Забелязали ли сте колко е добродушна физиономията на премиера на Република Северна Македония Димитър Ковачевски? Ако не знаеш, че е министър-председател на съседната ни балканска държавица, ще си кажеш, че е някой чичка, излязъл да пазарува от близката бакалница. А после да седне в кварталната кръчма да си пие ракията, пляскайки картите по омазаната маса и разказвайки пиперливи вицове.
И сигурно го бива в последното, защото тази сутрин успя да ме разсмее още преди да съм си допил кафето. Чета аз първите новини и веднага ми изскача интервюто за държавната агенция на РСМ, дадено от Ковачевски по време на Мюнхенската конференция по сигурността. А изречението, което ме накара да се задавя с ароматната течност е, че Северна Македония била „пример за страна, която чрез добросъседски отношения и чрез дипломатически усилия” е успяла да реши големите международни проблеми и сега уверено „напредва в европейската интерграция”.
След като жена ми ме потупа здраво по гърба, за да спра да кашлям, седнах сериозно да прочета интервюто. По думите на Ковачевски вече не ставало въпрос дали, а кога Западните Балкани (респективно – Северна Македония) ще станат част от Европейския съюз. Та нали тя вече е пълноправен член на НАТО и „фактор за стабилност в района”, заявява гордо премиерът на РСМ.
Е да, имало някакви малки проблеми с България, но те в никакъв случай не са дело на ръководните органи в балканската държавица. Отношенията били „застрашени от хора, групи и политически партии в двете държави, които са финансирани от трети страни, които не искат да видят района интегриран в ЕС”. Ето защо трябвало да се работи по „теми и проекти, които обединяват гражданите” и така щяло да се достигне светлото бъдеще, сиреч отношения, „достойни за две съседни страни, членки на НАТО и бъдещи партньори в ЕС.”
Нещо да ви говорят тези фрази? Помните ли какво приказваха президентът на РСМ Стево Пендаровски и външният министър Османи преди по-малко от месец в навечерието на честването на Гоце Делчев? Че имало трета страна, поддържащи конфликта на Балканите жив и това била Руската Федерация. Всеки политик, който напада Република Северна Македония с цел политическа търговия, всъщност обслужва руския интерес, заявиха официалните лица край Вардар. По този начин България всъщност работела за дезинтеграция на Балканите в полза на Русия. Тя грубо мачкала горката РСМ, възползвайки се от членството си в ЕС.
Очевидно обвиняването на България в „руска връзка” става опорна точка в северномакедонската външна политика. А то е като приказката – „Крадецът вика – дръжте крадеца!” На обвиненията на Пендаровски тогава отлично отговори Екатерина Захариева, шеф на българската дипломация в последния кабинет на Бойко Борисов: „Президентът Стево Пендаровски не защитава интересите на родината си, а работи в полза на сръбската и руската политика на Балканите. С изказването си той пречи на развитието на отношенията между София и Скопие” - заяви бившия министър на външните работи на Р България в интервю за БГНЕС.
Съгласен съм напълно с тези думи и отдавна съм се изказвал в същата насока. Аз многократно съм подчертавал, че за действията на политиците от РСМ не трябва да се съди по приказките им, а по делата. Както е казано в Евангелието на Матей 7:16-18 – „По плодовете им ще ги познаете!” Защото „не може лошо дърво да дава добри плодове и добро дърво да дава лоши плодове!”
А какво е дървото, на което трябва да се родят добрите плодове на българо-северномакедонската дружба? За малко повече от половин година от приемането на т. нар. Френско предложение е подпален българския клуб в Битоля, стреля се по клуба в Охрид, а през януари бе пребит неговия секретар Християн Пендиков. Но да не се връщаме назад, а да видим какво се случи вчера. Известният български рапър Иван Динев-Устата направи песен (между другото – с доста остроумен текст!), в която по достъпен начин обясни на северните македонци тяхната история.
Признавам си, че не успях да изчета всички псувни и закани, които се изливат в нета по адрес на Устата, но по-важното – на българския народ. Избълван бе целият репертоар – от „бугарите-татари” до „бугарите-фашисти”. Самият Динев призна, че неговите „почитатели” край Вардар са му „пожелавали смъртта по хиляди начини”. Напълно разбирам какво му е на душата, защото нееднократно съм изпитвал северномакедонската „братска” любов по време на десетките си експедиции за търсене на поруганата българщина в този забравен от Бога край.
И още един пример за „добросъседски отношения” (по Ковачевски). Вчера Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова бе на кратко посещение в Скопие, връщайки се от визита в Косово. В „приятелската” РСМ никой не я посрещна! После северномакедонското Външно се уби да се извинява, че нямало договорени срещи. Чакайте, ама нали бяхте пример за страна, която уверено „напредва в европейската интерграция”. То един приятел може да мине и без покана по всяко време, нали така? Дори и в къщи няма да го оставиш гладен и жаден пред вратата си.
Но Йотова си им го каза в Скопие в прав текст: „Ние няма да отстъпим на сантиметър от споразуменията, които имаме, ако българите не бъдат признати в конституцията и не бъдат записани в конституцията на РСМ. Няма да има междуправителствена конференция, няма да има доклад на ЕК, с който да започнат реалните преговори. Така че ние внимателно наблюдаваме ситуацията в РСМ, следим кой и как подготвя евентуално текст да се впише в конституцията, как той ще бъде приет, как ще реагират политическите сили, но най-вече институциите на РСМ.”
Ние от Национален кръг „За Македония” многократно сме заявявали, че нашата позиция трябва да бъде именно такава. Стига шикалкавене и увъртане в опит „да се умилостивят” онези неблагодарници край Вардар. Баста! И нека никой български политик да не си позволява да се заиграва със „северномакедонската карта” по време на предстоящата изборна кампания!
