В свят, в който лъжата е свободна, е нелепо истината да бъде платена, затова информациите на БТА вече са свободни
- Отива й на БТА да отпразнува рождения си ден с класически концерт в зала "България", тъй като и самата агенция е класика в журналистиката у нас - на 16 февруари става на 125 години. Какъв ще е концертът, г-н Вълчев?
- Това е концерт, с който ще отбележим още една годишнина - 130 години от създаването на предшествениците на оркестъра, който днес наричаме Софийска филхармония.
Когато бях адвокат по авторско право, преди да стана генерален директор на БТА, работих и за Софийската филхармония с директор сегашния министър Найден Тодоров. Малко след като отбелязаха 90 години от създаването си, защото се приемаше, че филхармонията е създадена през 20-те години на миналия век от Сашо Попов, г-н Тодоров ме покани, извади документи, които беше събрал - съобщения от пресата за набиране на оркестранти, от които ставаше ясно, че филхармонията е разглеждана като правоприемник на Царския гвардейски оркестър, създаден на 1 януари 1893 година - 5 години преди БТА.
Тогава ме попита чисто юридически може ли да докажем това правоприемство и днес смело може да кажем, че Софийската филхармония е на 130 години.
Поканих г-н Тодоров да отбележим заедно годишнините - януарският брой на сп. ЛИК да бъде посветен на Софийската филхармония, а с концерт с българска музика да честваме и годишнината на БТА - 125 години, точно на деня на първия бюлетин. Това е 16 февруари 1898 г.
- Какви новини съдържа първият бюлетин на БТА?
- Първата новина е за здравословното състояние на княгиня Клементина, която се лекувала във Виена.
Има борсова информация, още няколко новини, впрочем от местата, където сега се опитваме да възстановим кореспондентската мрежа на БТА - от Цариград, от Атина. Първият бюлетин е писан на ръка от генералния директор Оскар Искандер. Това впрочем е продължило няколко години. Чак в началото на XX век се появяват бюлетини на пишеща машина.
- Музиката, която ще звучи на концерта, също е свързана по някакъв начин с БТА. Каква ще е тя?
- С г-н Тодоров решихме да поканим емблематичния български диригент Емил Табаков да дирижира Софийската филхармония. Той подбра изключителни произведения, които представят дори географски България от различните краища. Ще звучат Панчо Владигеров и рапсодия "Вардар" (Македония), "Тракийските танци" на Петко Стайнов и "Нестинарския танц" на Марин Големинов, "Ръченицата" от операта "Момчил" на Любомир Пипков (Родопите).
Това е, така да кажем, музикалният израз на вътрешната информация, която разпространява БТА, а информацията, която събираме от света, решихме да представим с едно по-малко познато произведение на Веселин Стоянов - гротескната сюита "Бай Ганьо". Аз съм я слушал един-единствен път в "Мюзикферайн", Виена, когато Софийската филхармония гостува там. Закачката е, че една от частите на тази сюита е "Бай Ганьо във Виена".
Концертът ще завърши с Александър Райчев и неговата "Академична увертюра".
Искаме да дадем знак, че отпразнуването на една годишнина не е задължително да стане с пищен коктейл за хиляди души, че това може да бъде празник за душата с една наистина красива музика, която ни прави горди, че и българската музикална култура е част от най-доброто в световната музикална култура.
Ще имаме и гости от чужбина, като за този концерт поканихме ръководителите на информационни агенции по света, които в момента са в ръководствата на организациите, в които член е БТА. Това е Световният съвет на информационните агенции, чийто 6-и конгрес бе организиран от Максим Минчев в София през 2018 г. Също Европейският алианс на новинарските агенции (ЕАНА), Асоциацията на балканските новинарски агенции (АБНА), на която София стана седалище, както и MINDS International - организацията, която може да се нарече Г20 на информационните агенции по света, където БТА беше приета през миналата година. Малко повече от 20 са агенциите в нея - най-напредналите в технологично отношение.
- И БТА ли е приета като най-напредничава в технологично отношение?
- Истината е, че от опита, който обменяме, особено след инвестициите, които направихме през последните 2 години с подкрепата на България, БТА наистина стои доста добре. Имаме какво да покажем - различен модел. Много информационни агенции по света остават почти 100% заключени и продават информацията си, включително и такива, които са като българската - държавно финансирани. Българският парламент в началото на 2021 г. прие една много напредничава поправка в Закона за БТА, като освободи достъпа до информацията на агенцията. Той стана безплатен.
- Това всъщност е ваша идея и чрез безплатния достъп почти всички институции и посолства у нас вече получават БТА - нещо, за което си плащаха преди. Какъв е отзвукът от тази промяна?
- България присъства вече много повече. БТА имаше 7 чуждестранни абоната, ако не броим посолствата в София, които плащаха за информация към началото на 2021 г., когато вече се беше отразил и ковидът. Едновременно с това намаляваха и абонатите от страна на българските медии - просто всички бяхте затруднени да плащате. Моята основна идея тогава беше, а и до момента вярвам в това, е, че в свят, в който лъжата е свободна, е нелепо истината да бъде платена. Този мотив тогава парламентът го разбра и прие промяната да освободи информацията.
България има интерес собствените й граждани през останалите медии, които използват БТА, да бъдат информирани с истинска и проверена информация, а не да вървят лъжи от фейсбук, туитър и други социални мрежи, които са със свободен достъп.
От друга страна, става дума за фундаменталния въпрос какво е информацията - дали е пазарен продукт, или право на човека. В българската конституция пише, че информацията е право на българския гражданин и държавата - а това сме всички ние, през данъците трябва да осигури тази информация, а не да я продава на собствените си граждани. Всъщност това вече се случи.
Така голямата полза от БТА е да бъде хъб на цялата информация в страната, която после останалите медии да подреждат според собствените си разбирания и аудитория.
А голямата ни цел е да подпомогнем всички останали български медии. С нея е свързано и възстановяването на кореспондентската мрежа на БТА в страната. Остават още 4 областни града, в които предстои БТА да има офис, който е и пресклуб и служи на всички останали журналисти.
- Защо са нужни тези пресклубове? Само преди дни открихте поредния в Самоков.
- Идеята е да има във всеки областен град, както и в по-значимите необластни. Значимостта я измерваме по населението, като в моя първоначален стратегически план беше, че градове с над 25 хил. население са абсолютно конкурентни като информационни източници на областни градове като Смолян, Силистра, Разград с подобно население. 15 такива града има в България, от които на практика информация на национално ниво не достига. След последното преброяване с голямо съжаление констатирах, че критерият 25 хил. души, ако се прилага много стриктно, няма да работи, защото ето, Самоков вече е с 24 600.
Има 20 български града с над 15 хил. души население, някои от тях са твърде отдалечени. Например Свищов е труден град за отразяване, а е университетски център, да не говорим за огромната му историческа роля и сериозното му икономическо присъствие. Петрич, Сандански, южната част на Югозападна България е твърде отдалечена от областния център и на практика оттам също рядко има новини. Самоков - на 60 км от София, е важен туристически център целогодишно, не само през зимата, и е с няколко курорта - Боровец, Говедарци, Мальовица, Белчин баня, Цари мали град. Така че голямата задача е първо БТА да стане източник на пълноценна, системна, не само сензационна информация, породена най-често от някакъв криминален случай.
Второто голямо значение на тези пресклубове е, че осмислят живота в този град, а хората, които вече виждат, че също са част от новините на България, участват и в общите дебати.
- Как се случва това?
- Опитваме се всеки месец да имаме организирани поредици в тези пресклубове.
С поета Йордан Евтимов, който беше председател тази година на журито за Алековата награда в Свищов, започнахме преди дни поредицата "Алеко днес" - 160 души със 160 думи за 160-ата годишнина на Алеко Константинов.
Във всеки от нашите пресклубове ще поканим знакови имена за съответния район - интелектуалци, хора с важно обществено присъствие от всички сфери, които да напишат своите 160 думи - това са 12 реда, и да ги представят в пресклубовете ни. Сложихме началото в пресклуба в София и се надявам да завършим поредицата в пресклуба в Свищов, който очакваме да бъде открит съвсем скоро. Същевременно в края на годината ще издадем брой на сп. "ЛИК", посветен на Алеко Константинов, така както го прочитат днес 160 значими българи.
- От няколко дни имате кореспондентски пункт и в Анкара, постоянен ли ще е?
- Аз съм си поставил реалистична и според мен смислена цел. Българите трябва да познаваме нашите съседи. Вече имаме пресклуб в РС Македония в Скопие с много силен кореспондент - Маринела Величкова. Открихме пункт с кореспондент Мартина Ганчева в Букурещ, знаем и че в Румъния има сериозна българска общност.
Такъв пресклуб имаме и в Анкара от няколко дни. Буквално преди земетресението го открихме. Нора Чолакова е в момента в епицентъра на земетресението. Много медии изпратиха репортери, които да отразяват какво се случва, но те ще се приберат след няколко дни. Ние трябва да видим как ще продължат там нещата, какво се случва с възстановяването на тези райони, въобще на Турция, в която имаме толкова много сънародници.
Предстои да открием и в Белград, и в Атина. Отделно трябва да имаме кореспонденти в държави, в които има български общности. В Сърбия вече имаме в Босилеград, Западните покрайнини. В Молдова имаме в Тараклия. Планирам въпреки трудността БТА да има кореспондент в Одеса, Украйна, където да открием пресклуб. Само в Одеса живеят около 50-60 хил. българи, а наоколо до Болград има още десетки хиляди наши сънародници, от които също трябва да има системна информация, особено в тези трудни за тях дни.
Нататък може да мислим за разширяването на тази балканска мрежа с други балкански страни. България има голям интерес от коридор №8, което означава, че повече информация от Косово и Албания е със стратегически интерес за българите. Никоя друга българска медия не би могла да финансира създаването на такава мрежа. А това, което прави БТА, работи за всички.
- Как БТА поддържа стандартите си, за да оправдае доверието към себе си? Важи ли още условието за поне два източника, как се справяте с бързината, с фалшивите новини?
- Когато упрекват БТА в забавяне на информация, отговарям, че е по-добре бавна истина, отколкото бърза лъжа. Пред риска да направим сензация, която след това да опровергаваме, предпочитам да разпространим проверена информация.
Ние осъвременихме нашите правила, които са част от етичния ни кодекс с най-детайлно описание как се пишат информациите тук. Всеки, който идва в БТА, трябва първо да научи двете най-важни правила. Едното е, че трябва винаги да знаем източника на информация и този, който чете, трябва да го знае. Включително в европейските институции много им харесва да се срещнат с журналисти и да кажат: "Напишете го, но не пишете, че аз съм го казал". Аз съм против тези практики. В БТА трябва да можеш да прочетеш кой е източникът на каквато и да е информация.
Но "отлично информирани източници, пожелали анонимност" според нашите правила може да бъде използвано буквално само с мое знание или на зам. генералния директор по информационната дейност. Иначе е нарушение на правилата. Това е изключително важно в съвременния свят, в който не знаеш кой ти говори.
Хората трябва да се научат да разпознават източниците, а не да се въвежда цензура. Понеже, видите ли, ние си мислим, че сме по-умни от гражданите, ще им казваме какво да четат и какво - не. Така беше в други времена.
- Навремето водехте седмичното коментарно предаване на Дарик радио - "Седмицата". Днес как ще коментирате политическата обстановка в страната? Откакто станахте директор на БТА преди 2 години, парламентарните избори, които предстоят, ще са 5-и поред.
- Казах първото правило - винаги източника.
Второто правило, на което всеки в БТА се научава, е да не дава оценки. Част от проблемите на България идват от това, че непрекъснато се раздават оценки и то от хора, които невинаги са особено компетентни да го правят. И обичайно тези оценки са негативни. Искам да предпазя БТА от това да става играч на терена на оценяването. Другите медии може да правят това.
Наскоро разговарях с колеги, които казват: ето, колко избори имате в България. На тях шеговито им отговарям: "Нали това искахме? Искахме да приличаме на Италия. Ето, приличаме на Италия. Имаме много често избори като тях". Други ми казват: "Колко време не можете да направите редовно правителство". Отново се шегувам с тях: "Нали искахме да приличаме на Белгия? Дори не можем да я достигнем в стотиците дни, които белгийците посветиха, за да направят свое правителство". Ние си пожелахме това. И не смятам, че е толкова лошо. Нали ни харесват тези страни, в които част от живота е точно такъв.
Но малко повече смирение не би било излишно. Смирението минава през това себе си да гледаш и оценяваш, преди да оценяваш другите. Впрочем аз направих опит, надявам се да е успешен, след срещата, която организирахме в Рилския манастир, посветена на медиите и истината, и в Йерусалим и Тел Авив - световната среща на българските медии, наречена "Медии и спасение". Направих опит разговорът между нас, хората, които работим в медиите, да излезе извън злободневното. Защото в основата на нашата работа стои една много голяма ценност и това е истината. Това е нашата цел. Това впрочем в БТА е една от стратегическите цели. Всичко, което правим тук, е как да изградим с тактически стъпки система, която да води до истински новини.
Втората голяма стратегическа цел е как да осигурим максимално свободен достъп до тези новини за всички и как самите ние да останем свободни. Третата цел е да носим все повече знание, съдържание, което да събираме с партньорствата с чуждите агенции и чрез кореспондентската мрежа, която градим.
Четвъртата цел е да помогнем българите да бъдем общност, независимо къде сме. Създадохме отделна редакция "БГ Свят", която да събира информация от българските общности от целия свят. Петата голяма цел е нещо, което за съжаление, понякога ми изглежда, че липсва в България - това е памет. Вечното ново начало не води до нищо добро. Така започнахме и нашия разговор с вас - за Софийската филхармония и 130-те й години. Колко е хубаво да кажеш, че 15 години след Освобождението на страната ти от 500-годишно робство твоят народ е създал филхармония. Тогава е започнал да създава оркестър, който се превръща във филхармоничен. Колко самочувствие трябва да ни дава това, че 5 години по-късно и още във века след освобождението българите създават национална информационна агенция, която да разказва на света за България и на българите за света!
Всеки народ би се гордял да каже, че филхармонията му е на 130 години. Докато при нас за съжаление винаги очаквам, че когато някой намери доказателства за това, че светът не е започнал с него, друг ще се намери, който ще каже: Не, не, от нас започва.
- Тази памет е свързана и с дългосрочната визия. След тези 125 години накъде и докъде ще се развива БТА?
- Една голяма задача е много по-организирано да започнем да гледаме на новините, които създаваме днес, като на утрешна памет за днешния ден. Усилията, които полагам, е БТА да подреди по нов начин архива си. Всеки божи ден на България е в тези архиви. Това са бюлетини, чрез които на едно място може да събереш разказа за една тема или един период в България. Вместо ресторант, който БТА даваше под наем, сега ще има модерен архив, за да има физически достъп до тези бюлетини. Следващата задача е да ги дигитализираме и да осигурим възможност от учени до журналисти да работят с тази памет.
Защото журналистите сме повече от носителите на новината на днешния ден. Ние сме създателите на паметта утре за днешния ден.
CV:
- Роден е на 24 май 1973 г. в София
- Магистър по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”
- През 1995 г. завършва професионален курс по радио-мениджмънт в “Дойче Веле” в Кьолн.
- През 2003 г. стажува в Българската секция на “Би Би Си” в Лондон
- От 1997г. до 2021 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия
- На 27 януари 2021 г. е избран с петгодишен мандат за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) от XLIV народно събрание на Република България без нито един глас против или въздържал се
