- Най-тревожният проблем у нас е с насилието, затова трябва децата да се учат от малки, че има неприкосновеност на тялото
- Вече има изисквания и за това как да изглеждат мъжете - в това половете са изравнени
- Нашето общество е много незряло - ние културно приличаме на страна от Латинска Америка, а не на Франция
- Ако акцентираш върху екстериора, значи нямаш нищо вътре в себе си
- Предаването “Ергенът” отново предизвика полярни реакции - 20-25 жени се борят за един мъж. Какво ни казва самото предаване, г-жо Радева?
- Нищо особено не ни казва. Хубаво е да има такива дебати в обществото, защото само по себе си е принос да предизвикаш хората да разсъждават по теми, като взаимоотношенията между мъжете и жените. Първо, това е любопитно, и второ, може да бъде и възпитателно.
Самото предаване според мен обаче не цели нито да възпитава, нито да внушава морални критерии или ценности. Има задачата единствено да забавлява. В този смисъл то предизвиква интерес в момента, в който стане дискусия, а както знаем, провокацията е част от шоуто.
Априори такъв формат, меко казано, ме отвращава. Аз съм социолог и имам интерес към обществените процеси, но в самото шоу няма нищо естествено. Всичко е изкуствено по презумпция.
- В буквален и преносен смисъл...
- Точно така. Няма нищо общо с каквато и да е социална ситуация. В живота такива неща не се случват. Те са изкуствено създадени от самото начало докрай. Дори не влизат в категорията експеримент, защото ситуацията е толкова неестествена, че се стига до някаква доста пошла режисура. Тя тръгва от това, че се подбират уж характерни девойки, които уж трябва да представят съвременните български жени. И разбира се, тук конфликтът е неизбежен, защото, ако съвременните български жени са вкарани в такова шоу, те няма да предизвикат определен интерес. Ще изглеждат твърде средни и в този смисъл няма да правят шоу. И цялата изкуственост започва от самата идея на формата, после минава през много изкуствения подбор. И накрая създателите са принудени да вкарват в устите на тези девойки изкуствени реплики. Този тип формат напълно излиза от идеята за реалити формат, защото не отговаря на действителността. Тук става дума за един лошо скалъпен театър. И е ясно, че там се отива по две причини - за пари или за слава. Според мен момчето е там заради високия хонорар, а момичетата преследват идеята за известност. Но тъй като са млади и неопитни, те не знаят, че тази известност както бързо се създава, така бързо изчезва. И тя за нищо няма да им послужи.
- Това предаване отразява ли идеала за красота, или обратното - произвежда го?
- Нито отразява, нито произвежда. Въпреки че така нареченият идеал за красота е нещо, към което се стремим, той се променя с различните епохи. И носи относителността на обществените взаимоотношения, които са в непрекъсната динамика.
Ако вземем идеала за жена в античната епоха, ще видим, че се различава много от идеала в момента. Същото важи и за Ренесанса. Всяка епоха произвежда някакви модели, към които се придържа.
Част от конфликтите, които виждам, са генерационни. По-възрастното поколение е привързано към стандартите на собствената си епоха. А в съвременната епоха пластичната хирургия стана масово достъпна, все повече хора прибягват до нея и е доказано, че това води до пристрастяване. Но има обратното - колкото повече виждаш напомпани устни, толкова повече почваш да свикваш с тях и да ги приемаш като част от нормата.
Прави ми впечатление, че ако преди акцентът върху външните атрибути повече се придаваше на жените - че жените трябва да изглеждат по определен начин, а мъжете може всякак, сега в това отношение двата пола са много изравнени. Има силен акцент както върху екстериора на жените, така и върху този на мъжете. Тоест идеята как да изглеждат мъжете, започва да оказва все по-силно влияние. Това, което наистина ме възмущава, е унизяването на жената в България. “Ергенът” принизява женското достойнство и се учудвам, че феминистките организации не са въстанали. Развикаха се по темата за “джендър идеология”, която въобще не съществува и беше измислена от политиците, а не въстанаха срещу един откровено сексистки формат, който произвежда неравнопоставеност - някакви жени да преследват един младеж. Това е унизително за самите тях, да не говорим за гледащите предаването.
Най-много ме е страх, че малки момченца и момиченца почват да очакват това по-нататък в живота си. Това е откровена дискриминация спрямо жените, а тъй като жените са все още в догонваща ситуация по отношение на социалното равноправие на половете, аз намирам този формат за откровено обиждащ жените, както и че нашите феминистки движения дремят.
- А всъщност този тип предавания не са ли реалност, защото пазарът това иска? Ако сравним снимки на българската жена по време на Царство България, после по време на социализма, после през 90-те до наши дни, ще видим, че вулгарната голота или красота се отприщва точно във времената на прехода.
- Нека тогава да погледнем страни, които са доста по-пазарно развити от нас - Франция, САЩ, Великобритания и т.н. Къде има такова нещо? Аз съм участвала в международни проекти още по времето на комунизма. И едни колеги французи ме попитаха защо сякаш момичетата в София са гримирани като проститутки. Това съществуваше още по времето на комунизма. Питала съм се дали това не е свързано с твърде патриархалната култура. Или може би защото тогава ни липсваха много средства за изразяване - като не си бил свободен да си избираш полето на труда, къде да живееш, къде да пътуваш, и си търсиш начини да се изразяваш по един различен начин. И като дойдоха тези години, в които вече повече хора имаха възможности, то се отприщи безконтролно. Но нищо не се ражда просто ей така - всичко си има постепенни натрупвания. Нашето общество е много незряло в много отношения и има на какво да се учи. Ние културно не приличаме на една държава, да речем, като Франция, а на страна от Латинска Америка, където също има преекспониране върху женските и мъжките атрибути. Във Франция е изключително рядко да видиш по улиците някоя като нашите момичета. Защото се смята, че ако акцентираш върху екстериора, значи нямаш нищо вътре в себе си. Това говори, че нямаш доверие в себе си като личност и затова се прибягва до напомпване на гърдите, устните т.н. А идеалът в Античността и Ренесанса е хармония между тялото и ума. Тук трябва да кажем, че в противовес на цялото нещо се дава възможност за социална дистанция - веднага се разграничават хората, които казват: “Аз се гнуся от това.”. И ако погледнем българските интелектуалки, те много рязко сложиха тази граница.
- Често чуваме критиката, че такъв тип жени налагат красотата си. Но въпросът е ние кого и защо хулим - как се реши, че тези 25-годишни момичета налагат нещо, а не например, че са следствие на това, което ние като общество сме им дали?
- То е ясно, че този акцент върху външността си има психологически причини. Със сигурност тези момичета не са виновни, че са усвоили подобно отношение към собственото си тяло. Това се смята и за автонаказание, защото е свързано с това, че искаш да се промениш, защото нещо не те удовлетворява. Трябва нещо да направиш със себе си, защото си лош. Както като си бил малък и са те наказвали, защото си бил лош.
В този смисъл подобен страничен ефект може да ни накара да се замислим какво провокира момичетата да правят такива неща. Но колко пък хора биха се замислили и колко от тях биха приели нещата за чиста монета. Това е истинският проблем - че голяма част, особено от младите, могат да го приемат за приемлив модел на социално поведение. А това предаване е проводник на откровен сексизъм. А тези, които говорят за “джендър идеология”, мечтаят за такъв тип отношения, което е много страшно.
- Тоест налива се вода в мелницата на консервативните кръгове?
- Разбира се. При всяка обществена промяна има социални групи, които се възползват от промяната, искат да я има, промотират я и т.н. Има и такива, които губят от тази промяна, съответно се опитват да сложат прът в колелото. И понеже съвременната жена в пост индустриалния свят става все по-независима и с по-голяма власт в обществото, естествено, че консервативни слоеве ще търсят всякаква форма да се противопоставят и да я принизят.
- Като социолог според вас какви са проблемите пред съвременната българска жена - различават ли се от тези на средноевропейската жена?
- Трудно е да се говори за средноевропейската жена, защото дори ако видим в проучванията на “Евробарометър”, има много големи разлики между различните страни. Във всяко едно общество, ако надникнем в различни прослойки, може да видим много контрастни позиции, защото самата социална среда предопределя характера на отношенията между мъжете и жените. Но най-тревожният проблем у нас е проблемът с насилието. Затова трябва да се използват всички форми, които промотират равенството между мъжете и жените, както и неприкосновеността на собственото тяло. От най-ранна възраст трябва да се учат децата - момченца и момиченца, че има неприкосновеност върху тялото. И ако някой те докосне неправомерно, нежелано или упражни насилие, веднага трябва да сигнализираш на най-близките си хора, че подобно нещо се случва. Дори в уж много развитите общества като американското избухнаха поредица от скандали, и то в елита на това общество, като например процеса срещу Харви Уайнстийн.
CV
Мира Радева е родена във Варна
Магистър по социология в СУ “Свети Климент Охридски”
Доктор по социология от 1986 г. Доцент
Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг
Специализира политически науки във Франция и в Университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт”
Автор е на книга за общественото мнение в годините на прехода. Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”
