Защитавам тезата, че преместването на паметника не толкова разделя обществото, колкото показва едно статукво в позициите по оста русофили-демократи, което се проявява през годините в десетки други случаи и по десетки други поводи. Този е един от тях. И ако в конкретния случай поражда напрежение, това само показва, че колкото по-бързо се приключи с това тлеещо огнище на разделение, толкова по-добре за обществото.
Да обясня защо. Слушайки дебатите разбирам, че отново сме изправени пред близо 30-годишната опасност от размиване на проблема и отлагане на процеса около премахването на паметника на Съветската армия (ПСА), известен още и като МОЧА (Монумент на окупационната червена армия). Защото отново се започна с едно вайкане и омотаване в юридически процедури, с едни тълкувания дали монументът не изразявал признателност към армията, победила фашизма (по-правилно е националсоциализма), пък дали сме били окупирани или освободени, какво ще каже областният управител и правителството (т.е. какво ще каже Радев), ама да направим допитване до народа. И разбира се култовото „сега не му е времето…“ Според Гълъб Донев – да го обсъждаме след изборите.
Обаче от 1993 година, когато е взето първото решение за премахването на паметника досега все не му е времето. И винаги има все някакви избори. Тези са петите за 2 години. А преди това, когато и да беше станало, все щеше да е няколко месеца преди някакви избори. И винаги през годините са се намирали всякакви формални поводи премахването на паметника да не се случи. Освен носталгично настроените предимно възрастни хора, заобикаля се всъщност истинската причина – дългогодишната ни енергийна (и не само) зависимост от Русия и всесилното руско посолство. Сега нямаме тези зависимости и съответно оправдания.
Признавам, че войната на Русия в Украйна ускори, катализира процеса за махането на ПСА. Но нима Русия не ни обяви за „вражеска държава“? И нима ни трябва такъв политически наркотик, за да добием смелост да премахнем този символ на комунистическата признателност? Въпросът е реторичен.
Уважаеми политици! Трябва да имате малко повече мъжество и казано на жаргон – по-здрави топки. Не може непрекъснато да искате да управлявате, защитавайки определени ценности и в същото време да не смеете да ги защитавате, за да можете да управлявате… С някои уж непопулярни действия както се губи, така и се печели електорат. Като гледам протестите пред ПСА с развети съветски знамена на хора предимно от третата възраст, най-заклетите носталгици, жалеещи по тоталитарната система не мисля, че ще ги загубите, те и без това не биха гласували за вас. Но бихте спечелили колебаещи се гласоподаватели, разочаровани от вашата нерешителност и конформизъм.
Сега мнозинството в СОС е решило с голямо мнозинство какво трябва да се случи с паметника в Княжеската градина. Нещо повече, на предстоящите местни избори се очертава още по-категорично присъствие на „Анти ПСА“ коалиция с участието на ПП в изборите. БСП, основният защитник на монумента на национално ниво, имат между 6.5 и 7.5 процента. Прибавете и „Възраждане“. Извън всякакво съмнение е какво мисли мнозинството от хората, изпратили техни представители в местната и централната власт.
Ще ви го кажа с конкретен пример – ако сега и политици, и общинари, и ние всички като софиянци не направим необходимото този паметник да бъде демонтиран, замотаем го в процедури и го отложим за „по-добри времена“, онзи достоен, според мен човек, който хвана един чук и разби плочата на паметника ще остане сам да ни мие срама. И ще загубите гласа му. Както и много други.
