- Голямото ни постижение не е на фронта, а в училищата
- С доктрината за Санстефанска България загубихме XX век, казва историкът
- Проф. Палангурски, чувствате ли се горд днес, на националния празник?
- Ни най-малко, нито човек трябва да има някакъв повод за гордост на 3 март. Националният празник трябва най-вече да обединява българските граждани. Всички да го приемат за нещо, което е неотменимо, и той да олицетворява национално единство.
В случая имаме политически наложен празник, свързан основно с един предварителен договор, който никога не е реализиран. Но най-важно е съвремието - не може един празник да бъде национален, а половината от обществото да не го приема.
Тук не става въпрос за прекратяване на празнуване на празника, а за преосмисляне на празничната система. За мен е обидното е, че празници като Съединението, като Деня на Независимостта и 24 май са по-нисък ранг от имения ден на император Александър II.
- Ваше е съждението, че санстефанизмът е политически мит, превърнал се в основата на единствената българска национална докрина, която ни коства 5 войни.
- Това е една поставена цел, която далеч надминава онова, което бихме постигнали като национално землище.
Санстефанският мирен договор надхвърля границите на Екзархията и включва територии, които не са населени с българи. Създава предпоставка за подозрение към нас от страна на европейските държави, че се стремим да реализираме проект, който не отговаря на онова, за което се бори нашето националноосвободително движение - национална държава в рамките на истинското ни етническо землище.
Това е основният проблем, който е заложен още в санстефанизма, и превръщането му в национална доктрина довежда дотам, че 4-5 поколения българи оставиха костите си по полетата на Балканите с идеята да достигнем тези граници.
Нямам против онова, което се нарича национално обединение. Въпросът беше, че поставената крайна цел надхвърляше значително ресурсите на българската държавност - ние с доктрината за Санстефанска България загубихме XX век.
- А има ли нещо символично според вас в това, че от Шипка на националния празник започва поредната предизборна кампания?
- Трагичното е, че от Шипка трябва да почват предизборни кампании, защото те трябва да започват на работното поле на политиката.
Но отново ще започнат крайните противопоставяния, а е дошло време за обединение. Неслучайно през есента направихме конференция, в която участваха исторически катедри от всички университети и от Института по история на БАН. Предложихме статуса на 3 март леко да бъде изменен в официален празник и да се ориентираме към онзи, който не противоречи на никой от възгледите на българите - 24 май.
- А какво се случи с това ваше предложение?
- Внесохме го в парламента. Тръгна към комисията по образование, но парламентът за пореден път се разпадна. Вероятно ще трябва да започнем от нула административната атака след конституирането на следващия парламент.
- А не мислите ли, че за национален празник трябва да се търси дата, свързана с героизъм?
- Аз не съм против подвизите и великолепното поведение на нашите деди по фронтовете. За мен най-голямото постижение на българите обаче е в полето на културата. При 98% неграмотност на една нация в средата на XIX век, в началото на XX век тя е сред най-грамотните в Европа. Ако това не е подвиг, ако това не е успех, не знам кое е!
В крайна сметка бъдещето е на интелектуалния труд. На европейския и световния пазар ще успеят онези нации, които се придържат към системата на образование.
Нации, които не приемат идеята, че трябва да има модерно и качествено образование, и не вложат усилия в него, ще изостават бавно и постепенно и ще преминават в периферията на световната икономика.
Всъщност, когато Европа и Америка обясняват на своите граждани през XIX век защо българите трябва да бъдат свободни, никой не пише нито за революции, нито за въстания. Пише, че всяко българско село е създало собствено училище без държава.
- Какво ще пожелаете на българите за националния празник?
- Да празнуват и да помнят, че националният празник няма да го има в този му вид, ако не бяха нашите прадеди. Ако не бяха се стегнали, не бяха направили национално землище, своята образователна система.
Левски го е казал: “Да приличаме на другите европейски народи”.
Визитка
Роден на 25 ноември 1961 г.
Завършил история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
Професор и преподавател в катедра “Нова и най-нова история на България” на Историческия факултет във Велико Търново
Зам.-ректор по научната дейност на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
Почетен гражданин на Велико Търново
Автор и съавтор на множество публикации, книги, учебници
