Посещението на Байдън в Украйна и Полша е преди всичко демонстрация на Запада да покаже решителна подкрепа на сегашния световен ред - базиран на правила и ценности като суверенитет и териториална цялост на държавите, залегнали в Хартата на ООН.
Отвъд това - Западът е изправен пред огромни изпитания да устои този световен ред.
Във военно отношение - въпреки по-модерните и мощни оръжия - изчерпващите се запаси показаха, че никой на Запад не е планирал дълга война с мощен противник - камо ли ако станат два при конфликт с Китай.
Съюзниците в НАТО на няколко пъти бяха поставяни на изпитание по отношение на тяхната солидарност: в първоначалната оценка на агресията, по начина на реакция, по оформящите се лагери за степента на военна подкрепа за Украйна. Дори и към днешна дата има различно разбиране какви и колко оръжия да бъдат дадени; дали да включват самолети и далекобойни оръжия.
И тук се забелязват контурите на два лагера - англосаксонските страни плюс Вишеград (без Унгария) и Балтика срещу континентална Западна и Южна Европа - с по-развити политикономически и културни връзки с Русия. Освен България - към въздържателите от помощи са и страни като Австрия, Унгария, Гърция, Хърватска, Италия, Швейцария и разбира се Германия, която едва наскоро почна под натиск да обръща курса.
В политическо отношение и досега страните в ЕС нямат единна позиция какво значи постигане на мир. В почти същите лагери “северният” смята, че мир не може да има преди Украйна да се върне в границите си от 1991 г. В другия лагер обаче биха били щастливи, ако войната приключи с мир, макар с плячката на Путин. Някои като Радев (и президента на Хърватия) настояват да не се въоръжава Украйна, а да се преговаря за мир, което е евфемизъм да се приемат условията на Путин.
В икономическо отношение е най-сложно, заради ролята на Китай. Защото ЕС има по-голяма търговия с Китай, отколкото със САЩ и не иска да губи бизнес и пазари. Изглежда САЩ самотно си водят икономическа война с Китай.
Има немалък риск - макар и вече осъзнат от ЕС - газовата зависимост на Русия да се развие към други зависимости от Китай (като за соларните панели). Германия има най-голямо значение за икономиката на Европа, а тя не иска да загубва своя китайски пазар, след като загуби евтините руски суровини.
Няма как Китай да не използва това в бъдеще при геополитически конфликт, както Путин направи с газа.
Всъщност, целта на Китай е да раздели възможно най-много икономически Европа от САЩ, а чрез тези икономически лостове - и геополитически. Голяма част от Източна и Южна Европа - тази във втория лагер - е вече с китайски зависимости. Апропо, арестът на лобистите на Катар в Европарламента е симптом именно за начина, по който азиатските авторитари пробиват Европа.
За Китай е ясно, че Путин губи войната. Но докато в ранната фаза предпочиташе да играе “неутрален”, заради своята икономическа зависимост от САЩ, то през последните месеци беше направено много такива зависимости да бъдат намалени и евентуални бъдещи санкции да станат беззъби. Освен това, надали Китай е имал нещо против военното изтощение на Путин.
Но задружният ответ на Запада и зациклянето на Путин тревожат Китай. Последното нещо, което искат е смяната на режима в Москва с със съобразяващо се със Запада правителство. Затова и сега - за да предотврати нежелан край след получаването на масирана западна военна помощ от Киев.
Урокът за Европа и най-вече Германия е - че нищо друго освен ускорено развитие на политическото, икономическото и военно партньорство със САЩ - дори с цената на икономически загуби с Китай - не може да гарантира ценностите на Европа и развитието й като пан демокрация. А оттам и на нейната икономика.
Дано руският газов урок е научен.
(От фейсбук)
