Въвеждането му носи сигурност, стабилност и доверие, помощ при кризи, ръст на заплатите, спестяване на разходи и това трябва добре да го обясним, казва вицепремиерът по управлението на европейските средства
Няма да сме по-сигурни и по-стабилни, ако се вслушваме в гласовете, които казват да сме контра на глобалните и европейски процеси. Точно обратното
Политическата криза обърква институциите. Регулатори са с изтекъл мандат, което забавя работата им, а от тях се очакват важни и бързи действия
Курсът на лева няма да се променя, такъв въпрос изобщо не е поставян
- Стигаме до еврото за четвърти път през годините и пак сме само в чакалнята, г-н Пеканов. Какво ни попречи този път?
- Всеки трябва да си отговори на този въпрос. Искаме ли повече стабилност и сигурност в едни опасни времена като част от втората най-силна валута в света, или предпочитаме да сме само с единия крак вътре. И да търпим загуби от това, че не сме влезли в еврозоната. Ако не искаме това да продължава, то всички институции и политически партии трябва да бъдат готови. А какво ни попречи ли? Отчасти политическата криза, отчасти ситуацията по света.
Инфлацията е феномен, от който всички страдат и правителствата по света се опитват да овладеят. Тя обаче се движи от геополитическата криза. Имаме и несвършена работа вкъщи - неприети закони, такива, които трябва да се подобрят, за да отговаряме напълно на правната рамка.
- Новата ни цел очевидно ще бъде 1 януари 2025 г. Как оценявате шансовете това да се случи? Какво казахте на еврокомисаря Валдис Домбровскис, който лично даде старт на подготовката ни?
- Това му казах - вършим си работата и в техническо отношение, и с изготвените промени в закони. Аз смятам, че новият парламент трябва да ги приеме, а през това време ние, като служебен кабинет, да положим всички усилия за успокояването на инфлацията.
- Усещате ли като служебен кабинет разлика в отношението към нас откъм Брюксел и Франкфурт? Чуват се и гласове, че ако беше редовен кабинет, резултатите щяха да са други...
- Със сигурност има повече предизвикателства пред един служебен кабинет, по-трудни са разговорите. Как можем ние например да обещаем, че ще се случат различни закони, когато нямаме мнозинство зад нас. В досегашните парламенти обаче имаше мнозинство за еврозоната, надявам се и в новия да е така.
- Да разбирам ли, че очаквате редовен кабинет и парламент веднага след изборите, който бързо да приеме четири закона и да не блокира техническия план за еврото?
- Редовен кабинет трябва да има. С ясен хоризонт и цели. Още с формирането на парламента ще внесем тези закони, които трябва да бъдат приети. Както и този за БНБ, който в момента се работи в централната банка. Продължавам да се надявам, че и след тези избори ще има парламент с ясно мнозинство за еврото. Защото мястото ни е там, където се вземат решенията, които сега само изпълняваме.
- Дълго време успокоявахме хората, че еврото само по себе си не носи инфлация. А тя взе, че ни препъна като формален критерий. Можем ли да се надяваме на по-меко отношение, каквото получи Хърватия?
- Трудно е да бъде изпълнен този критерий наистина. За да молим обаче за изключение, трябва да сме си свършили домашната работа. Ако имаме критики, които от години не сме адресирали, ще бъде много трудно да помолим за гъвкавост, за компромис по отношение на други критерии.
И да, можем да предприемем мерките, които са в компетенциите на изпълнителната власт, за което ще ни трябва и по-активна работа на регулаторите. Те трябва да гарантират, че нелоялните практики ще бъдат сведени до минимум.
- И от Брюксел получихме съвет да посвием помощите за бизнеса. Иначе казано - ще се погрижите ли освен за инфлацията и за дефицита?
- Решение на парламента слага таван в цените на електроенергията - еднакъв за всички. Което означава, че подпомагаме сектори, които нямат нужда от това. Отдавна апелирам за преосмисляне на това решение, на тази програма, но със запазване на помощта за тези, които се нуждаят от нея.
- Не намирам за излишно да отговорите пак на въпроса носи ли самото въвеждане на еврото ръст на цените?
- Не мисля. Не го наблюдаваме при нито една държава, приела общата валута. Нито балтийските страни, които го приеха преди 10-ина години, нито Хърватия, която направи това съвсем наскоро. Измереният ефект е в рамките на 0,1-0,2% между декември и януари. А в същото време доходите в балтийските държави са нараснали ударно – днес те са едни от най-успешните примери за това.
В Хърватия единствено отделни търговски обекти са се опитали да спекулират с цените. Такива опити трябва да бъдат наблюдавани, защото това е големият риск. Не че всички ще вдигат цените, а отделни обекти ще опитат да го направят. Това е особен проблем в по-отдалечени райони, с по-възрастно население, което заради липсата на информация може да стане жертва на подобни опити.
- На кои мерки от кампанията възлагате най-големи надежди това да не се случи - на двойното обявяване на цените, на гражданския контрол, на черните списъци, на глобите?
- На всички. В Хърватия видях, че нашите колеги не ги използваха активно. Давам пример - първоначално не са се изготвяли черни списъци на обекти, в които има манипулации на цените. Но сега го въвеждат.
Двойното обявяване на цените, което ще продължи и след въвеждането на еврото, ще дава отговор на въпроса кое колко струва. И да повторя, трябва да засилим ролята на регулаторите - КЗК, КЗП и гражданския контрол.
- Има хора, които никога не са виждали евро, които не знаят какво означава превалутиране, които трудно пресмятат двойни цени. Как ще ги опазите?
- Това наистина е много важен проблем. Обсъдихме го преди дни с икономическия и социален съвет и със синдикатите. Ще заложим на местната власт, на тези, на които хората имат доверие. Те лесно могат да обяснят всичко, което интересува хората, и така да разсеем всички съмнения и дезинформация.
- Конвергенция на доходите след или преди еврозоната? Някои наричат политически спекулации очакванията за по-бърз ръст, когато влезем, други сочат това като плюс. Вашият отговор?
- За мен ползите са категорично ясни. Не можем да си представим, че автоматично ще станем богати колкото Германия с приемане на еврото. Но това би бил само един от многото фактори да се развиваме по-бързо. Не означава, че няма да имаме нужда от реформи, от инвестиции. Но означава, че ще можем по-бързо и лесно да ги правим. Искаме по-бързо да достигнем до нивото на заплатите там, нали?
- Помръднал ли е левът от фиксирания курс? Имаме ли основания да допуснем, че нещо се е променило?
- Няма промяна. Такъв въпрос не стои. Курсът е фиксиран.
- Има ли сектор, който ви безпокои, че не е подготвен?
- Със сигурност политическата криза обърква институциите. Много от регулаторите са с изтекъл мандат. Това забавя тяхната работа, а от тях се очакват важни и бързи действия. Най-големият проблем, казвам го отсега, е евентуалната спекула на отделни места. Държавата не може да отиде да провери всеки обект. Това е по-големият проблем от твърденията, че еврозоната не била стабилна. Видя се, че последствията от пандемията, която бе огромен шок, много по-голям от световната финансова криза, бяха преодолени само за една година. И това е възможно, защото сега еврозоната има много по-силни механизми, с които да си помага при кризи.
- У нас обаче сме свидетели на акции, които превърнаха темата за еврото от техническа в политическа тема. Това ще затрудни ли разговора с Брюксел и Франкфурт?
- Съгласен съм, че хората трябва да бъдат питани накъде трябва да се върви. Но нали затова има избори. Дори прекалено често започна да има избори. Все пак сме парламентарна демокрация, партиите имат програми.
Чувам призивите на някои партии срещу еврото, които се основават на неверни изводи и очаквания. Други страни поеха по пътя на вслушване в антиинтеграционните послания, като например Великобритания. Какви са резултатите обаче 5-6 години по-късно - обещанията как всичко ще стане по-светло, по-хубаво, едва ли не прекрасно, са се оказали неверни. Не мисля, че ще бъдем по-сигурни и по-стабилни, ако се вслушваме в тези гласове, които ни казват да сме контра на глобалните и европейски процеси.
- Казвате, че ако не се присъединим към еврозоната, също има цена - каква е тя?
- Ние вече с валутния борд сме вързани за еврото. Имаме как да спечелим още доверие, още кредитен рейтинг, да спестим разходи на държавата. А спестените разходи, вместо да ги даваме за лихви на международните банки, можем да ги даваме за нещо друго, полезно за хората. Това е цената, която сега всички плащаме.
Хората и сами ще разберат ползите, когато спрат да правят разходи по превалутиране, преводи от и за чужбина, по-ниски такси. При милиарди във валута това означава милиони загуби. В това не сме успели засега да убедим хората.
- Има ли кратък отговор на въпроса защо е добре да бъдем в клуба на богатите и какъв е той?
- Аз ще изредя няколко ключови неща - сигурност, стабилност и доверие, помощ при кризи, глас в решенията, които иначе сега само изпълняваме, допълнителен фактор за икономически растеж, прозрачност на заплатите и ръст на заплатите, по-евтини ипотеки, по-евтин държавен дълг. И спестявания от трансакционни разходи за всяко домакинство. Могат да изглеждат малки, но стъпка по стъпка се кове успехът на една държава.
