- Едва ли ще знаем победителя на вота дори вечерта на 2 април
- Вече не е толкова лесно нова партия да излезе на сцената след това, което се случи с ПП и ИТН
- Едни и същи сценарии за изхода от вота чуваме от колегите ви - реми за двата големи опонента, спор за третото място, пак без мнозинство, кроежи за експертен кабинет, кабинет на малцинството, “някакъв кабинет до местните избори” и тогава 6-и предсрочен вот заедно с кметския. Показват ли нещо по-различно резултатите от последното проучване на “Тренд”, г-н Ганев?
- Ако няма някакво голямо събитие в рамките на оставащите две седмици от кампанията, което да наклони рязко везните към една от двете големи формации, вероятно няма да знаем победителя от вота дори вечерта на 2 април. Разликата към днешна дата е толкова малка, че няма смисъл дори да се коментира. Но кой ще е победителят, е важен въпрос по две причини: първо –
победителят ще има психологическо предимство
и по-високо самочувствие, и второ – ще вземе първия мандат. На следващата стъпка обаче се озоваваме в ситуация, която няма да е много по-различна от тази в последното Народно събрание. Нито една партия няма да е близо до мнозинство. Всъщност с голяма доза вероятност нито една формация няма да има и 80 народни представители. От това следва тежък преговорен процес, а изходът от него – неясен. Аз лично не виждам някаква сериозна промяна в политическата ситуация в последните 6 месеца, която да предполага, че при наличието на същите партии в парламента със сходна тежест, това ще доведе до решение на политическата криза.
- Спор има и за третото място - между ДПС и “Възраждане”. Какво развитие очаквате там?
- ДПС ни е известна величина. Резултатът им ще е доста близък до този от последните избори. Последното проучване на “Тренд” показва, че “Възраждане” диша във врата на ДПС, но с уточнението, че
движението има по-голям потенциал за вот от чужбина,
отколкото партията на Костадинов. А всички социологически проучвания се правят на територията на страната и не отчитат тези гласове.
- Чуха се прогнози, че съставянето на мнозинство след вота е зависимо от малките партии. Какви са вариантите?
- Теоретични варианти сигурно има, но тази перспектива изглежда доста мъглива, и то най-вече, понеже не е ясно колко, кои и въобще дали някоя от по-малките партии ще успее да прескочи бариерата за влизане в парламента. Ключови за тях са оставащите две седмици от кампанията. При силен финален спринт на някоя от тях шансовете им ще нараснат. Но да твърдим, че някоя от тях ще реши политическото уравнение, ми се струва пресилено.
- БСП според вашето проучване, е твърдо пета. Там забелязвате ли определена динамика?
- На тези избори БСП ще продължи тренда си от последните 4 избори, а именно на всеки следващ вот да има по-нисък резултат от предишния. Този път причината е появата на “Левицата!”. Гласоподавателите на новата лява формация са бивши червени избиратели. Подобен тип конкуренти в лявото пространство БСП е имала и преди, но ми се струва, че имаме качествено различна ситуация. Досега всички нови проекти вляво, общо взето, се опитваха да покажат, че всъщност те са готината и модерна партия вляво, а БСП е ретроградна и не може да отговори на новите предизвикателства.
“Левицата!” обаче не къса пъпната си връв с БСП,
а напротив, тя претендира да е автентичната БСП, легитимният представител на червените в страната. И това явно дава определен резултат. Твърде много знакови лица за червеното пространство вече не са в редиците на БСП, а част от тях намират място в “Левицата!”. Това няма как да не личи и за традиционния избирател на червената партия.
- Проф. Константинов прогнозира 2,8 -2,9 млн. пред урните на 2 април срещу 2,6 млн. на 2 октомври. Според данните на “Тренд” изгледите какви са?
- Има три фактора, които ще влияят на активността на предстоящите избори в различни посоки. Първият е хартиената бюлетина, която ще върне около 150 хиляди души в изборния процес, които не упражниха правото си на глас заради технологичната дистанция, която имат с машината.
Вторият фактор е общата политическа умора. Това са 5-и парламентарни избори за 2 години. Освен това не се вижда решение на политическата криза. У голяма част от хората
усещането е, че тези избори са междинно преброяване,
че редовен кабинет пак няма да се състави, и че ще се ходи на нови избори през есента. Това ще натиска активността надолу.
Третият фактор, който би могъл да окаже влияние и да повиши малко активността, е силно оспорваното първо място. Това несъмнено действа силно мотивиращо на големите два електората, както и на хората, които гласуват “срещу” някоя партия, защото не искат тя да спечели.
- Има оживление около позицията “Не подкрепям никого”, която на миналия вот избраха над 80 000 български избиратели, т.е. двойно повече в сравнение с предишния. Не дава ли ясен сигнал българинът за нуждата от следващ нов играч на терена?
- Сигналът е съвсем ясен - все по-голяма част от избирателите не припознават нито една формация като легитимен свой представител. И това не си личи само от високия процент на “не подкрепям никого”, а и от ниската избирателна активност. Но в ситуация на избори през няколко месеца създаването на нова партия не е лесна задача. Нямаш достатъчно време за подготовка, а достатъчно разпознаваемо лице с високо обществено одобрение, което бързо може да трансформира личния си рейтинг в партийна подкрепа, не се вижда на терена. Нещо повече – за 2 години два нови големи проекта излязоха на сцената – “Има такъв народ” и “Продължаваме промяната”. Голяма част от хората, които дадоха доверието си, особено на първите, останаха разочаровани. Няма да е така лесно скоро отново да посегнеш към партия, която познаваш само от няколко месеца.
