- Диверсификацията на отрасъла е напълно възможна
- Съзнавам добрите чувства на част от българите към Русия заради близките ни исторически връзки, но 3 март не може да служи за оправдание на 24 февруари
- Преди броени дни ТЕЦ “Бобов дол” започна строителството на голям фотоволтаичен парк. Мнозина, дори от най-големите критици на въглищните централи, за пръв път посочиха това предприятие като пример как трябва да се случи трансформацията на българската енергетика. Какво е вашето мнение, г-н Ковачки?
- Като човек, консултирал в определени периоди тази централа, мисля, че това е едно много добро начинание и голяма стъпка. Там започва нещо, което може би очертава пътя за трансформация на цялата ни въглищна енергетика.
У нас има традиция повече да се говори, а по-малко да се прави нещо реално. Има един израз, мисля, че е на Кеворк Кеворкян, който много харесвам: “Нищоговоренето води до нищоправене”. В конкретния случай
в ТЕЦ “Бобов дол” реално правят нещо, а не говорят празни приказки
- Наскоро дадохте интервю пред чужда медия, в което казахте, че всички сме сбъркали за войната в Украйна. Какво имахте предвид? Къде сбъркахме?
- Не разчетохме правилно сигналите, които идваха от Руската федерация, особено след 2007 година и прословутата вече реч на Владимир Путин на Мюнхенската конференция и конфликта в Грузия от 2008 година, който бързо забравихме.
Европа сама се постави в енергийна зависимост от Русия. При нас ситуацията е и наследство от периода на тоталитаризма, но дълго време не се правеше нищо за реалната диверсификация на доставките на енергийни ресурси.
Дори след няколко сигнала дълго време не осъзнавахме посоката, в която, за съжаление, тръгна тази огромна страна, с която чисто исторически ни свързват много неща. На 24 февруари 2022 г. светът се промени рязко, който не го разбира или усеща и мисли, че скоро всичко ще си бъде постарому, според мен бърка.
- Може ли да се каже, че войната в Украйна катализира енергийната диверсификация на България?
- Определено. Геополитическите събития наложиха взимането на бързи и тежки решения. За щастие, със завършването на интерконектора с Гърция и осигуряването на доставки от втечнен газ от САЩ и тръбен от Азербайджан страната ни успя да избегне енергиен катаклизъм.
Имаше много хора, които чертаеха мрачни перспективи, но до момента техните предвиждания се оказаха по-скоро блъф
Българската енергетика се показа като устойчив отрасъл основно благодарение на АЕЦ “Козлодуй” и на въглищните ни централи, които работят с местен ресурс и не се налага внос.
- Какво смятате за диверсификацията на ядреното гориво за АЕЦ “Козлодуй”? Има много спорове...
- Ситуацията е много комплицирана поради спецификата на съоръженията на централата, тяхната експлоатация и поддръжка.
Всички знаем , че АЕЦ “Козлодуй” е построена с помощта на бившия Съветски съюз, че използваната технология е руска и че към нейната дейност и до ден днешен имат отношение руски специалисти.
Аз като физик и доктор на техническите науки разбирам цялата сложност на проблематиката още повече. Обаче диверсификацията на ядреното гориво за атомната централа е възможна. Правителството полага максимални усилия в тази посока. Няма експерт, който да ви каже, че този процес ще е лесен, напротив, той ще е много сложен и труден, но трябва да извървим пътя на енергийната диверсификация, ако искаме да оцелеем. “Уестингхаус” и “Фраматом” са високотехнологични компании с голям опит в производството на свежо ядрено гориво. На практика технически те са най-подходящи за извършване на тази диверсификация.
- Немалко хора задават въпроса: Като е толкова сложно, комплицирано и трудно, защо въобще е нужна тази диверсификация?
- Защото в живота ни има обстоятелства, които се случват извън нас. Достатъчно е да прочетете книгата “Черният лебед” на американския икономист и математик Насим Талеб. В историята и в живота ни
понякога се случват неща, които са малко вероятни, но които могат да променят драматично всичко
Талеб ги нарича черни лебеди. Нима някой е очаквал пандемията от коронавирус, която затвори света? Нима някой е очаквал преди година Русия да нахлуе в Украйна? Не, но всичко това се случи. В римското право има един термин vis major, или “непреодолими сили”.
Такива събития променят наистина всичко. В света се спуска нова желязна завеса. Съзнавам напълно добрите чувства на част от българите към Русия заради Освобождението и близките ни исторически връзки, но ние сме от другата страна на завесата. Ние сме част от НАТО и ЕС.
Ще го кажа така - 3 март не може да служи за оправдание на 24 февруари. Това са различни събития. Всички се надяваме на скорошен мир в Украйна, но какъвто и да е той, не мисля, че ще настъпи някакво чудодейно разведряване на отношенията между ЕС и Русия.
Напротив, смятам, че противоречията ще се задълбочават и че конфликтът може да ескалира още повече. Дано да греша, но ако не греша,
не може основна част от енергетиката ни да бъде почти изцяло зависима от страна, която вече е най-малкото опонент на европейския ни избор
След края на горещата война не ни чака нормализация, а ледников мир, и то в най-добрия случай.
CV
Христо Ковачки завършва математическа гимназия, има висше образование и аспирантура по точна механика и оптика от университета в Санкт Петербург. През 1994 г. придобива научна степен ”доктор на техническите науки“. Владее руски, английски и френски език. Работи по проекти, свързани с лазерните технологии. Паралелно разработва и патентова различни изобретения в България, Русия и Европейския съюз. От 1992 г. развива собствен бизнес, свързан предимно с консултации по енергийни проекти.
