Хартиената бюлетина ще върне 150 000 пред урните. Бонусът от вота им ще е за ГЕРБ, БСП и ДПС
Която от двете формации - ГЕРБ и ПП-ДБ излезе първа, ще предложи вариант за кабинет. Втората сила ще носи отговорността, че не е направила мнозинство
Коалицията ПП-ДБ не са стигнали сбора от резултатите си на 2 октомври, не прибавят и гласове
Не е ясно в кой лагер ще е БСП след 2 април, но сигурното е, че искат да са във властта. “Левицата!” им е сериозен конкурент
- До момента шест социологически агенции, в това число и вашата “Сова Харис”, обявиха резултати от проучвания преди старта на изборната кампания. Приличат си по това, че дистанцията между първите двама - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е малка и в рамките на статистическата грешка. За какво говори този резултат, г-н Тончев?
- Ако съберете резултатите от миналите избори на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, ще получите общо 27%, а ГЕРБ има 25%. Тоест аритметичният сбор на ПП и ДБ е по-висок с 2% от този на ГЕРБ на изборите. Това, което виждаме сега, е, че като са се събрали в коалиция, още не са достигнали своя аритметичен сбор от вота на 2 октомври. Да не говорим, че не са привлекли допълнителни гласове. Затова резултатът между двете коалиции се оказва доста близък.
- Това, че между първия и втория няма съществена дистанция, не омаловажава ли евентуална победа на 2 април на едната или другата коалиция? По-голямо значение сега има кой ще състави мнозинство и ще излъчи кабинет, нали така?
- Според мен ще има доста сериозна борба кой да е първи на предстоящите избори. А първият по правило поема първия мандат. Той ще положи усилията за някакво мнозинство, което пък да излъчи кабинет. За това има много силен натиск и към двете формации да го направят, тъй като е ясно, че без един от двата големи опонента това не може да стане. И двата са незаобиколими, независимо дали в следващия парламент ще влязат 5 или 6 партии. Така че напрежението ще е между тях. За съжаление, привържениците им са доста негативно настроени едни към други. Такива впрочем бяха и посланията на ръководствата на двете формирования, затова електоратите им са много силно поляризирани. По този начин ще е много удобно на онзи, който е първи, да може да каже, че другият не се е съгласил.
- Много се говори за експертен кабинет с времеви хоризонт до местните избори. Други варианти виждате ли?
- Според мен която от двете коалиции излезе първа, ще предложи някакъв вариант - дали ще е правителство на малцинството, или някакво експертно, или не знам какво си не политическо. Ще стане така, че вторият носи отговорността, че не се е съгласил и не е направил мнозинство. Ако се случи, разбира се.
- Любопитно също така е кой ще е на трето място - за него в проучванията си съперничат ДПС и “Възраждане”.
- ДПС има по-голям потенциал. А “Възраждане” не нараства. Те успяха да се преборят в тяхната ниша, където елиминираха всичките си противници - “Атака”, НФСБ, ВМРО. Тях всичките ги няма сега. Остана единствено “Възраждане”. И дотук горе-долу е потенциалът им - да заемат тази ниша. Поне засега не виждам перспектива да пораснат повече от това.
- БСП се озова на пета позиция, а около изборите се появиха нови-стари политически формирования в лицето на “Заедно” на Ива Митева и Любомир Каримански, на “Левицата!” около Мая Манолова и Татяна Дончева, възроденото НДСВ, ИТН... Каква подкрепа очаквате за всички тях?
- “Левицата!” има доста добър старт, поне това показват данните, които получаваме. Според мен е с шансове да прескочи и 4-процентната бариера. В тази формация влизат лица, които в годините са се разочаровали от БСП. Това засега не се отразява на подкрепата за БСП. Но да не забравяме, че сме в началото на изборната кампания. Разбира се, че те са като скачени съдове и ако се окаже, че “Левицата!” преминава бариерата, вероятно ще започне да привлича гласове и от БСП.
- Има ли значение къде ще се позиционира БСП на предстоящия вот - на предишния беше в лагера на “Промяната”, а сега отношенията с тях са дистанцирани, не е ли така?
- Не знам къде, но сигурното е, че БСП иска да е във властта. Независимо дали е статукво, или промяна. Този е сериозният напън в БСП, който държи и групата около нея. Това обаче не ги прави особено привлекателни за голяма част от левите избиратели. А в случая сега ще си имат сериозен опонент в лицето на “Левицата!”.
Колкото до “Заедно”, там експертното начало е водещо. И макар че не се определят като леви или десни, по-скоро са ориентирани към дясното и като позиции ще клонят към ПП и ДБ. Но засега сякаш нямат потенциал да влязат в парламента. За сметка на това имат потенциал да попречат много сериозно на “Има такъв народ”, тъй като произлязоха от тях и бяха водещи експерти в редиците им. Дотук правят добро впечатление, което впрочем е в ущърб на ИТН.
- Има много скепсис в прогнозите за изборната активност на 2 април – хората са уморени през 3-4 месеца да ходят до урните и да носят последствията от това върху джобовете си. Вашата каква е?
- На 2 април ще са петите парламентарни избори за 2 години и резултатите от тях, а и от нашите проучвания, очертават много ясно контурите на хората, които активно участват във вотовете. Първоначално се започна от 3,2 млн. избиратели. Взеха се много сериозни мерки за пресичане на корпоративния вот и купените гласове от страна на отговорните институции, които премахнаха и хартиената бюлетина. Така ядрото активни избиратели стигна 2,6 млн. А на последните няколко вота активността спря някъде там.
Очаквам на 2 април това ниво да се задържи с известно повишение заради връщането на хартиената бюлетина. Тя ще доведе до урните към 150 хиляди избиратели, но не повече - поне това показват данните от изследването на “Сова Харис”. За прилив на гласоподаватели над 2,7 - 2,75 млн. към урните няма признаци, поне до момента.
- Това не е ли много ниско?
- Ниско е, да. Последното проучване показа 42% гласуващи твърдо. Приливът, ако изобщо може да се нарече така, ще е от възрастни хора, с по-ниско образование, които машинното гласуване ги възпрепятстваше. И техните гласове ще са малък бонус за системните партии - ГЕРБ, ДПС, БСП.
- Остана да ви питам за чужбинския вот и дали очаквате увеличение нагласувалите с “Не подкрепям никого”, както това стана на миналия вот?
- Нямам никакви наблюдения върху тези две групи. Но мисля, че разочарованието се разпространява и в чужбина, съответно избирателната активност оттам също ще е по-ниска. Това ще се отрази и на онези, които избират опцията “Не подкрепям никого”.
- Какво ще излезе от вота на 2 април в крайна сметка - генерална репетиция за следващ през есента, както се говори, или?
- Смея да предположа, че най-вероятно ще се окажем в същата ситуация, в каквато се оказахме и на последните избори. Ще има дълги и трудни преговори между прескочилите бариерата партии за съставяне на мнозинство. А единственото възможно и стабилно мнозинство е между двете най-големи ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Ако там бъде направен компромис, което е малко вероятно, но все пак не бива да го изключваме като възможност, тогава може да се създаде правителство, което да просъществува по-дълго време, а също и парламентът.
- Кой е най-заинтересован от избори 2 в 1 наесен?
- “Продължаваме промяната” ще искат местните избори и следващите парламентарни да бъдат 2 в 1, защото нямат местни структури и за тях такъв формат ще е много изгоден. Докато при ГЕРБ е точно обратното - те ще искат на базата на силните си местни структури двата вида избори да се разминат, защото това ще им даде предимство на местния вот. Но пък този въпрос ще го решава президентът. И ще е нещо трето.
- Не очаквате ли местният вот да вдигне все пак активността при формат 2 в 1?
- Очаквам, защото хората по места ще бъдат мобилизирани в много по-голяма степен. А и много по-голям ресурс ще се отдели за този вот.
- А сегашната кампания ще прибави ли гласове и към кого?
- Не мисля, че някоя от формациите би могла да наруши съществено предварителните ни прогнози.
- На предишни избори имаше разминавания между социологическите прогнози с реалния изборен резултат. Очаквате ли това да се случи пак?
- Поне засега - не. Но кой знае...
CV
Васил Тончев е роден през 1955 г. в София.
Завършил е философия с профил социология в СУ “Св. Климент Охридски".
До 1989 г. работи в Института за изследване на младежта към ДКМС, после е научен секретар на НЦИОМ
През 1990 г. създава собствена социологическа агенция “Сова-5” (търговска марка “Сова Харис”).
До 2010 г. е председател на федерацията по биатлон, която под негово ръководство печели 1 олимпийска и 5 европейски титли.
Семеен, има три деца
