Трудно можеш да си партнираш с такава страна и ако го правиш, трябва да си подготвен за всички възможни рискове, каза евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП
Още акценти от интервюто:
- В мирния план на Пекин не се осъжда руската агресия срещу Украйна - това подсказва негласна подкрепа
- ЕС изостава от САЩ за цялостна стратегия спрямо Китай, а той не се задоволява само с доминация в Азия - демонстрира глобални амбиции
- Очаквам отговори от “Мета” кой ще модерира съдържанието в българската секция на фейсбук след новината, че това няма да се изпълнява от “Телъс”
- През 2007 г. точно на Конференцията по сигурността в Мюнхен руският президент Владимир Путин с остър тон критикува разширяването на НАТО на Изток. И оттогава сме свидетели на по-различно поведение от страна на Русия. Как изглежда светът 16 години по-късно през призмата на един от най-високите форуми за глобална сигурност?
- С тази реч Путин скъса със Запада. 16 години по-късно той реално изпълни това, за което говореше. Затова сега е важно да слушаме и да се подготвяме, когато говори Китай.
Днес светът е много по-непредвидим, отколкото си мислехме доскоро. Влиянието и тежестта на Европа са все по-малки и ако не променим подхода си, ще останем регионален, а не световен фактор. В ход са драстични и бързи геополитически промени. Китай не се задоволява само с доминация в Азия, а демонстрира амбиция и конкретни действия по цял свят, включително предлага план за изход от войната в Украйна. Държави като Индия развиват самосъзнание за суперсили.
Те използват не само нарасналата си икономическа сила, но и разхлабването на влиянието и доверието в международните организации като ООН, Световната търговска организация, договорите за взаимен контрол на въоръжението, за да се позиционират като глобален играч.
- Значи наред с войната в Украйна отношенията с Пекин се очертават като ново предизвикателство в сферата на сигурността?
- Както споменах, Европа трябва да бъде много внимателна и да преосмисли взаимоотношенията си с Китай. В Мюнхен китайският външен министър заяви, че Китай приема Тайван за част от своята територия. Все по-сериозни са опасенията, че това може да доведе до използване на сила от Пекин и нов военен конфликт. Това е проблем за Европа, защото би означавало сериозни търговски проблеми заради евентуални санкции към Китай, както и огромни затруднения и забавяния при производството на всякаква електроника и автомобили, защото Тайван все още е незаобиколим износител на микрочипове.
Но сигурността вече се гледа и през други призми. Войната в Украйна доведе до неочаквана мигрантска вълна в ЕС. Също така и до блокиране на износа на жито и оттам до недостиг на храна в Африка и други части на света. Много от металите, нужни за производство на батерии, соларни панели, вятърни електроцентрали се добиват в държави като Китай, Индонезия, Конго. Ако по някаква причина доставките се нарушат, това ще доведе до огромни проблеми за Европа, защото ще трябва да променяме енергийната си стратегия отново, както направихме след спирането на газа от Русия през 2022 г. Миграцията към Европа продължава да е гореща тема също.
- Именно заради бързо променящия се свят стои въпросът като какъв трябва да възприемаме Китай - като партньор или като конкурент?
- Европа изостава от САЩ по отношение на цялостна стратегия за отношенията с Китай, която да включва и различни сценарии. Ако допреди няколко десетилетия Китай трябваше да се разгледа само от търговско-икономически аспект, днес това не е достатъчно. Китай е основен глобален играч, и то все по-амбициозен, в сферата на технологиите. Не говорим само за крайни продукти и услуги, а за технологична инфраструктура и редки природни материали, от които има нужда всяка технологична компания по света.
От една страна, е нужно в ЕС да се преглеждат китайските инвестиции, защото често тяхната скрита цел е да се присвои дадена измислена в Европа технология и после да се използва масово за китайско производство, което да задуши икономически европейския оригинал. Китайското разбиране за преборване с конкуренцията не се базира на европейското разбиране за по-висока ефективност на производството или по-добър продукт. В ключови сектори като технологиите държавната намеса е пряка, почти неограничена и невинаги лоялна само и само да се осигури глобално предимство на китайската компания.
Трудно можеш да си партнираш с такава страна и ако го правиш, трябва да си подготвен за всички възможни рискове.
- След дълго мълчание Пекин представи и своята концепция за мирен план в Украйна. Какво смятате за него?
- В този план Китай не казва най-важното, което Украйна и Западът искат да чуят – да осъди руската агресия. Докато мълчат по този въпрос, което подсказва негласна подкрепа за нападателя, посланията на Пекин не могат да доведат до реална промяна в ситуацията в Украйна. Ако Китай се произнесе срещу руската агресия, това ще е много силен знак в Кремъл, че не могат да разчитат на никого освен на себе си, и може да доведе до по-голяма готовност за спиране на войната.
Самият план на Китай, състоящ се от 12 точки, е по-скоро насочен към САЩ и Европа с призиви военните блокове да не се разширяват и да се преустановят санкциите.
- Въпреки че Русия не бе поканена, на срещата в Мюнхен са присъствали представители на руската опозиция и гражданско общество. Кои присъстваха и как виждат те ситуацията година след войната?
- Има почти пълно единодушие, че санкциите работят и намаляват способността на Русия да воюва и развива икономиката си. Общото мнение от двете страни на Атлантическия океан е, че категоричната подкрепа за Украйна, в това число военна помощ, трябва да продължи. Европа не може да си позволи Русия да победи.
В Мюнхен бяха бившият световен шампион по шахмат и виден критик на режима на Путин – Гари Каспаров, дъщерята на убития руски опозиционер Борис Немцов – Жана Немцова, основателката на най-старата руска правозащитна организация “Мемориал” – Ирина Шчербакова. Хора като тях ни помагат да разберем мисленето и динамиката в руското общество, но и сред държавния елит. В разговорите, които съм имала с Гари Каспаров, се опитвам да разбера как най-ефективно европейците можем да помогнем на хората в Русия, които искат да живеят свободно – без война и санкции, без авторитарния режим на Путин.
- Според доклад на Европейския съвет за външна политика Западният алианс остава обединен в подкрепата си за Украйна, но страните извън него предпочитат бърз край на войната, дори ако това означава Украйна да отстъпи територията си на Русия. Това разминаване в очакванията до какво ще доведе в краткосрочен и дългосрочен план?
- Тази тенденция я наблюдавам от самото начало на войната. Но реалността е, че в момента все още няма разговор как може да изглежда мирът. Русия не показва никакво желание да седне на масата за преговори. Разговорът за мир може да започне само когато Русия го поиска и покаже, че е разбрала, че с агресия не може да спечели.
Западът не може да допусне Украйна да загуби, защото европейските лидери осъзнават, че нашите държави ще са по-слаби във всяко отношение, ако Украйна загуби. Много неща, които само преди година изглеждаха невъзможни, днес се случват. Никой не вярваше, че Украйна ще издържи на мощната руска атака толкова дълго, никой не си представяше, че Германия ще започне да изпраща свои танкове да воюват. Така че аз смятам, че в Европа, с изключение на няколко държави, сред които България, има много ясно разбиране какво се случва и какво трябва да се направи. Историята се помни добре, старите грешки няма да бъдат повторени.
- Ролята на социалните мрежи се увеличи след началото на войната. Имаше ли представители на социалните медии на конференцията?
- В социалните мрежи се води не по-малко организирана и ожесточена война от Кремъл. Те полагат огромни усилия да манипулират обществата в Европа и по този начин да ги накарат да окажат натиск върху своите правителства да не изпращат оръжия и помощ на Украйна. Този сценарий сработи в България и доведе до срамната ситуация, в която правителствата на Кирил Петков и служебното на Румен Радев не изпратиха военна помощ на Украйна.
В Мюнхен и Давос продължих разговорите си с представители на собственика на фейсбук – “Мета”, които се ангажираха да направят разяснителна кампания в България как работи модерацията във фейсбук. След новината от последните дни, че модерирането на български вече няма да се изпълнява от “Телъс”, ги попитах дали това е вярно и кой ще отговаря отсега нататък за българската секция. Очаквам отговорите им, за да продължим действията по подобряване на модерацията.
- А приоритетите от конференцията по сигурността в Мюнхен съвпадат ли с тези от Международния икономически форум в Давос?
- Това са двата стратегически форума, които чертаят основните приоритети в сферата на икономиката и сигурността. На тях се оформят основните приоритети, които демократичният свят си поставя в следващите години.
От европейска гледна точка трябва да си дадем сметка, че почти всички, проблеми, пред които сме изправени – война, енергийна криза, инфлация, политическа нестабилност, се коренят в опитите на Русия да дестабилизира Украйна и Европа. Затова през 2023 г. основната ни задача трябва да е да се опитаме както можем да подкрепим Украйна, за да победи. В противен случай проблемите ни ще се задълбочат. Колкото по-бързо войната приключи с изтегляне на руските части от територията на Украйна, толкова по-предвидима ще е политиката на Европа във всяка една сфера – политическа, икономическа, социална.
CV
Ева Майдел е родена през 1986 г. в София
Бакалавър по международни отношения в университета “Джон Кабот” в Рим
Специализира в Харвардския и Оксфордския университет
От 2014 г. е евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ
Член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект
Заместник в комисията по икономически и парични въпроси
