Левски за няколко години почти еднолично, във враждебна среда от село на село и човек по човек успява да изгради реална политическа структура, която оцелява и след смъртта му. Това, което той прави е на практика демократично “партийно строителство” от съвременен тип. Ако в наши дни имаше една-единствена партия, която да прави това, което той е правил, сега нямаше да сме на този хал. При все, че имат всичките удобства на смартфони, медии, социални мрежи, автомобили — днешните не могат дори да доближат това, което той изгражда с тайна поща, куриери, комитети, и то докато властта го издирва. Защо?! Толкова ли си можем, или времето се е обърнало? Но нали уж “…и ние него обръщаме”?
(От фейсбук)
