Решението за отлагане на датата бе взето заедно от правителството и ЕК, защото инфлацията надвишава с много допустимата, казва вицепрезидентът на комисията
- Г-н Домбровскис, не можеше ли при критерия за инфлацията да се приложи известна гъвкавост, както бе направено за Хърватия, за да се присъедини България към еврозоната по-скоро?
- За Хърватия, както и за останалите държави при влизането им в еврозоната при изследването дали отговарят на критерия за инфлация се прави анализ. И при него се търси дали в някоя от страните, вече приели еврото, има
специфична причина да е с много по-ниска инфлация от останалите
и да се различава от тенденциите като цяло. И, когато се установи, че има някаква специфика, тези страни се изключват от изчислението на средната инфлация, по която се сравнява държавата кандидатка. Точно същата методика се прилага и по отношение на България. Но дори и тогава инфлация е много над допустимата, за да се изпълни критерият. И решението за отлагане на влизането на България бе взето съвместно от правителството и ЕК.
- В България има опасения, че влизането в еврозоната ще стане при курс на лева, различен от фиксирания от валутния борд. Бихте ли могли да гарантирате, че няма да се променя?
- България е фиксирала обменен курс при влизането си в механизма ERM-2 и изискването е той да плава в строго определени малки граници, за да бъде изпълнен критерият. Имате валутен борд и курсът е фиксиран. И бих казал, че България ще се присъедини към еврозоната при точно този обменен курс на лева към еврото.
Целта на фиксирането на курса в чакалнята е да покаже дали конкретна страна може да изпълнява макроикономическите критерии. Така че промяна би означавало, че не е изпълнен техническият критерий и оттам влизането не е възможно. А и практиката на другите държави показва, че курсът от чакалнята се запазва и при влизането в зоната.
- Носи ли правителството на Кирил Петков вина за твърде голямата инфлация в България?
- Причините за голямата инфлация са глобални, като основната е агресията на Русия срещу Украйна, която доведе до скок при цените на енергоносителите и храните. Русия директно опита да манипулира пазара на енергийни носители.
При храните имахме криза, предизвикана от руската блокада на украинския износ на зърно. И ако погледнем тенденциите при инфлацията, тя е рекордно висока в цяла Европа. А при по-задълбочен анализ се вижда, че в държавите от Централна и Източна Европа e по-висока от тази в Западна Европа. Ако погледнете внимателно инфлацията, в трите балтийски държави тя е по-висока от тази в България, в Полша, Унгария и Чехия - също. Причината е първо, че този регион е доста по-засегнат от войната, която започна Русия и предизвиканите от нея икономически сътресения. Но освен това
делът на разходите за храна и енергия в цялостното потребление на страните от Източна Европа е по-голям, отколкото в тези от Западна
Като огромен плюс за България е това, че има финансова стабилност, дефицитът е много по-нисък от останалите страни, имате и един от най-ниските дългове спрямо БВП в целия ЕС.
- Може ли влизането на България в еврозоната да доведе до допълнително вдигане на цените?
- Правили сме задълбочен анализ какъв е ефектът от приемането на еврото върху инфлацията в новите членки. И установихме, че би могло да допринесе в рамките на 0,2-0,3%. А в дългосрочен план няма никакъв ефект върху нарастването на инфлацията. Напротив,
еврото намалява нивата на лихвите и общата цена на заемите,
намалява цените за обмен на валута, привлича инвестиции. Все фактори, които подпомагат икономическия растеж. Освен това, ако погледнем сегашната ситуация - средният процент на инфлацията в страните извън еврото е по-висок.
- Служебното правителство планира след изборите да предложи бюджет за 2023 г. и заявките са за 6% дефицит. Това ще се отрази ли негативно на влизането ни в еврозоната от 2025 г.?
- Не съм запознат с тази информация. Но след изборите ще има правителство, което ще трябва да внесе бюджет. Така че трябва да изчакаме и да видим какви решения ще бъдат взети. Но принципно е очевидно, че бюджетен дефицит над 3% ще се отрази негативно на влизането на България в еврозоната. А 2023 г. ще бъде референтната година, ако приемете еврото през 2025 г. И върху нея ще бъде изработен конвергентният доклад на ЕК.
- Политическата нестабилност в България беше ли фактор при вземането на решението за отлагане на членството в еврозоната?
- Валутният борд и членството на България в ERM-2 са стабилизиращи фактори. А по отношение на политическата нестабилност виждате, че
в България има доста широк политически консенсус за влизането в еврозоната
Естествено, остава работата по изпълнение на ангажиментите след приемането на България в еврозоната - законите за небанковите финансови институции, застраховането и държавните предприятия, както и тяхното прилагане.
- Възможно ли е изтегляне на членството в еврозоната за юли 2024 г., а не за началото на 2025-а?
- При отчитането на инфлацията се взема предвид 12-месечен период. Тоест падането ѝ в статистиката ще отнеме време, за да се отрази, и е много вероятно по-ранен период да доведе отново до непокриване на този критерий. Освен това обичайно по практически причини е влизането в еврозоната да става от 1 януари.
- Има ли политически съображения за неприемането на България?
- Решението се взема от страните в еврозоната и те ще преценят цялостната картина. И заради това изпълнението на ангажиментите за пост-ERM е толкова важно. Но
за момента не виждаме политически блокаж
- Работят ли европейските санкции срещу Русия?
- Определено работят. Виждате, че въпреки рекордните цени на енергоносителите Русия е в рецесия. А износът на енергоносители е основният източник на приходи за Русия. Допълнително спря да публикува голяма част от макроикономическите си статистики. Така че нямаме пълната картина. Но дори спирането на публикуването директно ни казва, че има неприятни данни. Виждаме и че индустриалното производство на Русия спада рязко, фискалната им позиция се влошава. А петролното ембарго още не се е отразило в статистиката на приходите им, защото влезе в сила много късно. И с всеки изминал месец ще виждаме все повече ефекта от санкциите.
- Предвиждате ли промяна в бюджетните правила, така че разходите за отбрана и сигурност да не вдигат допълнително дефицита?
- Както знаете, в момента имаме преглед на директивите по този въпрос. И ще подготвим промяна с оглед на това, че разходите за отбрана неизбежно нарастват.
- Възможно ли е предоговаряне на плана за възстановяване, както иска България заради въглищата?
- Все още не сме започнали преговори по това намерение на България. Но нека припомня, че мерките по плана трябва да са изпълнени до 2026 г. и е хубаво да се съсредоточим върху прилагането им. Дотук България е получила едно плащане в размер на 1,7 млрд. евро. Един от критериите за оценка на плановете е дали се изпълняват специфични препоръки. А за България такива препоръки има и определен процент от фондовете трябва да са насочени към декарбонизация. Разбира се, има обективни обстоятелства, които могат да позволят предоговаряне на плана. Но без да се променят фокусът и общите условия.
* Използвани са въпроси и на други медии.
