Четири парадокса по отношение на парите на българите
На 23 февруари Българската народна банка публикува редовната парична статистика, отразяваща кредитите и спестяванията в банковия сектор към края на януари. Всъщност данните са доста показателни за ситуацията, в която се намираме, и очертават някои сериозни парадокси по отношение на парите на българите.
Интересно е например, че парите на вложители в банките са над 116 млрд. лв., а кредитите, отпуснати от банките, са под 81 млрд. лв. – което е внушителна разлика от около 35 млрд. лева. Банките имат твърде много средства от вложители, които не могат да инвестират в икономиката и формират свръхрезерви, които държат в БНБ на нулева лихва.
Казано с други думи, банките нямат нужда от парите на вложителите. Затова и средните лихви, които плащат на вложителите, са близки до нулата – особено що се отнася до спестявания в левове. Единствено по депозитите в евро има видимо увеличение на лихвите и през декември средната лихва по новооткрити еврови депозити достигна 1,27%. Но както се казва, една птичка пролет не прави.
Парадоксът е, че въпреки практически нулевите лихви спестяванията продължават да нарастват. Увеличението на депозитите в банките е 14,2% на годишна основа през януари, което представлява почти 15 млрд. лева за година. Темпът на увеличение се запазва много висок, само с една десета от процента под пиковата стойност през декември.
Домакинствата запазват солиден темп на увеличение на спестяванията си в банките (растеж от 8,2% за последните 12 месеца), но бизнесът е много по-напред с растеж от цели 26,6% на годишна основа, което е в пъти повече, отколкото преди година, когато темпът беше 7-8%. Накратко, още една индикация, че голяма част от бизнеса се справя отлично в среда на висока инфлация – приходите растат бързо, а държавата отпуска и щедри компенсации за цената на тока за фирмите. В резултат се реализират свръхпечалби, но вместо да се инвестират, те се складират на нулеви лихви в банките.
Още една индикация за изкривяващия ефект на щедрите компенсации за цената на тока за всички фирми. Вместо да имат антиинфлационен ефект, тези средства напомпаха печалбите на част от бизнеса, който и без това вдигна цените. Време е компенсациите да се спрат за отраслите, които вдигнаха масирано цените и печалбите си – със спестените средства може да се направи нещо по-смислено, например да се намалят дефицитът и дългът, което ще има много по-силен антиинфлационен ефект.
Положително е, че поне част от увеличените приходи на бизнеса отиват за повишение на заплатите. Тенденцията от последните месеци показва, че заплатите постепенно догонват цените и през 2023 г. доходите ще успеят да надхвърлят инфлацията. Но трупането на пари от бизнеса по банкови сметки и слабостта на инвестициите са проблем, по който трябва да се работи. Подобряването на инвестиционната среда и насърчаването на инвестициите трябва да бъдат приоритет на следващия парламент заедно с членството в Шенген и еврозоната.
Между другото, говорейки за парадокси, не е ли странно, че спестяванията в банките стоят при нулеви лихви, но в края на миналата година Министерството на финансите не успя да събере достатъчно интерес за продажба на държавни ценни книжа с лихви от 5-6% годишно? И затова се наложи в началото на януари България да издаде еврооблигации на международните пазари.
Този парадокс има своето обяснение. Българите предпочитат да държат парите си в банки, защото имат по всяко време достъп до парите си, ако им се наложи да ги използват. Ако някой закупи държавни облигации, ще спечели лихва, но не е сигурно дали може да ги продаде, когато му потрябват пари в брой.
Проблемът е, че в България няма ликвиден капиталов пазар, на който да могат лесно и бързо да се продават облигации.
Това пречи и на Министерството на финансите да си осигурява финансиране, но пречи и на спестителите да изкарат нормална доходност с парите си. Затова от интерес на всички е този проблем да се реши и спестителите да получат възможност да изкарват доход от парите си.
Друг парадокс е продължаващата солидна кредитна експанзия в България. В еврозоната става точно обратното – Европейската централна банка затяга монетарната политика и в резултат кредитирането намалява, което помага за намаление на инфлацията. В България кредитът расте с 13% на годишна база през януари, което е дори малко ускорение спрямо декември, когато растежът беше 12,7%.
С други думи, кредитирането остава проинфлационен фактор в България, за разлика от еврозоната. Особено тревожно е положението с ипотечните кредити, които растат със 17,9% на годишна основа, ускорение спрямо 17,8% предходния месец. БНБ няколко пъти вдига капиталовите буфери, но засега не успява да укроти ръста на ипотеките. Може би е време и за други мерки за затягане на кредита?
