голямото повишаване на несигурността след началото на войната на Русия в Украйна. Тъй като последните месеци фокусът е върху храните, редно е да се запитаме дали в определени сегменти няма проблеми с функционирането на пазарите и конкуренцията. При някои от тях - споменахме маслата, яйцата, млечните продукти – цените у нас не от вчера са над средноевропейските, което сочи към проблеми със самия пазар. Тук, разбира се, единствено подробно разследване би могло да установи със сигурност дали това е вярно, или други фактори ограничават достъпа.
- При положение че има сериозно увеличение и на доходите, защо според НСИ голяма част от домакинствата твърдят, че не са го усетили?
- Тук проблемът идва от ползването на средния доход – значителна част от неговия ръст идва от ударното повишение на пенсиите, които по данни на НОИ са със 70% по-високи в сравнение през 2022 спрямо 2020 година. Тоест пенсионерите имат значително по-високи доходи и съответно покупателна способност, но при тях новият доход стига най-вече за догонване на натрупаното още преди корона кризата поскъпване на стоките и услугите от първа необходимост, което означава, че те надали се чувстват забогатели – по-скоро отново могат да си позволят фундамента.
При работещите пък имаше постоянно гонене между ръста на заплатите и инфлацията, с други думи, тяхната покупателна способност остава, общо взето, същата. Вероятно запитаните домакинства интерпретират ръст на доходите като възможност да си позволяват повече стоки и услуги, което за много от тях просто не е вярно.
- Въз основа на наблюденията на Института за пазарна икономика на доходите и цените в различните региони на България - може ли да се каже, че инфлацията се усеща по различен начин според това къде живееш на територията на страната?
- За съжаление, българската статистика не следи ценови равнища на поднационално ниво – можем с голяма сигурност да допуснем, да речем, че храните в Търговище са по-евтини от тези в Пловдив, но не знаем с колко точно. Надали обаче има региони в дефлация, тъй че можем доста уверено да твърдим, че по-бедните части на страната – дунавските общини, районите по границата със Сърбия, планинските общини – понасят повече щети заради общата си по-ниска покупателна способност. Това отново, разбира се, ще е вярно за работещите – ръстът на пенсиите е равностоен, независимо дали конкретният пенсионер е от Варна, или Монтана. Като цяло анализ, който да стъпва на стабилни данни на поднационално ниво на толкова текущи и динамични процеси като инфлацията, се прави трудно.
CV
- Роден е на 28 август 1990 г. в София
- Завършил е НГДЕК “Константин-Кирил Философ”
- Завършил е Варшавския университет и има магистратура по сравнителна политология от Университета в Тарту, Естония
- Работил е като репортер международник в “Дневник”, анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество
- От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика
