„Ужас! Секс върху царския трон. Цар Симеон Велики (Деян Донков) постоянно крещи, ругае сина си Баян (Даниел Върбанов), използвайки израза: „Седни си на задника!“ и изобщо се държи като невротик. Той говори с истеричен изменчив тон и като в сапунен сериал - с мъгляви предположения - и всеки е можел да му възрази, без да се страхува за езика и за главата си.”
Това са част от негативните оценки в нета за изпълнението на ролята на цар Симеон в сериала „Войната на буквите”. Вече казах, че няма да съдя филма и играта на актьорите, а в няколко поредни статии ще покажа истинския блясък на България и Велики Преслав през ІХ-Х в. Миналата седмица завърших с описанието на съвременника Йоан Екзарх на почудата, която изпитва странникът, влизайки в столицата на огромната империя. А най-голямата му радост е да види самия цар:
„Но ако му се удаде да зърне и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени..”
Ето това е била истинската атмосфера в Големия дворец на българските царе във Велики Преслав! Дълги години бе възприето мнението, че този ансамбъл се състоял от двете познати още от края на ХІХ в. монументални сгради, известни под името „Султан сарай”.
Те обикновено се определят като жилищната част и Тронната зала. Интензивните разкопки от 70-80-те години на ХХ в. коренно променят тази представа. Южно и югоизточно от двете сгради се открива обширен и застлан с каменни плочи площад, а от другата страна се появяват останките от нови величествени постройки. Едната от тях е 43-метровата Дворцова църква с план на трикорабна базилика, строена още от княза-кръстител Борис-Михаил. От нея на запад води мощен двуетажен портик с покрита галерия, достигаща до друга монументална сграда. Тя също е била на два етажа, до които се е достигало по вити стълбища. Добре е запазен долният етаж, покрит с тежки мраморни плочи.
Непосредствено до базиликата археолозите намират друга по-малка църква с кръстокуполен план, обширен комплекс с представителни сгради, баня, кухня, верижни постройки за обслужващия персонал. Те са разположени на просторни площади и сред дворове, застлани с каменни плочи. Под тях минава сложна система от глинени водопроводи и отходна канализация. Край сградите са построени портици, по които жителите на столицата се движели без да излизат на дъжд и слънце. Но най-важно е откриването на мощна крепостна стена, ограждала още в края на ІХ в. всички тези грандиозни строежи.
Така учените разбират, че Големият дворец на българските царе не е бил комплекс от две сгради, а „град в града”, състоящ се от десетки свързани помежду си постройки. Този трети укрепителен пояс се намирал в самия център на столицата, зад яките стени на Външния и Вътрешния град. При управлението на Симеоновия син, цар Петър (927-969), пространството на Големия дворец става недостатъчно. Тогава строителите събарят част от ограждащата го стена и го разширяват с нови корпуси. Най-важна от тези сгради е още една грандиозна 45-метрова християнска базилика, определяна днес като Владетелската църква.
Традицията да се строят огромни дворци с многобройни сгради, затворени от високи стени, идва от Изток. В по-малък мащаб такъв комплекс българските ханове изграждат още в Плиска. Идеята не е толкова за защита от вражеско нападение, колкото да бъде скрит живота на царския двор от погледите на простосмъртните. Читателите си спомнят великолепния филм на Бертолучи „Последният император” и Забранения град в Пекин, където се водел тайнственият живот на владетелската династия на Поднебесната империя.
Българското царство заема тази традиция от Източната Римска империя, Византия. С вековете създаденият още от основателя Константин І Велики (324-337) Голям императорски дворец в столицата Константинопол се превръща в грандиозен ансамбъл. В него са построени стотици сгради, служещи в безбройните церемонии, извършвани в двора ежедневно и ежечасно. Именно това великолепие се стремели да достигнат българските владетели от ІХ-Х в. в желанието си да превърнат държавата в наследник на великия Рим.
В Истанбул и днес извисява снага внушителната катедрала „Св. София” - перлата на столицата на Римската империя Константинопол. Османците са унищожили напълно огромния и великолепен Императорски дворец, част от който била тя. Съществува обаче подробно описание, оставено от византийския император и писател от Х в. Константин Порфирогенет в книгата му „За церемониите”. От него научаваме за сложните ритуали със задължителни реплики, които е трябвало да бъдат произнасяни, за безкрайните приеми, за непрекъснатите преобличания на василевса и приближените му в съответните церемониални дрехи. Животът на императорите представлявал един нескончаем пищен театър.
Това описание помага да се възстановят част от церемониите, извършвани в столицата на цар Симеон, създадена по подобие на Цариград. Писмените данни допълват резултатите от археологическите проучвания. Разкритият в центъра площад съответства на прочутия Форум Августейон в средата на Императорския дворец в Константинопол. Край него са трибуните, откъдето българската аристокрация приветствала царете на празници и военни триумфи. Някои от монументалните сгради отговарят на императорските апартаменти във византийската столица. Новооткритите величествени постройки от юг и югоизток пък се свързват с патриаршеските покои, описани добре в „Книга за церемониите” за Константинопол. Нашата Дворцова базилика смислово се отъждествява с византийската „Св. София”. Свързаната с нея чрез портик монументална сграда от запад съответства на цариградския дворец Томаитис - място, където владетелят и патриархът се срещали и закусвали преди богослуженията на главните християнски празници. Чрез същия подход бяха локализирани и други жилищни, представителни и култови строежи в „Забранения град” на Симеоновата столица.
Построен да представи пред света могъществото и величието на Българската империя, през 971 г. укрепеният дворец е обсаден от водените от византийския василевс Йоан І Цимисхи ромейски войски. Археологическите проучвания показаха следите от варварското разграбване, на което след превземането е подложена бляскавата престолнина на цар Симеон Велики.
