И още една идея: условни присъди за
нелегални мигранти, ако доброволно се
върнат в страната си
Наказанието за каналджиите у нас е лишаване от свобода от 1 до 10 г., глоба от 10 000 до 30 000 лева и конфискация на част или на цялото имущество, ако преведеният през границата не е български гражданин.
Проблемът с масово постановяваните ниски наказания на каналджиите може да се реши сравнително лесно, ако минималният праг на наказанието се повиши така (например на 5 г.), че
да не може да се дава условна присъда
Включително и когато се провежда съкратено съдебно следствие и наказанието са намалява с една трета. Точно така се процедира в Гърция, където наказанията на каналджиите са над 5 г. И това имаше поразително добър ефект за държава със сходни на България проблеми във връзка с незаконното превеждане на имигранти.
За това, че при незаконно пресичане на границата мигрантите получават минимални условни присъди, съм писал многократно. Едва сега представители на властта констатираха, че условната присъда на някой, който ще продължи на запад, е пълна безсмислица. Като отидат в друга държава, присъдата няма да има никакво значение – все едно, че нищо не се е случило.
Полицията, прокуратурата и съдът в случая нямат никаква вина. Те си действат по правилата. Незаконно преминалият границата е извършил първо престъпление. Наказанието е под 3 г. и им се дава условна присъда. Нещо повече. Въпросните правоохранителни органи
по места са задръстени от дела
и няма как да се справят не само с мигрантите, но и с каналджиите, освен да действат по бързата процедура – признаване на вина, съкратено производство и минимална условна присъда. Когато се осъди един каналджия, той често бива оттеглян, докато не бъде реабилитиран. Така кипи безсмислен труд, от който няма полза.
Целта на всяко наказание е да има полза от него – най-вече възпираща извършителя да извърши престъпление. Условната присъда на транзитно минаващ през България няма никаква възпираща функция. Толкова ли е трудно да им светне на законодателите, че при тези престъпления следва да се направи законова промяна, че да се дават само ефективни наказания лишаване от свобода.
Това е лесно да се каже. Като се осъдят няколко хиляди човека на година – къде ще изтърпяват наказанията си? Ами – няма къде. Ние десетилетия наред един съвременен затвор не сме построили. Едва сега започва строителството на нов затвор. Има ли пари бюджетът да издържа хилядите нови затворници – няма. Значи само с въвеждане на ефективни наказания лишаване от свобода няма да стане. Има просто разрешение – ако осъденият в кратък срок доброволно напусне страната в посока към държавата, от която е – да не изтърпява наказанието си, което автоматично се преобразува в условно. Има и общочовешки ценности, които следва да се зачитат.
Майки на малолетни деца не бива да влизат в затвора,
ако незаконно са пресекли границата. Това не е и толкова съществено, защото през последните години основните имигранти са млади мъже афганистанци и сирийци.
Следва да се уважава всяка култура и всяка религия. Но следва да уважаваме и нашата култура, която е трудно съвместима с тази на имигрантите от Афганистан. Тези хора са отрасли в страна, където войната е начин на живот и препитание и където ислямът е прераснал в джихад. Разбира се, има високоинтелигентни и образовани хора от тези държави.
Въвеждането на ефективно наказание лишаване от свобода няма да има ефект, ако потенциалните имигранти не знаят за очакващия ги в България затвор. Ето защо държавата следва да отдели необходимите неголеми средства и да постигне необходимите споразумения с Турция потенциалните имигранти да научат за това.
Ако полицай иска да задържи български гражданин
- вероятен извършител на престъпление, и извършителят побегне, полицаят има право да употреби оръжие при задържането му при спазване на нормативно уредената процедура за това, вкл. изстрел във въздуха.
Не бива имигрантите да имат повече права от българските граждани – за тях трябва да важи същото. Но за тази цел законът трябва да даде и на охраняващите границата военнослужещи правата на полицаи.
Естествено, само тези мерки няма как да спрат потока от имигранти. Необходима е ограда по цялата граница с Турция, дълбоко вкопана с бетонна основа, висока 5 метра и която да не може да се реже с ножица за тел. Необходим е добре поддържан път край оградата, наблюдение на цялата граница с инфрачервени и други камери, сигнализиращи движение, вертолети, бързи високопроходими автомобили, добро оборудване и добре платени охраняващи границата, живеещи при прилични условия и които да минават поне веднъж годишно през полиграф. България трябва много по-настойчиво да потърси пари не само от ЕК, но и на двустранна основа от заинтересованите групи държави. Предприемането на тези мерки ще ни отвори пътя за Шенген.
Усилията в тази посока, за съжаление, все още са скромни.
