Очакванията са вълната на намаляване на цените скоро да бъде преодоляна и премиите по застраховката да започнат да се покачват, отразявайки икономическите реалности на пазара, казва заместник председателят на Комисията за финансов надзор
Да започнем с изненадите около Гражданската отговорност, г-н Савов. Преди дни, цената на полицата рязко тръгна надолу, това трайна тенденция ли е, или по-скоро са рисковани игри?
Премията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ( ГОА) се образува автономно от всеки застраховател, така че и евентуалните повишения или намаления на премията представляват самостоятелно решение на отделните застрахователи, които в същото време се конкурират помежду си.
При вземане на тези свои решения, застрахователите са задължени да спазват принципите по Кодекса за застраховането. На първо място, премиите трябва да съответстват на поетия риск и на разходите на застрахователя. На второ място, премиите трябва да бъдат достатъчни на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнението на всички задължения на застрахователя, включително образуването на достатъчни технически резерви. Освен това, законът изисква финансовото състояние на застрахователя да се прогнозира в дългосрочен план въз основа на премиите като единствен източник на приход.
КФН осъществява текущ надзор за спазването на изискванията за достатъчност на премиите, за която цел се събира текуща надзорна отчетност, извършва се анализ и при констатиране на рискове или нарушения се предприемат съответните надзорни мерки.
В тази връзка, КФН следи прилагането на консервативен подход при определяне на застрахователните премии от застрахователите, респективно изисква недопускане намаляване на премията за сметка на очакван инвестиционен доход или други приходи от тяхната дейност. В изпълнение на законовите изисквания премиите следва точно да съответстват на очакванията за плащане и за формиране на резерви по съответната застраховка.
Важно е да се посочи, че съгласно Кодекса за застраховането, на КФН е забранено да осъществява предварителен надзор върху застрахователните премии. Това изключва налагането на задължение застрахователите предварително да уведомяват или да искат одобрение на предложени от тях увеличения или намаления на тарифните ставки на премиите.
Да разбирам ли, че очаквате трендът да се обърне?
Застрахователите можеха да си позволят да предлагат по-ниска премия през 2021 г. и част от 2022 г. поради факта, че през предходните две години на пандемия и силно ограничен автомобилен трафик, те регистрираха много по-малко щети. В последните месеци обаче наблюдаваме както възстановяване на трафика, така и много засилена инфлация на всички разходни компоненти – сервизно обслужване, резервни части, разходи за наеми, комунални услуги и т.н. Както вече казахме, премиите трябва да бъдат достатъчни, така че да осигуряват изпълнението на всички задължения на застрахователя, включително образуването на достатъчни технически резерви – а давността по застраховката „Гражданска отговорност“ е 5 години от датата на завеждане на събитието.
Изхождайки от това, очакванията са настоящата вълна на намаляване на цените съвсем скоро да бъде преодоляна и премиите по застраховката да започнат да се покачват, отразявайки обективните икономически реалности на пазара.
Своевременно, КФН е засилила надзорната си дейност, като извършва проверка и анализ на отчетените от застрахователите данни относно достатъчността на предлаганите от тях премии по застраховката ГОА. В случай, че премиите са достатъчни по размер, то тяхното намаляване може да се счита за резултат от ефективната ценова конкуренция на пазара, от която полза извличат потребителите на застрахователни услуги.
От друга страна обаче, предвид обстоятелството, че на фона на високата инфлация в страната, евентуален неуспех на автономната ценова политика на застрахователите би могъл да застраши финансовата стабилност на целия застрахователен пазар, регулаторът е в готовност при необходимост да приложи принудителни административни мерки спрямо тези застрахователи, които нарушават изискванията за достатъчност съгласно Кодекса за застраховането.
Въвеждането на системата „Бонус Малус“ се забави по обективни причини. Чуват се обаче и мнения, че настроенията в Европа са всеки застраховател да оценява по своя система рисковете и да определя цени на полицата за всеки клиент. Колко е вярно това твърдение?
След публикуването на първоначалния проект на наредба „бонус-малус“ в края на 2018 г. и след изразената общо взето негативна обществена реакция, през 2019 г. беше изработен втори проект. Беше проведено и обществено обсъждане, в рамките на което бяха представени множество и разнообразни становища от граждани, фирми, обществени организации и други държавни органи. Становищата бяха обработени и взети предвид, като бяха внесени още промени в проекта. Тези промени бяха съгласувани с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта. На 29.01.2020 г. КФН прие на първо гласуване проект на Наредба за системата „бонус-малус“. Той беше изпратен за приемане от другите два компетентни органа – Министъра на вътрешните работи и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да бъде публикуван за обществено обсъждане. Подкрепа за проекта беше дадена само от Министъра на вътрешните работи, и по тази причина към настоящия момент той все още не е публикуван за обществено обсъждане.
Нека си припомним обаче, че почти веднага след приемането на втория проект от КФН, избухна Ковид пандемията, и можем да предположим, че вниманието и ресурсите на компетентните органи бяха задействани в решаването на други, по-приоритетни задачи. Впоследствие, развитието на вътрешнополитическата ситуация у нас през последната година и половина също не благоприятства за нужната институционалната подкрепа за финализирането на процеса по приемането на наредба „бонус-малус“. Всичко това показва, че и режимът на споделена компетентност от страна на три институции – КФН, МВР и МТИТС – за приемането на тази наредба не се оказва достатъчно ефективен.
В допълнение, настоящата законова делегация предвижда, че при разработването на система „Бонус-малус“ като коригиращ фактор следва да бъде съобразено поведението на водача при движение по пътищата (престъпления и административни нарушения във връзка с управлението на МПС) и/или причинените щети. Изискването за съобразяване на фактора „поведение на водача при движение по пътищата“ не съществува в другите системи „бонус-малус“, проучвани в хода на работа по проектите на наредба, и среща неодобрение в становищата на почти всички заинтересовани лица, включително потребителите на застрахователни услуги, застрахователите, браншовите организации на превозвачите, академичните среди. Този фактор надхвърля специфичните застрахователноправни цели с оглед справедливото разпределение на застрахователния риск, и е насочен към целите, попадащи в предмета на правно регулиране на движението по пътищата – но това не е задача, която следва да решават застрахователите и надзорът.
Наред с това, адекватното информационно обслужване на такава система „бонус-малус“, стъпваща предимно върху фактора „поведение на водача“, изисква създаването на сложен механизъм за обмен на информация между базите данни за различни административни нарушения и престъпления, какъвто понастоящем трудно може да се осигури. Отделно от това, статистическата информация, въз основа на която бяха направени разчетите за първия проект на система „бонус-малус“, покрива периода 2015-2016 г., и е вече остаряла.
Важно е да се посочи, че последните изменения в европейската директива относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ поставят акцент върху задължението на застрахователите самостоятелно да определят цените по тази застраховка, като публикуват общ преглед на политиките си по използване на удостоверения за предходни застрахователни събития.
Всички тези фактори показват необходимостта от заменянето на изискването за въвеждане на единни критерии за система „бонус-малус“, с общо задължение за застрахователите да разработят собствени критерии за „бонус-малус“, като се взема предвид единствено факторът причинени щети.
В по-голямата част от държавите членки на ЕС, както и в Обединеното кралство, системите „бонус-малус“ не са регламентирани с нормативен акт, а съществуват само като договорна практика. В други държави като Чехия и Словакия в законодателството е предвидено само общо задължение за прилагане на корекции на премията в зависимост от щетите. В някои държави като Белгия и Австрия е бил направен преход от нормативно установена система „бонус-малус“ към либерализирана, основана свободна стопанска инициатива. Понастоящем единствено във Франция, Унгария, Италия, Люксембург, Румъния има нормативно установена и единна за целия пазар система „бонус-малус“.
Понастоящем в ход е процес по въвеждане на новата директива относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и тези нови нормативни положения и променящи се практики в други държави от ЕС, следва да бъдат взети предвид в хода на изработваните предложения за промени в Кодекса на застраховането.
Появяват се и различни екзотични идеи- напр. чипове, които намаляват цената на полицата, отстъпки за екоколи и др. под. Имате ли информация колко от тези нови тенденции могат да донесат бонуси за собственика на возилото?
Да, съществуват технологични решения за проследяване на начина на шофиране на водачите на МПС, включително събиране на информация за целите на оценка на риска при определяне на цените по доброволни и задължителни застраховки, известни като телеметрия. Считам, че тези решения могат да създадат условия за по-всеобхватно събиране на информация за поведението на водача на пътя и по този начин да се приложи по прецизна оценка на риска. Водачите, които представляват по-нисък риск, могат да очакват намаляване на застрахователната премия, а тези с по-висок риск да получат повишение на разходите за застраховки.
Същевременно телеметричните средства създават риск за неправомерно навлизане в личния живот на гражданите. От тази гледна точка смятам, че евентуалното използване на телеметрични способи за събиране на информация от страна на застрахователя следва да бъде допускано единствено на двустранна договорна основа. От изключителна важност е и лицата, които сключват застраховка с прилагането на телеметрични средства за събиране на информация, да бъдат информирани за всички последици от използването на такива способи, както и да бъдат спазвани стриктно правилата за защита на лични данни при използването на събраната информация. В този смисъл не мисля, че използването на технологични решения за събиране на информация може да се регламентира, като задължение например с подзаконов нормативен акт за въвеждането на система „бонус-малус“.
Има ли във финансовия регулатор оплаквания и ако да, къде най-често се сблъскват интересите на компании и техните клиенти?
В КФН постъпват оплаквания от ползватели на застрахователни услуги, тъй като една от основните функции на регулатора е именно да защитава интересите на потребителите. Наблюдава се обаче тенденция на намаляване на броя на постъпващите в КФН жалби, които през последните три години са с около 30 % по-малко в сравнение с предходните три години.
Основните спорове между застрахователите и застрахованите са свързани с това дали настъпилото събитие е покрит риск по договора. При автомобилните застраховки често ползвателите на застрахователни услуги претендират, че им се дължи по-високо обезщетение от изплатеното от дружеството, а при здравните застраховки споровете обикновено са за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото по време на застраховката заболяване и предходни здравословни проблеми на застрахованото лице.
