Електоралният ни пазар е отворен тип, но не се вижда потенциал за нов играч с оглед нови избори наесен
ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ ще са първи - има повече символно значение
И още акценти:
Важно е коя формация с проевропейска ориентация ще успее да мобилизира младите
Избирателната активност се вдига, когато има нов играч. Хартиеният вот няма да компенсира апатията
Стратегическо мислене с оглед на местните избори ще има и в двата лагера - и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ
Едва ли някоя от съществуващите формации би могла да мобилизира голяма част от апатичните гласоподаватели
- Последната социология на три агенции показа почти паритет между ГЕРБ-СДС и коалицията ПП-ДБ. Какво значение има кой от тях ще стане първи, г-жо Йовчева?
- Основно символно. Първият ще бъде електорален победител, т.е. ще е показал, че е най-предпочитаната коалиция сред избирателите. Това обаче не означава, че няма да бъде заобиколен от другите парламентарни формации при опити за съставяне на правителство. ГЕРБ-СДС вече са били в подобна ситуация. От известно време страната ни е в ситуация, в която първото място не гарантира участие в изпълнителната власт.
- Ваш колега неотдавна заяви пред “24 часа”, че няма как изборите на 2 април да повторят тези от 2 октомври 2022 г., защото вторият и шестият тогава сега ще са в коалиция. Какъв е вашият прочит на тази теза?
- Да, формирането на предизборна коалиция “скъси” с един ход традиционното парламентарно сътрудничество между ПП и ДБ. Въпросът е дали отново ситуацията няма да е паритет на силите, т.е. дали някой от противниковите лагери ще преосмисли позицията си. Обединението между ПП и ДБ предотвратява подобен ход от едната от двете формации. Стои въпросът къде ще се позиционира БСП - при предишните си съюзници или не. Този въпрос заедно с това дали ще има “балансираща” партия също стоят като фактори, които могат да внесат промяна спрямо изборите през октомври.
- Предизборната кампания, в която влизат на 3 март, какво ще даде или отнеме от досегашния резултат на ГЕРБ и ПП и ДБ?
- Очакванията за умора и ниска избирателна активност подсказват, че по-скоро ще гласуват хората, които активно се интересуват от политика. Обединението на ПП и ДБ ще даде преднина на формацията в София. Въпросът е как ще се развие ситуацията в останалите градове и дали ГЕРБ-СДС ще удържи позиции там. Такова интересно място е Пловдив, където скоро имаше сериозно напрежение по темата с Пловдивския панаир. Този казус получи вътрешнопартиен отзвук в ГЕРБ. Сега предстои да се види дали това ще се отрази на мобилизацията на структурата и съответно на резултата на партията.
- Казус като при двата най-големи политически опонента има и между ДПС и “Възраждане” за третото място. Какви сценарии отваря?
- “Възраждане” демонстрира много по-малка готовност от ДПС да участва или да подкрепи управление. В този смисъл колкото повече народни представители има, толкова се засилва и потенциалът за “изнудване” на тази формация по различни теми.
Имайки предвид радикалната им реторика по ключови въпроси, не може да се очаква съдействие за стратегически избори. От тази гледна точка обаче “Възраждане” все още не е незаобиколим фактор.
- БСП след конгреса е пета - там ли ще остане? И в кой лагер - на “статуквото” или на “промяната”?
- Процесите при БСП са изключително интересни. За предстоящите избори БСП се лишава от организационен ресурс, а той ще е изключително важен при една ниска избирателна активност. В идейно отношение столетницата има проблем, защото реално “Възраждане” е сериозна конкуренция за проруския вот, т.е. избирателите с проруски сантименти в голяма степен се ориентират към “Възраждане”, а не към БСП. Социалната тема пък е в голяма степен изместена към ПП, защото един от големите спорове между ПП и ГЕРБ-СДС е как да се подходи по време на криза - повече финансова дисциплина или по-щедър бюджет.
По този начин БСП беше “лишена” от две от основните ѝ теми.
- На предизборния терен изгряха “Заедно” на Ива Митева и Любомир Каримански, “Левицата!” на Мая Манолова и Татяна Дончева, възроденото НДСВ, ИТН. Откъде ще черпят гласове и какви са шансовете им да попаднат в 49-ото НС?
- Според мен шансовете не са големи. Формация с участието на Мая Манолова прескочи избирателната бариера два пъти и вероятно по време на кампаниите е успяла да създаде връзки сред определени общности, които да я подкрепят. Формацията на Ива Митева и Любомир Каримански вероятно ще разчита на контакти, изградени през ИТН.
Самите ИТН също не мисля, че имат голям шанс, биха могли да се надяват на протестен вот срещу цялата система, като използват тезата си за президентска република.
- Скептични са прогнозите за избирателната активност на петия поред за две години парламентарен вот. Но има един фактор, който би могъл да върне избиратели към урните - реабилитираната хартиена бюлетина. Колко и за коя политическа сила?
- Избирателната активност в България се вдига осезаемо, когато има нов играч. Това е видно през 2001 и 2009 година, когато се появиха НДСВ и ГЕРБ респективно. По тази причина се съмнявам, че възможността за хартиен вот ще може да компенсира апатията към изборния процес. Възможно е да предизвика интерес у по-възрастните и дисциплинирани гласоподаватели.
- Кой от днешните играчи е в състояние да събуди част от онези 60% българи, които минаха в лагера на апатичните избиратели, изморени и отегчени да ходят до урните през няколко месеца в последните две години? И очаквате ли до есента да се появи нов играч, понеже няма много време това да се случи сега?
- Не мисля, че от съществуващите формации някоя би могла да мобилизира голяма част от апатичните гласоподаватели. На тези избори по-скоро ще гласуват хората, които активно се интересуват от политика. В България времето никога не е било проблем за появата на нова формация. Има вече добре изпитана техника: прави се коалиция от вече съществуващи партии под името на новата формация. Имайки предвид, че в страната ни лесно популярни лица успяват да навлязат на политическия терен, не изключвам появата на нов играч, но засега не изглежда да разполага с мобилизационен потенциал. Българският “електорален пазар” е по-скоро отворен като тип, избирателите не чувстват особена лоялност към предишните си избори и са склонни да променят вота си през годините. Въпросът е коя ще е популярната фигура на такъв проект, защото засега няма ясен фаворит.
- Доколко местните избори, които всички спрягат за задължителен път към редовно правителство, а предстоящите като генерална репетиция за тях, наистина са гаранция, че наесен най-сетне ще имаме редовен кабинет? Питам ви, защото в свое предишно интервю за “24 часа” бяхте оптимист, че това може да се случи още след 2 април.
- В последните две години стана ясно не просто че гаранция за съставяне на правителство няма, но и че процесите са динамични, а стратегиите на партиите се променят. Наблюдавайки реториката на основни политици от двата лагера, вече не съм оптимист за съставяне на кабинет след предстоящите избори. Първо, защото не знаем със сигурност каква ще е конфигурацията, кой ще е първи и т.н.
Второ, не се знае дали ще има воля от някой от лагерите. Ако приемем, че за единия лагер е по- електорално изгодно да има избори 2 в 1 наесен, то не е ясно дали за другия лагер явното сътрудничество между ГЕРБ, ДПС и БСП ще бъде изгодно на фона на това, че подобна конфигурация вероятно няма да е устойчива, а и ще нанесе щети за местните избори. Т.е. стратегическо мислене с оглед на местните избори ще има и в двата лагера, а не само в единия. Разбира се, няма никаква гаранция каква ще е конфигурацията след един подобен сценарий на нови избори и до какво ще доведе.
- Тече смяна на поколения в българската политика. Кое ще се наложи? Определящи ли са отношението към войната в Украйна, приемането на еврото, влизането в еврозоната, енергийната ни политика?
- Въпросът е кой ще успее да мобилизира в достатъчна степен младите гласоподаватели, защото на европейско ниво това е най-трудната за мобилизация група. Оказва се, че младите не са особено склонни да членуват в партии например, което пък намалява възможността на партиите да рекрутират кадри. Съществуват различни анкети, които показват кои са основните важни теми за българите, но няма такава конкретно за младите хора и ние съответно не знаем кои са политическите теми, които ги вълнуват. Виждаме, че по-младите депутати от последните Народни събрания са от формациите с проевропейска ориентация. Дори от по-младите лица от БСП има проевропейски настроени. Това показва, че по-скоро новите поколения в българската политика са със сходна геополитическа ориентация. Не бива да се подценява обаче мобилизационният потенциал на сили като “Възраждане”, които могат да представляват предизвикателство към този консенсус, защото са ярка опозиция по основни въпроси.
CV
Политоложката Теодора Йовчева е доктор по политология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Специализира във Великобритания в областта на политическите партии и популизма, които са в кръга на изследователските ѝ интереси
Участвала е в международни изследвания за финансиране на партиите
Автор на статии в изданията East European Politics and Societies, Irish Political studies, The Globe Post, El Pais
