Вместо да затъваме в налудна археология, всеки февруари да почистваме гробищата в собствените ни градове и села и така да почитаме най-умния и храбър народен герой навсякъде
Националната фиксация върху гроба на Васил Левски избухва с някой пореден откривател на гроба на националния ни герой горе-долу през 50 години.
Неуважението към мъртвите е най-неприятната национална черта на българите, която е прераснала в национален комплекс спрямо мощите на Васил Левски, когото боготворим, но в същото време няма християнски гроб, който да прелеем на Задушница, да запалим свещ.
Направили сме си някакво национално капище на мястото на неговата бесилка - паметника му в София, където всяка година през февруари дечица рецитират, националисти палят факли, запалянковци песни пеят. Но всъщност
българската нация не знае къде почиват костите на героя
Двама от най-талантливите мъже на нашето време - Николай Хайтов и Стефан Цанев, са посветили перото си именно на този комплекс.
Цанев написа гениалната пиеса “Тайната вечеря на дякона Левски”.
Хайтов съчини оптимистичната теория, че Левски е тайно препогребан в двора на софийската църква “Света Петка”. Последната версия - че гробът на Левски се намира на паркомясто пред болница “Сердика”, намери своята материлизация в паметна плоча, поставена преди дни.
В крайна сметка няма никакво значение къде точно е погребан Левски. Нашата почит и преклонение пред националния ни герой може да отдаваме, като почистваме гробищата в собствените ни населени места всяка година през февруари. Когато бурените са изсъхнали, а новите не са още избуяли, нито змиите са изпълзели. Така може би след около 10 години гробищата в българските села и градове ще заприличат на гробищата в Гърция или Румъния, цивилизовани православни страни.
Като не става дума да засадим цвете на гробовете на своите близки. Много хора го правят така или иначе, но по-важното е да почистим метър, два или 200 от общите части и пътеки. Колкото ни стигат силите. Но това да е само доброволчество или ESG активност на големите стопански организации.
Наесен предстоят местни избори. Ще се сменят навсякъде общинските съвети, а на места може би и кметовете. Общинските съвети да приемат по един анекс в договорите на всички фирми, които печелят, като доставят услуги, заплащани с квазиданъци. Сметосъбиране, улично осветление и подобни
да са длъжни да поддържат чистотата в гробищата
като част от насрещната им престация заради това, че парите за тях се събират като някакъв квазиданък от общинската администрация. В противен случай да си ги събират сами, ако могат.
Това ще е най-голямата почит към Васил Левски, която можем да отдадем като нация.
И така да изкупим националния си грях, че е нямало кой да погребе тялото му
след обесването. Османската администрация искала да го предаде на местната религиозна община в София, но никой не посмял да приеме тялото му и то е било захвърлено като на куче “там близо край град София”.
По повод драмите с кенотафа от кашпи, който бе направен на паркомястото, получихме писмо от скулптора Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов. В писмото Хайтов оборва теорията на историка Николай Иванов, като повтаря тезата на своя баща, че Васил Левски е препогребан в църквата “Света Петка” на следващия ден след заравянето му в позорните гробища. В писмото му се казва:
“Уважаеми кметове и водеща по Нова тв, Левски е обесен по турското законодателство като престъпник и по тази причина, след като тялото му не е било поискано, то е било заровено без опело, служебно, тъй да се каже, в позорните гробища зад окопа. Специално за Изследвача Иванов - още веднъж трябва да се повтори - НЕ в християнските гробища на запад от мястото на бесилката, около днешното Министерство на земеделието и площад “Възраждане”. Нито е погребан в турските, нито в еврейските или в арменските.” (Виж вляво целия текст на Александър Хайтов.)
