Цените да спаднат трайно не е самоцел - доходите на българина отиват основно за храна, казва министърът на икономиката и индустрията
Българските компании “крадат” чужди пазарни дялове, очаквам ръст от поне 2,5% на икономиката
Скептичен съм, че у нас скоро ще има завод за автомобили. Но текат преговори с производители на електрически коли
Чуждестранните инвестиции се увеличават. Географското ни положение само работи за нас - възстановяването на Украйна е възможност за България
- Кога да очакваме цените в магазините да паднат след мерките, които предприе правителството, министър Стоянов?
- За съжаление, не мога да кажа, че наблюдаваме трайна тенденция за спад на цените, но забелязваме, предполагам поради поставянето на толкова голям фокус темата и покрай проверките, че започнаха промоции. Направи ни впечатление, че миналата седмица по време на брифинга, който правителството даде по темата, веригите бяха направили намаление от 25% на всички млечни продукти. Не към това обаче се стремим, искаме траен спад. Но трябва да е ясно, че не е самоцел да се свалят цените, а да се види къде е проблемът. Защото на срещите, които правим с участниците на пазара, всеки казва, че нещо не е наред, но обвинява другия, затова започнахме детайлно проучване нещата.
От една страна, са проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Позитивното е, че в началото съотношението проверки към нарушения беше 1:1, а сега вече е под едно - при 570 проверки има 530 нарушения. Притеснително е обаче, че средно всяка втора проверка открива нелоялна търговска практика, това е много тревожно. Максимално актът за тях може да е в размер на 50 000 лв., което в крайна сметка би донесло глоба от 10 млн. лв. за всички магазини за хранителни стоки, което на фона на техните обороти не е съществено. В Европа глобите са много по-сериозни - например до 4% от оборота. Така че мислим за увеличаване на глобите. Аз съм живял в Германия и знам - там рядко се проверява, но наказанието за нарушение е такова, че всеки много внимава да не го допусне. И имайки предвид ресурсите на администрацията, това е пътят.
- Ще даде ли резултат идеята ви да се обявява пред КЗП надценка от над 25% и редно ли е да се прави?
- Това е начин да следим, без да се месим на пазара. Всеки има право да сложи колкото иска надценка, но ако тя е под 20-25%, това намалява съмнението за нелоялна търговска практика. При останалите рискът е по-голям и проверките ще са по-фокусирани.
Но нито едно от тези предложения само по себе си няма да реши проблема, с това сме наясно. Трябва комплекс от решения. Наредбата да се проследяват хранителните стоки, която се подготвя от Министерството на земеделието, е почти готова. Те са задължени да го правят и по европейски регламент, за да може да се изтегли нередна стока от пазара до 24 часа. Там важното е, че няколко регистъра, които и в момента се попълват от търговците и производителите, ще се обединят и ще се дигитализира процесът. Така ще се облекчи бизнесът административно, същевременно от този регистър ще може всички институции да си взимат необходимите данни и ще се вижда много прозрачно всичко по веригата.
Ние, още по-малко аз като министър на икономиката и индустрията, нямаме против печалбата на бизнеса, напротив. Но не, когато става дума за хранителни стоки. Особено като се вземе предвид, че фирмите получават компенсации за електроенергия в огромни мащаби, имаме паднали цени на горива, на газ - на всичко освен заплатите. И пак огромна част от доходите на много от българите отива за храна, а покачването на цените е ясно, че не е заради увеличени цени на производителите.
- Да, но в същото време потреблението не е намаляло, а напротив, покачва се. От тази гледна точка няма причина цените да падат.
- Да, това е интересен феномен. Аз съм сигурен, че търговците в момента, в който видят сигнали, че пазарът започва да пада, веднага биха намалили цените. Фактът, че ги държат високи, ясно показва, че има клиенти за тях. Но нас това не ни успокоява - хубаво е, че и с тези цени се запазва потреблението, това говори, че има хора с покупателна способност, но това не означава, че парите на всички трябва да бъдат иззети по този начин. Ние искаме да дадем информация на хората, да знаят например защо производителите на мляко се оплакват от ниска изкупна цена от 1 лев, а клиентите се оплакват от много висока крайна цена.
- Какво ще се запише в новия закон за търговия с храни, който подготвяте?
- Той трябва да регулира отношенията, свързани с търговията с храни. Много държави са счели, че все пак храните са специфичен продукт, те са от първа от необходимост и трябва да са качествени и достъпни за всеки. При нас има голяма нужда от такъв закон, защото производителите не се сдружават, кооперацията в България стана мръсна дума през последните 30 г. А на Запад има големи кооперации и те са силни, тогава преговорите стават между равни. При нас имаме страхотни големи вериги, които са много опитни и доведоха до голям професионализъм в сектора, но в крайна сметка те са много силни. С този закон трябва да се гарантира, че малкият производител няма да бъде смачкан.
- Покрай темата за храните забравихме за компенсациите за горивата. Как и откога ще се прилагат те?
- Щом сме ги забравили, цените са добре. От август, когато застъпи служебното правителство, цените са паднали с 15-20%. Компенсацията от 25 ст. за литър беше много популярна в медиите, въпреки че числата показват, че тя не е била толкова използвана - за 6 месеца са изхарчени 180 млн. лв., което не е толкова много, като се има предвид, че нямаше ограничения.
Сега от месец са в сила отстъпките за градския транспорт за деца и пенсионери. Те се поддържат с парите от свръхпечалбата на “Лукойл”. За допълнителните компенсации все още нямаме яснота с какви средства ще разполагаме. Чакаме да видим какви ще са свръхпечалбите за март, тъй като “Лукойл” започва да използва и друг петрол освен руски. Това със сигурност ще намали свръхпечалбата, защото руският е най-евтиният в момента. Но мярката за шофьори на автомобили ще е социална и ще е насочена към най-уязвимите групи до определен доход. Обсъждаме и критерии дори да нямат доход, да не са собственици на автомобили за над определена сума. Имаше и предложение да се гледа колко имота притежават.
- Започна ли да се съживява икономиката ни? Казахме, че потреблението се увеличава, но пък бруто капиталообразуването продължава да спада.
- Днес вече никой не смята, че ще има рецесия, за разлика от миналия август. Аз съм радостен, че България успя да премине по най-позитивния сценарий тази зима. Още тогава инфлацията беше най-големият проблем, но се очакваха и други показатели да се влошат, а това не се случи - безработицата се запазва на рекордно ниски нива, България е на първо място по ръст на износа за целия ЕС от 39% за 2022 г. Потреблението расте, вероятно защото миналата година много сериозно бяха повишени доходите. Да, това не е била правилната политика категорично, тъй като много наду инфлацията и затова сега виждаме и много високи цени. Но така или иначе, пазарът за момента не спада.
Освен това българските компании имат поръчки и работят много сериозно. Този износ показва, че в момента “крадем” пазарен дял на други пазари и компаниите ни се оказаха гъвкави в кризата, която разбърка веригите на доставки.
- В кои сектори се случва това?
- В автомобилостроене, индустрия, производство на машини. За IT сектора не коментирам, той си върви добре по принцип. Голяма част от компаниите в България са част от международни групи и редовно чужди мениджъри ми казват, че и по време на ковид пандемията предприятията в България са ги спасили от фалит, защото тук условията бяха по-гъвкави.
Всичко това са добри сигнали и моите очаквания са за много по-позитивен изход от 2023 г. от прогнозите на международните институции за 1,5% ръст на икономиката. Аз очаквам да е поне с 1% по-висок.
- Защо обаче компаниите не правят нови инвестиции у нас?
- Компаниите инвестират. Чуждите инвестиции се съживяват, по предварителни данни има ръст от 85% за 2022 г. Сами по себе си те са ниски - 2,5% от БВП, но ръстът е много сериозен и това все пак е в условия на война на няколкостотин километра и на политическа криза, което няма как да не води до лека несигурност в инвеститорите.
Това, което вие визирахте - брутото капиталообразуване, там има забавяне. Един от факторите е, че в момента каквато и машина да си поръчате, ще я чакате 2 години да дойде. Така беше през цялата 2022 г. Много компании искат да разширят производството си, но може би това е проблемът.
- Какви нови инвестиции очакваме у нас?
- Продължава да има много висок интерес от Германия, Австрия, Италия, Гърция. Виждаме обаче дефицит от Испания, Франция, Великобритания. Заради това и стартирах серия от събития - бях вече в Испания, където имахме инвестиционен форум, в края на този месец ще бъда във Франция.
Смятам, че България има много какво да предложи за по-отдалчените дестинации. Покрай войната, която е близо до нас, все повече става ясно колко е важно географското ни положение и то само работи за нас. Надявам се, скоро ще започне възстановяването на Украйна, а много компании отчитат това като възможност и искат да са по-близо до нея.
- Можем ли скоро да очакваме някоя конкретна инвестиция?
- В четвъртък германска компания за производство на авточасти подписа регистрация на българска фирма в Стара Загора, като планират да разкрият над 200 работни места. Друга немска компания в сферата ще купува терен в Русе.
Опитваме се и с Министерството на иновациите да подготвяме готови терени, които да предлагаме. Имаме дефицит от индустриални зони с готови терени и се губи най-много време в това да се намерят.
- По едно време много се заговори, че вече е време у нас да се появи завод за сглобяване на цели автомобили. Идва ли този момент?
- Аз лично съм скептичен по въпроса. Не защото няма интерес, преговори се водят постоянно. Но автомобилният сектор в момента преживява един тежък преход от двигатели с вътрешно горене към електромобили. От друга страна, и при тях са нарушени веригите за доставки и човек чака за нова кола от 6 месеца до 2 години. Така че не мисля, че сега компаниите мислят за откриване на нови заводи. А и в България липсва работна ръка.
Повече интерес в момента има от производители на електромобили и батерии за тях. Преговори текат с поне няколко компании - и европейски, и азиатски, но нещата стават бавно и конкуренцията е много голяма.
- А какво се случва с българския завод край Ловеч?
- Нищо. Не мисля, че нещо ще се случи и че има изобщо инициатива за това. Документацията е в Министерството на иновациите, но мисля, че щях да чуя, ако има някакво движение.
- Ще се осъществи ли проектът за ВЕИ за 1 млрд. лв. върху язовир “Огоста”, след като Корнелия Нинова видя в него втори “Джемкорп”?
- Проектът е на немски инвеститори, но вече има 4-5 други компании, които също проявяват интерес към такъв тип плаващи фотоволтаици, например върху язовирите “Кърджали”, “Пчелина”. Интересът е на компании от Франция, Турция, Китай. За съжаление, темата се използва много политически, политици се опитват да натрупат или да не загубят дивидент. Но тук нещата са абсолютно прозрачни, веднага информирахме обществеността за идеята. Ние инициирахме междуведомствена работна група, която стигна до заключението, че трябва да се направят законови промени. Те са почти готови и чакат парламента, за да се разгледат. Народните представители ще решат ще има ли в България плаващи фотоволтаици. Ние приветстваме това да се случи, защото международният опит показва, че те по никакъв начин не засягат флората и фауната в язовирите, нито пък хората и туризма. А това, което наблюдаваме, е, че много инвеститори, които идват в България, имат цели да използват възобновяема енергия и биха се позиционирали около такива места. Така че това се превръща в една необходима инфраструктура.
- Стана ли вече ясно колко са ремонтираните от държавната “Монтажи” язовири, след като сменихте ръководството, и какво се случва с останалите?
- Проблемите са, че в началото са започнали много ремонти без документация, както и че отделените средства от 500 млн. лв. категорично не стигат за над 400 язовира. “Монтажи” в момента се стремят да завършат поне това, което е започнато, с останалите средства. Не мисля, че след това ще се отпуснат допълнителни средства, така че според мен трябва с едно постановление тази отговорност за ремонта на останалите язовири да бъде снета от нас, тъй като ние не сме и собственици.
- На кого ще се прехвърли?
- На собствениците, които да си намерят средства. Много общини казват, че имат възможност.
