Не очаквам и след тези избори да има избрано редовно правителство, казва Дянков
- В опит да посвие инфлацията, служебният кабинет обяви, че започва проверка на цените и загатна за слагане на тавани, ако бъде установена спекула. Замириса ли ви на социализъм, г-н Дянков? Ще има ли успех такава мярка?
- Все пак е добре, че най-сетне един кабинет прави опит да направи нещо на местна основа, поне за успокояване на инфлацията. Самата идея, че и от нас зависи битката с цените, е добра. Защото поне два кабинета досега, особено икономическият министър по времето на кабинета ”Петков“ упорито внушаваха, че инфлацията е изцяло вносна. Нещо като паднала от небето, и понеже е паднала от небето, ние няма какво да направим. Дали това е начинът - чрез следене на цените, отговорът е не. Защото това е работа на пазара, а не на държавата. В България, имайки превид слабостта на съответните институции- КЗК и КЗП, още по-лоша идея. На хартия изглежда като социализъм, но на практика нищо няма да се получи.
- Вие обаче предлагате начин това все пак да се случи. Какъв е той?
- Давам пример с цените на хляба. Вземат се цените с днешна дата и на същата дата от миналата година и се изчислява годишният растеж. Същото се прави с цените на продуктите, и то в пропорциите, в които се използват в производството. Получава се индекс на увеличение на продуктите за хляб. Ако има разлика между цената на хляба и общата цена на продуктите, които се влагат, и тя е положителна, значи има спекула. Субсидиите за енергия спират и тези пари отиват за пряко субсидиране на социално слабите.
- Да допуснем, че все пак се случи , ще бъде ли достатъчно?
- Общите резултати за данък печалба за 2022 г. показват, че частният бизнес има допълнителна печалба за година от 5 милиарда лева. И то в кризисна година. И то без енергийните дружества, за които има облагане на свръхпечалбите. Това може да се нарече спекула, но по-правилно е да се предположи, че щом правителството дава енергийни помощи на бизнеса, без да поиска нещо обратно, бизнесът взима и печели колкото може. Следователно, веднага със следващия бюджет, това служебно правителство трябва да намали рязко помощите за бизнеса.
- Работи ли механизмът за облагане на свръхпечалбите на енергийни, газов и пр. дружества?
- Много се говореше, но реално не се стигна да се вземат. Всъщност се отне свръхпечалба от държавните предприятия, защото това е много по-лесно. А е много по-удобно това да се случва през дивидента, без да се правят специални закони. Ако този кабинет има намерение все пак да го следва, бих го посъветвал да погледне не само към тези, които са вкарани в този закон, а и към оръжейния бизнес, изобщо към целия бизнес, който така или иначе е направил такива големи печалби.
Вместо да се проверяват цени, много по-лесно е по данните в НАП да се провери кой е направил големи печалби и откъде идват те. И разбира се, парите от плана за възстановяване да влязат. И за него много се говореше, а сега това правителство мълчи.
- Какво разчитате зад тези битки за прекрояване на плана за възстановяване - битка на интереси, лобизъм. Този кабинет май не иска да им обяви война…
- Но тогава защо си правителство, ако не искаш да обявиш война, например на получаващите субсидии, без да имат нужда от тях. А и те не намаляват цените. Излиза, че правителството си осигурява комфорт за сметка на потребителите. Същото е и с плана за възстановяване - не се правят промени, за да не се обявяват войни. А парите се забавят, забавят..
- Инфлацията е един от формалните критерии за еврозоната. А времето си тече. Тя затваря ли ни вратите, или по нея може да се преговаря. И по-важното, ние готови ли сме като държава, като общество?
- Като изключим темата инфлация, която се очаква да започне да спада, а за последните две години ще може да се признае влиянието на фактори отвън, техническата подготовка е на нулата. Може да има технически разговор. Но преди да стигнем изобщо до такъв разговор, първо ще има въпрос - вие приехте ли си промените в законите? И трябва да отговорим - не.
Нито промените в Закона за БНБ, нито в Закона за еврото, нито промените в Търговския закон, нито поправката в Кодекса за застраховането бяха приети. Кабинетът си свърши работата, но парламентът не ги прие. И ако те не минат в първите дни на новия парламент, няма да имаме лице да искаме от ЕК доклад. И третата тема, която не се говори, е, че в момента, в който влязохме в ЕРМ-2, а това беше преди две и половина години вече, имаме план за техническа подготовка. Основната част на комуникацията и техническата подготовка е в БНБ.
Централната банка е тази, която в крайна сметка трябва да има водещата роля. Финансовото министерство трябва да има водеща роля да си направи подготовката, дефицит-дълг, инфлацията, която не зависи от правителството, и законите също, те зависят от парламента. Има обаче много други стъпки, по които БНБ трябва да започне да си върши работата. Разговорът трябва да се пренесе от макропоказателите към техническите параметри, които интересуват хората.
- Във всички разговори досега като че ли Комисията по финансов надзор стои малко в сянка. А тя надзирава сектор, който е не по-малко важен. Той готов ли е?
- Той е важен, защото така както аукционите, които БНБ прави по поръчка на финансовото министерство, фирмените книжа също трябва да минат по същите правила. Системата също не е подготвена. Видяхме, че през април 2024 г. ще има регулации на криптопазара и БНБ и КФН трябва да работят заедно.
- Колко пъти всъщност имахме шанс за еврозоната и защо тогава не ни се получи? Помня 2008 г. например.
- Неформално сме стигали до шанс за еврозоната три пъти досега. Да, през 2008 г. по времето на кабинета “Орешарски” имахме много добри показатели и покривахме всички критерии. Но тогава темата е била започващата финансова криза в САЩ и доколкото знам, е имало опасения в Брюксел и Франкфурт, че тя ще дойде и до Европа и ще разклати еврозоната. Съветът е бил да изчакаме. Тогава сме били най-готови.
След това 2010 г., по мое време, пак изпълнявахме всички критерии. Говорихме с ЕЦБ, говорихме с Брюксел. Пуснахме чернова на апликацията за ЕРМ-2. Но тогава Гърция потъна. И процесът спря не само защото сме съседи, а и защото част от нашия банков сектор бе в ръцете на гръцки банки.
БНБ се справи добре, нашият банков сектор се оказа стабилен. В началото на 2013 г. пак тръгнахме с апликация, пак покривахме всички критерии. Това не съм споделял публично, но последният ми разговор с тогавашния премиер Бойко Борисов беше от Брюксел, че сме готови да подаваме апликация. Но тогава ми казаха, не сме случили добър момент, защото Испания и Португалия подадоха искания за помощ от еврозоната. Звъннах на Борисов и му казах - за това дойдох в България, но не става.
- 10 години по-късно имате ли очаквания за нещо, което да ни спъне?
- В момента проблем е войната в Украйна. Ние вече сме в ЕРМІ-2, това е последна крачка. Сега де факто трябва да минат законите. Политическото решение, което тогава бе трудно, сега е по-лесно. От ЕРМ- 2 в еврозоната е сух, технически процес. По-малко външна политика, отколкото Шенген, повече вътрешна готовност. Трябва да си приемем законите и да си свършим работата.
- Което означава, че ни трябва парламент и редовен кабинет. Ще ги има ли?
- Ще ги има, но не преди края на тази година. На изборите през април не мисля, че ще има редовен кабинет. Големите партии ще гледат към местните избори и всяка ще си каже - с когото и да се събера, ще загубя част от електората си.
- Това означава ли отлагане на еврото с една година?
- Единственият ни шанс е да кандидатстваме в края на втората половина на тази година и да приемем еврото в началото на 2025 г. Под условие да има редовен кабинет.
Ако отложим тези разговори, от май догодина започват евроизборите и ще се сменя Европейската комисия. Ако се забавим сега, губим една година.
Друг проблем са големите енергийни субсидии, 14 млрд. лв. отиват за такива помощи, което ще атакува дефицита и над 3%.
- Кой стои зад кампаниите срещу еврото, които явно са добре организирани? Могат ли подобни акции да повлияят ако не на Брюксел, то на решимостта на кабинета да подаде апликационната форма сега?
- Да, ще повлияе, защото става политическа, а не просто техническа тема. Едно е да се говори за покриване на технически критерии и приемане на промени в закони, съвсем друго за липса на политически консенсус и на такъв в обществото.
- Новата серия български имена по закона “Магнитски” сигнал за какво е и ще повлияе ли на предизборната битка?
- Не мисля, че повторното появяване на български имена в санкционните списъци “Магнитски” ще има особено влияние върху изборните резултати. И преди това ново включване беше ясно, че на Запад не вярват на българската прокуратура.
Това обаче дава тласък на ДБ и ПП в стремежа им да направят съдебна реформа. И следователно засилва възможността за правене на правителство след изборите. Новината ме завари в Брюксел, където ще се отрази лошо на преговорите за Шенген.
