Ако и в 49-ото НС не успеят да направят правителство, вече никой няма да иска да си говори с България, забравяме за Шенген и еврозоната, казва икономистът и бивш вицепремиер
Още акценти от интервюто:
- Различията между НДСВ и БСП през 2005 г. бяха много по-големи, отколкото между които и да е 2 сили сега
- Царят казваше: “Нямат никакво значение нещата, които след 5 г. няма да имат никакво значение”, но днес няма държавници, които да разсъждават така
- Демографската политика е основното. По 20 000 лв. да се дават на родителите на всяко новородено - ще струва към 1 млрд., а милиарди се прахосват за глупости
- Вижте 19-те държави в еврозоната - в нито една няма висока инфлация, дори е паднала след приемане на еврото
- Новата ми книга NEXT.BG се занимава 40% с икономика, а 60% са теми от обхвата на държавното управление
- Г-н Василев, вашата партия НДСВ се връща на политическата сцена и се регистрира за участие в изборите. Ще ви видим ли като част от листите?
- Не.
- Защо?
- От 2009 г. не съм участвал в избори и не съм планирал това сега. Иначе никога не съм напускал партията.
- Какви са очакванията ви от предстоящите избори - същата ли ще е картинката в парламента, или по-различна? И ще съумеят ли партиите най-накрая да сформират правителство?
- Моите надежди винаги са положителни - че политиците ще седнат на маса и ще се разберат, за да направят нещо положително за държавата, че ще поставят тесния интерес на партиите си на по-заден план. Но, за съжаление, прогнозата ми по-скоро не е такава.
Опасявам се, че може да се повтори това, което се случи в 48-ото НС, независимо от резултатите. Тъй като отново не се очертава никой да има абсолютно мнозинство, партиите ще трябва да се комбинират. А те не могат и не искат. Нито една от големите партии не иска да подкрепи другата, но се надява тя да подкрепи нея. И ще се получи същото като предишния път - вие не ни подкрепихте, сега ние няма да ви подкрепим. Кукличките и парцалките. Но много се надявам този път да е различно. На хората отдавна им писна от избори и партии и това ще е последният толеранс. Затова партиите трябва да се променят.
- Трудно ще загърбят ожесточения тон помежду си. А едно време вие успявахте, дори с политически противници - НДСВ беше част от коалиционно управление с БСП. Защо сега не може да се намери подобен консенсус?
- Разликите между НДСВ и БСП през 2005 г. бяха много по-големи, отколкото между които и да е две партии сега. През пролетта на 2005 г., когато царят подписа договора за присъединяване към ЕС, БСП призоваваше той да не се подписва. Да не говоря за вижданията ни за данъци, бюджет, приватизация, за всякакви други политики.
Но тогава победи държавническото отношение на политическите лидери. Най-голяма е заслугата на царя, но и другите лидери имаха такава. Той казваше така: “Нямат никакво значение нещата, които след 5 г. няма да имат никакво значение.” Коя партия на кои избори какво е направила, кой е спечелил и кой изчезнал - това са дребни неща, които няма да интересуват нашите деца. Те обаче живо ще се интересуват дали България влезе в ЕС. Ако преди 30 г. някой ми беше казал, че изостаналата България, която стигна до кризата през 1997 г., ще влезе в ЕС само 2 г. и 8 месеца след Централна Европа, щях да кажа, че фантазира. Но се оказа, че е възможно, защото държавниците бяха други като кръвна група.
- А защо лидерите днес не разсъждават така? Няма такива национални цели ли?
- Първо, в главите на политиците няма толкова съществена криза, която да изисква такива компромиси - голямо земетресение, война на територията на България, кацане на извънземни, пандемия, рецесия, мигрантска вълна... И съответно политиците могат да си позволят лукса да бягат от поемане на отговорност за управление.
- А цели като членството ни в Шенген и еврозоната не са ли достатъчно мотивиращи?
- Очевидно за тях това не са достатъчно важни въпроси. Доходите си се движат нагоре и без правителство и ще продължават. Има политици, за които е по-важно с кого да не бъдат в една лодка. И се оказва, че повечето от партиите не искат да бъдат в една лодка с останалите, почти никой с никого не иска.
- Но ПП и ДБ ще играят заедно, значи все пак някой с някого иска. А пък Борисов искаше да са заедно в управлението.
- Да, двете партии ще са заедно на изборите, но са много различни. Поне се понасят. То май няма друга двойка, които с удоволствие биха управлявали заедно. Днес партиите са много по-отдалечени една от друга и с много по-голяма омраза и неприязън, отколкото преди. Вижте и рейтингите на политиците - повечето лидери едва събират одобрението дори на своя електорат, неодобрението е доста повече.
- Ако и в следващия парламент не успеят да съставят правителство, каква е прогнозата ви?
- Нямам прогноза, но с България в чужбина никой няма да иска да си говори по никаква тема. Забравяме за Шенген, и то за сериозен период напред. И за еврозоната. Чуждите инвестиции са пренебрежими от години.
България ще остане странна, малка и не особено нужна държава в ЕС, в периферията на нашия континент, по-близо до Африка и до Централна Азия.
- Казвате, че еврозоната ще остане мит - не сме ли вече на прага, след като се говори и за цени в двете валути още от средата на тази година?
- Това е прекрасно, можели са да го направят през всяка от последните 20 г., но не е достатъчно. Човек може и сега в супермаркета да си обърне цените в 5 валути, но това няма да ни вкара в еврозоната. Въпросът е къде е политическата воля на кабинета, къде ни е бюджетът за тази година, къде е подкрепата на западните парньори? Те искат ли такава държава в еврозоната? Не съм сигурен. Освен това колко от политиците и държавниците ни наистина искат да влезем в еврозоната? Правителството иска ли, че не съм забелязал? И като си гласува 10 млн. лв. за комуникационна кампания, къде е тя? Не виждам някой от кабинета да е изказал ясна положителна позиция за еврозоната - премиер, президент или ключови министри извън Пеканов.
- Подписката на “Възраждане” срещу еврото набира скорост. На конгреса Нинова даде картбланш на социалистите да я подкрепят. Може ли такъв референдум да ни препъне за еврозоната?
- Ние сами се спъваме. Оказа се, че лявата партия е вече близка до “Възраждане” по почти всички въпроси. Малко остават темите, по които те не са заедно.
За мен тортата на парламента можеше да бъде разрязана и групирана по друг начин. Партиите се групираха “против” лидери или формации. А трябваше да се комбинират по политики, идеологии и ориентация. Те не искат, затова сме дотук.
- Евроскептицизмът може ли да вземе връх по отношение на еврото?
- Не. Нямало е никога кампания за приемане на еврото и сериозна обществена дискусия. Едно активно правителство, което е западно ориентирано и каже, че единствената му най-важна цел за тази година е да ни вкара в еврозоната, може да го постигне.
- Хората се притесняват от двойните цени, от спекула и надценки...
- С този въпрос се боря, откакто е създадена еврозоната, тоест преди да вляза в политиката. Оттогава са минали 24 г. и постоянно някой в Европа обяснява, че цените се били удвоили навсякъде. Но тъй като съм икономист и математик по душа, а не поет или кулинар, боравя с цифри и факти, а не с измишльотини.
Дали има, или няма инфлация в държавите, които приемат еврото, се вижда от графиките за инфлацията. Ако лекар погледне кардиограма, той за секунди вижда какъв е резултатът. Всеки икономист, който погледне 19-те графики на държавите в еврозоната, вижда, че в нито една от тях за нито една от годините няма висока инфлация, дори е паднала след приемане на еврото. И трябва да се намери умен начин хора като нас да могат да коментират темата, така че всеки да го разбере. За съжаление, говорят предимно хора, които не разбират. Или пък са хитреци, които разбират, но имат други цели - те са против еврозоната по геостратегически причини, а не след икономически анализи. Те са евразийци и са против западната интеграция на България по принцип. И като не могат да измислят по-умни аргументи, плашат хората с инфлация, каквато няма. Това е измама.
- Но това на фона на ниските доходи у нас засилва настроенията срещу еврото.
- Доходите в България са все още най-ниските в Европа, защото преди 1997 г. бяха най-ниските. Тогава бяха трагично най-ниските. Ако погледнете графиките колко бързо нарастват средната заплата и средната пенсия в България, данните са впечатляващи - нещо като 10 пъти за 20 и няколко години. Продължаваме да сме най-бедните в Европа, но разликата намалява. Сега излязоха данни за средната заплата през декември 2022 г. - надминала е 1000 долара, до седмици ще надмине 1000 евро.
Така че няма нищо страшно, няма да има инфлация с приемането на еврото. Тя по-скоро ще намалява, както стана в Хърватия. Моята прогноза е, че ако България влезе в еврозоната следващата година, тази година инфлацията ще е по-ниска от предната, а следващата ще е по-ниска от тази.
- Как ще коментирате новия списък с българи по закона “Магнитски”?
- Това беше очаквано по принцип отдавна и показва неспособността на българската държавност и съдебна система да се занимават с тези въпроси. Затова България е единствената в Европа, в която има санкционирани.
- Имате нова книга - NEXT.BG, какво представлява тя?
- Това е четвъртата ми книга и е нещо като продължение на “Меню за реформатори” от 2014 г., която беше основно за икономическа политика, но в много по-широк план, в над 100 глави. Новата ми книга се занимава 40% с икономика, а другите 60% са теми от обхвата на държавното управление. По-широки и по-тежки теми, които не са просто икономика и бизнес.
Дълго мислих как точно да организирам структурата на книгата и реших да я направя така - първо извеждам 4 стратегически важни приоритета за нацията за 21 век: демографията, дългосрочната финансова стабилност, цивилизационния избор и опазването на границите от мигрантско цунами. Ако не решим всеки един от тези проблеми спешно, това може да застраши изобщо цялото съществуване на нацията.
- Тоест книгата ви е като наръчник за съвременните политици?
- Да. Тя и предишната бе такава, но тук тематиката е по-нова. Извеждам демографията на първо място в своите виждания, защото там положението е драматично. И имам важен въпрос - колко пъти всички ние сме виждали демографската пирамида на българското население? Аз за последните 22 г., откакто съм в България, не съм я виждал нито веднъж. А чета медии всеки ден и съм участвал в правителства. Сигурен съм, че съществува, но не се публикува, защото е страшна. Наложи се да си я търся от интернет от международни източници. Затова на корицата на книгата реших провокативно да сложа детска количка и задавам въпроса тя пълна ли е, или празна. И като фон - демографската пирамида на България. Това показва кое трябва да е най-големият приоритет според мен. За България пирамидата означава голям брой деца, родени през късния соц, сега са на възраст 40-50 години. След това все по-малко деца се раждат (около 2 пъти по-малко) и сега все повече млади хора, които биха имали деца, напускат. Ако продължаваме така, нацията ще изчезне. Общополитическата класа не се занимава с този проблем.
- Какво трябва да се направи за решаване на този проблем? Имате идея да се дават по 20 хил. лева за новородено дете - не е ли твърде популистко и няма ли раждането на деца да се превърне в бизнес?
- Това не е идея, която съм измислил случайно. А смятам, че темата е много сериозна и пари за това има. Ако някой има по-добри идеи, нека да ги предложи вместо тази. Защото нещо трябва да се направи в тази посока. Предлагам обществото да дава средно по 20 000 лв. на родителите на всяко новородено дете. Може да се направи политика, която да обвързва сумата с осигурителния доход, или да става чрез данъчен кредит. Милиарди се прахосват за глупости, а това, което предлагам, ще бъде може би 1 млрд. Има държави, които дават огромна сума не в брой при раждане, а като бъдещ личен фонд за образование и други цели. Примерите са много, просто трябва да се измисли правилният вариант, за да се вземат мерки срещу демографската криза.
В книгата коментирам и някои от по-злободневните проблеми в страната през последните години след пандемията. Огромните субсидии за енергия, хаоса в бюджетната политика, (не)очакваната инфлация, опасното разделение в обществото. Представянето ѝ ще бъде на 27 февруари от 18,30 ч в известен столичен хотел.
Визитка:
- Роден е на 28 ноември 1969 г. във Варна
- Завършва икономика в Будапеща, бизнес администрация, финанси и икономика в Ню Йорк, магистър по международна икономика и финанси в САЩ и Япония
- От 1996 до 2001 г. работи като инвестиционен банкер в Лондон, Токио и Ню Йорк
- Вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията в кабинета “Сакскобургготски”. Министър на държавната администрация и административната реформа в кабинета “Станишев”
