В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.
Този път ви представяме Институт за развитие на публичната среда. Усилията на екипа на ИРПС са насочени към разработването и прилагането на механизми за отчетност на публичните институции.
От политическите формации и отговорни институции се очаква да работят за мащабна и детайлна информационна кампания за “премахване на страховете” сред избирателите, казва Ива Лазарова, изпълнителен директор на Институт за развитие на публичната среда.
- Г-жо Лазарова, вие сте част от екипа на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) от 2007 г. ИРПС се занимава с наблюдение на изборния процес и работата на депутатите. Разкажете повече за вашата работа?
- ИРПС е организация, учредена през 2003 г. в обществена полза, a усилията ни са насочени към разработването и прилагането на механизми за отчетност на публичните институции. В последните 12 г. работим по темата за изборния процес в цялост. Стремим се да защитаваме избирателните права на гражданите и да посочваме рисковете от порочни практики пред изборния процес. А в изборния ден
чрез мрежа от доброволци - независими наблюдатели, проследяваме какво се случва в секциите
в страната и чужбина. С анализите си целим да подкрепим експертния дебат в сферата на изборното законодателство и процедури.
- Кои са най-големите трудности, които могат да се появят на парламентарните избори през април?
- Предизвикателствата в организирането на процеса сега са свързани с работата на изборната администрация в секциите и колко подготвена ще е тя, за да бъдат отчетени коректно гласовете на избирателите. Именно администрацията е лицето на изборния процес и от нейната адекватна работа зависи доверието в него. Също така политическото говорене по оста машини-хартии ескалира в непрестанни обвинения за манипулации на вота. Не бива да забравяме обаче, че именно партиите, които са превърнали технологията на гласуване в основна реторика на предизборните си кампании, излъчват членове в секционните комисии. Всяка една от парламентарно представените партии ще има свои активисти в секциите в страната и чужбина. С постоянните си обвинения за манипулиран и контролиран вот политическите формации обезценяват усилията на техните симпатизанти. Не на последно място по този начин се намалява и доверието на избрания след това парламент.
- Какви бяха най-честите нарушения, които открихте на последните избори през октомври 2022 г. и как може да се избегнат те през април?
- Нарушенията, които наблюдавахме на изборите миналата година, бяха предимно административни и процедурни - на някои места секциите бяха отворени по-късно, на други липсваха указателни табели и материали например. Но в никакъв случай това не означава автоматично, че изборната администрация е по правило недобронамерена.
Трябва да отбележа, че административните нарушения често се повтарят при провеждането на изборите. Тези грешки се дължат преди всичко на недостатъчно добрата подготовка на членовете на секционните комисии, закъснелите им обучения и честите промени на изборните правила.
Разбира се, това са много “по-скучни” за публиката нарушения. Те обаче са показателни за слабостите в организацията на изборния процес и за качеството на законодателните промени. Често повече внимание се обръща на акциите на органите на реда срещу контролирания вот например. Такива са на фокуса на медиите в кампаниите и обикновено се случват в едни и същи места. Следва да се запитаме на какво се дължи тази “повторяемост” на нарушенията и да се отмести фокусът от избирателите, които са подложени на натиск. Трябва да се посочат покровителите на мрежите за контрол, които работят на терен в местата в риск, и пр.
- Очаквате ли по-висока избирателна активност след връщането на хартиената бюлетина?
- Последните социологически проучвания не показват такива данни. Проблемът с избирателната активност в последните 2 г. се адресираше от партиите само във връзка с машинното гласуване. Твърденията им бяха, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват
заради притеснения от машинния вот
Именно с този аргумент беше върнато и т.нар. смесено гласуване. Все още обаче няма конкретно проучване или данни на какво се дължи намаляващата избирателна активност. Ако притеснението от машините е единствената причина за нея, то няма логика тя да спада в три поредни избора, в които не е променяна технологията на гласуване. В крайна сметка, ако хората са гласували успешно с машините поне веднъж, то всеки следващ път подаването на техния вот би трябвало да става по-лесно. Очевидно има и други причини за отлива на избиратели. Част от тях вероятно са свързани с умората на гражданите от постоянните избори, от неспособността на политическите партии да постигат компромис и да формират устойчиво управление, от пандемичната обстановка, в която се проведоха някои от изборите и др.
Продължава да стои и въпросът доколко са актуални избирателните списъци. В предварителните списъци на ЦИК избирателите са малко над 6,6 млн., а данните от преброяването на НСИ за 2021 г. показват, че населението на страната ни наброява 6,5 млн. души. Така при липса на коректна информация за общия брой на избирателите
става все по-трудно да се говори за избирателната активност без известни спекулации.
Не на последно място, трябва да се посочи и ролята на политическите партии и отговорните за провеждането на изборите институции. От всички тях се очаква да работят за мащабна и детайлна информационна кампания за “премахване на страховете” сред избирателите.
Само по този начин можем да постигнем и повишаване на доверието в изборния процес.
- Ако бяхте в парламента, какво бихте променили в изборния кодекс?
- При обсъждането на последните промени на Изборния кодекс ИРПС изпрати официално становище до Народното събрание. Предложенията в него бяха насочени към повишаване на мажоритарния елемент - чрез намаляване праговете на преференциално гласуване; реалното създаване на район “Извън страната” и определяне на мандатите в него; въвеждането на форми на дистанционно гласуване - като пощенско гласуване за сънародниците ни в чужбина и др.
Тези предложения за реформа в кратки срокове могат да допринесат за подобряване на изборния процес, особено по отношение правата на избирателите. Те са и разбираеми за широката публика и лесно могат да получат обществена подкрепа.
- Като експерт кажете - какво ще се случи с набъбващите искания за референдуми? Законът добър ли е?
- В момента сред слабостите на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са правилата за събиране и съхраняване на личните данни на гражданите, подкрепили инициирането на референдум. Знаем, че в миналото средно над 20% са били некоректните записи в подобни подписки. Ако ГРАО предостави възможност на хората да проверят дали личните им данни са използвани неправомерно, това ще е стъпка в посока към повишаване на контрола върху този процес.
Но много по-сериозно изглежда неразбирането на достойнствата на пряката демокрация от политиците, видно от употребата на
референдума като форма на политическа реклама
Парадоксално е, че инициативите за референдуми често идват именно от политически субекти, които имат представителство в парламента. Вместо да работят за цялостна реформа в рамките на законодателния орган, където трябва да търсят подкрепа за инициативите си, те използват допитванията до гражданите като удобен инструмент за натрупване на разпознаваемост и авторитет.
- Разкажете малко повече и за вашите две платформи “Аз гласувам” и “Отворен парламент”. Каква е тяхната дейност?
- “Аз гласувам” е единствената платформа в България, информираща избирателите за техните права и задължения, за съответните изборни процедури – крайни срокове, отговорни институции, подаване на жалби и сигнали и др.
Платформата предоставя данни на достъпен език
за различни групи от избиратели – граждани в неравностойно положение; студенти и ученици, и избиратели извън страната.
“Отворен парламент” представя агрегирани и визуализирани данни за работата на Народното събрание и законодателната дейност в парламента. На тази платформа публикуваме експертни анализи и коментари с фокус върху работата на публичните институции в страната, защитата на граждански и политически права, изборното законодателство, медийната свобода и др.
