Първо да обоснова заглавието. Примерът е по принцип, но и конкретиката има значение. Няма как в деня на 80-годишнината от спасяването на българските евреи в праймтайма на обществената телевизия да се леят фашизоидни истерии. Па макар и юридически предизборно. Случайност, но е факт.
Сега по същество. За нелепите, смешни, обидни и дори често недопустими тези и позиции отвъд ръба на закона, излъчвани по БНТ, е ставало дума поне от 2 години, откакто изборите зачестиха повече, отколкото някои бизнесмени си сменят колите. Дискутирали сме въпроса с политолози, общественици и взискателни приятели. Единодушно е мнението, че това е недопустимо. Но се случи отново. И въпросът изобщо не стои в смисъл: като не ти се гледа, има дистанционно. И най-невинната реплика в случая е – а защо БНТ ме кара да хващам дистанционното?
Стигаме до самия закон. Тъй като реакциите в социалните мрежи прегряха, генералният директор на обществената телевизия публикува пост във фейсбук, в който обясни, че работи с материал на клиента (находчиво, въпреки че го повтаря от преди) и че такъв е законът, по-точно Изборния кодекс в неговия чл. 189, ал.3.
Аз съм убеден, че реклами за хазарт са вредни и влияят зле на податливите ни съграждани, както съм убеден, че профанизирането до крайност на онова, което наричаме партии, е убийствено вредно за демокрацията. Но и в двата случая законът го позволява.
Но дали наистина законът задължава по БНТ да се случва това, което се случва, и на което станахме свидетели в "Панорама", преди това в "Референдум", а на предишни избори със същите участници и със същото брутално поведение?
Ами не, не задължава. Но да тръгнем по веригата. Въпросният чл. 189, ал. 3 от Изборния кодекс гласи следното: „Българската национална телевизия и Българското национално радио отразяват обективно и справедливо проявите на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети, при зачитане на тяхната равнопоставеност и значимост въз основа на правила, приети от Централната избирателна комисия.“
Дотук е ясно, а и не може да бъде другояче – един закон не може да конкретизира какво да прави една медия и в кои рубрики да изпълнява неговата воля. Стигаме до тънкия момент – дали пък някое решение на ЦИК не ги задължава, въпреки очевидната му недопустимост. Очаквания отговор е не, няма. Според зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов, цитирам: „Решенията на ЦИК по този въпрос са за одобряване на споразуменията между участниците в изборите, БНТ и БНР. Те са 1717-НС и 1718-НС. От тях, обаче, няма да научите нищо, защото самите споразумения не се публикуват.“
Значи и ЦИК не задължава БНТ да кипри идиоти в праймтайма на публицистичните флагмани на обществената телевизия. Какво остава? Остава да видим какво има в тези споразумения, които не се били публикували.
Извинявайте, ръководство на БНР и БНТ, ако тези споразумения са достъпни за МИР, ДАР, ПОР, или кой ли не щеш – трябва да са достъпни и за обществото, публикувайте ги. Лично помолих Кошлуков за това. Те не са класифицирана информация, нито конфиденциални договори между страните.
Аз обаче имам едно цинично, но допустимо обяснение за тези споразумения. И то е, че големите партии са съгласни три поредни "Панорами" да слушаме безумия, за да могат на финала да изпъкнат с ораторство и позиции.
Това е само хипотеза, но тук трябва да бръкнем не в кухнята, а в долапа. А там е и тъмно, и влажно.
