Балканска божествена комедия: 8 месеца след като държавата ни вдигна ветото за старт на преговорите за еврочленство на съседите, решихме да покажем, че и нас ни бива да чупим стъкла на културни клубове
Ако някой си мисли, че Скопие е по-близо до Брюксел 8 месеца след като София вдигна своето вето за бъдещото й приемане в Евросъюза, много се лъже. Напротив, Македония все по-шумно бяга назад, но уви, повлича и българите.
“Надежда всяка тука оставете”. Това според Дантевата “Божествена комедия” пише над портите на ада. А за македонците то е напът да се превърне в слоган за недостижимо членство в ЕС. Да сте чули Брюксел да е започнал преговори със Северна Македония?
Позволение да се “европеизират” мdкедонците получиха на 17 юли 2022 г. Тогава на власт бе правителството на Кирил Петков. Всъщност това бе и едно от най-значимите неща, свършено през краткото му управление. Премиерът взе това бързо решение не защото македонците бяха свършили нещо по темата с общата ни история, нито пък бяхме стоплили отношенията след договора за добросъседство от 2017 г., а защото върху България имаше ужасен натиск от европейските партньори.
Така влязохме в ново действие на балканската божествена комедия. Коварна, но силна игра показаха македонците пред европейците, убеждавайки ги месеци наред как България им прави лошо и така не бива.
В тази посока албанците помогнаха много, за да спасят своето членство, което върви заедно с македонското. Вето за едните означаваше вето и за другите. И изнервеният албанския премиер Еди Рама, известен на моменти с недипломатичния си език, заговори, че отказва съюза с европейците, ако ще е жертва на враждата между София и Скопие.
А Франция, която председателстваше по това време Съвета на ЕС, искаше да остане в историята като помирителя в балканската божествена комедия. Затова и приехме френският президент Еманюел Макрон да изготви споразумение с българските искания и конкретни срокове за изпълнението им като залог за реален старт на преговорите на РСМ.
И България, и Северна Македония се съгласиха да го подпишат.
Какво се случи обаче? Нищо. София просто прехвърли на европейците македонските си грижи, а някои политици дори си мислят, че целият Евросъюз е взел присърце балканската ни драма.
Споразумението бе подписано в София на 17 юли от външните министри на България Теодора Генчовска и на Северна Македония Буяр Османи. Иронията е, че тя бе министър от квотата на Слави Трифонов, който по-късно разтури правителството заради “Македонияяя!”.
Все пак в документа залегна да се възобнови работата на съвместната комисия, която да изясни общата история, а в срок до 2 г. след това двете страни да включат в учебниците си, в надписи на паметници, табели и др. договореното от нея, да се спре езикът на омразата, включително в медийното пространство и социалните мрежи. И още - Северна Македония да отвори досиетата си от комунистическия режим, но и най-важното: да впише македонските българи като държавотворен народ в конституцията си.
Само след месеци Скопие ще трябва да подготви и нови учебници по география за 7-и клас за учебната 2023/2024 г., според записаното в споразумението. И едва след като свърши цялата тази работа, Северна Македония ще започне реални преговори за членство в ЕС.
Какво се свърши досега? Нищо. Дългият отговор е, че стана още по-лошо. И то не заради споразумението.
Лошото започна преди подписването - певецът Ламбе Алабаковски запали българския културен клуб “Иван Михайлов” в Битоля още през юни 2022 г. и се превърна в македонски национален герой.
Условната му присъда насърчи негови последователи три пъти да атакуват сградата на организация “Цар Борис III” в Охрид - с камъни и дори с куршуми.
А за да е още по-видно, че нещата вървят назад, през ноември македонският парламент прие нов Закон за фондациите и сдруженията и забрани клубовете в РСМ да се кръщават на “спорни личности”. Законът важи със задна дата, защото за македонците такива са всички български клубове.
Така измина 2022 г., а 2023 г. започна направо кърваво. На 19 януари жестоко пребит в Охрид бе секретарят на “Цар Борис III” Християн Пендиков. България изтегли посланика от Скопие за “консултации”, което е последна стъпка преди скъсване на дипломатическите отношения. Замразиха се междуправителствените проекти. После дойде честването на годишнината от рождението на Гоце Делчев.
Уж българските и македонските служби се заклеха да работят, за да няма ексцесии, уж върнахме посланика в Скопие, а стана по-лошо.
Типично като в балканска божествена комедия напрежението ескалира в бой на границата, но тоя път българите решиха да покажат, че и те умеят да чупят прозорци. Демонстрираха го върху македонския клуб в Благоевград.
Тази трагикомедия няма да свърши. Но е ясно, че билетите за нея ще поскъпват, главните действащи лица ще се сменят, а сцените ще се повтарят с много шум за нищо.
